Добави мнение Мнения:11
| Поставеният въпрос ме интересува пряко, и честно казано не съм съвсем доволен от отговора на г-н Красимир Добрев. Няма спор, че съгласно ЗМДТ собственикът или този с учредено право на ползване е данъчнозадължено и "таксозадължено" лице. Логиката на данъка като такъв е отнемане (от страна на публичните власти) на част от частната собственост на лицата с цел осигуряване на функционирането на тези публични власти, т.е. щом някой притежава нещо, трябва да дари част от това нещо на властта. Така е почти откакто свят светува. Но! Липсват отговори на следните изникващи от само себе си въпроси относно такса "смет": 1. Предвид факта, че такса "смет" се събира за извършване на обществената услуга "сметосъбиране" когато имотът се ползва, съответно може да не се събира, ако имотът не се ползва (чл. 71. т. 1 ЗМДТ), т.е. обществената услуга реално се ползва от наемателя, има ли правна пречка в договора за наем да е уговорено задължение на наемателя да изплати на наемодателя съответната дължима сума за такса "смет"? 2. Ако да, и след като не е задължително договорът за наем да е в писмена форма, допустимо ли е тази уговорка да е устна? 3. Ако има такава уговорка, и тя е законосъобразна, много ми е интересно данъчното третиране на този приход по ЗЗДФЛ. Това не е дословно "доход от наем" за наемодателя. В кое приложение и коя таблица на данъчната декларация би трябвало един теоретичен ултрачестен наемодател да впише дохода и да плати десятък върху него? Също така не съм доволен от твърде повърхностното обяснение на г-н Добрев за задълженията за вписване на договорите за наем в службите по вписвания. Цитирам: "При това е добре подписите да са заверени нотариално, а документът да бъде вписан в службата по вписвания. Така при нужда ще е най-лесно да се докаже неговото съществуване, както и какво точно е уговорено." Какво значи "добре е" подписите да се заверят нотариално? Каква по-точно по-голяма сигурност в отношенията си получават страните по договора срещу заплащането на баснословните нотариални такси за "удостоверяването на материалния интерес"? Съдът някаква колегиално-ведомствено-сексуална възбуда ли получава, когато види заветния печат на нотариус върху един писмен и подписан договор, та по-лесно взима решение за съществуването на договора и какво е уговорено в него? Също така ще ми е интересно да разбера каква е логиката на нормотвореца при налагането на задължение за вписване (разбирай "още нотариални такси"  на договорите за наем, които са за срок от повече от 1 г. (чл. 4 б. "е" от Правилника за вписванията).Надявам се г-н Добрев да чете коментарите под становищата си и ще съм благодарен да получа отговори на въпросите си. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ataknoT |
Да не говорим, че специално договорите за наем на недвижими имоти трябва да се регистрират, впишат Това са пълни глупости- да отговори српециалистът къде трябва споде него да се регистрират- явно споменито му по материята са от преди десетина петнайсет години. По тоношение данъка за недвижим имот и таксата смет- така е в във висчки бели държавит те се плащат от наемателя. Единственото което може да за сметка на наемодателя това фондът за инвестиции и ремонти по сгарадата, който се събира в другите държави, но не и в банустана. В българия таксата смет няма парктика да се вменява на наемателя, защото тя е процент от данъчната оценка на имота и не зависи от броя на живущите и количеството смет, който се изхвърля. И два аказуса са неправилни. Таксата смет е за сметка на наемателя защото той хвърля боклука, а не собственика. Предполагам, че това изкривяване ще намери решение, коагто най-после "дясното" ръководство на столична община най-накрая промени методиката за изчисляване на таксата смет и тогава тя ще намери място в договорите за наем, като задължение на наемателя. |
| ataknoT, С риск да ми се разсърди г-н Красимир Добрев, бих искал да си кажа собственото мнение, което и той е изразил в статията, но някак уклончиво (оставена е вратичка) - "никъде не е казано, че задължени лица .. са наемателите". Никой, обаче, не може да прехвърля с какъвто и да е договор собствените си данъчни задължения, следователно всякакви такива уговорки са незаконни. НАП / общините няма да търсят наемателите за тях, а тези, които са задължени ПО ЗАКОН! Допълнителни уговорки за каквито и да е пари се включват в наемната цена и за тях се дължи "десятъка". Без значение е кой как ползва временно имота и колко и какви отпадъци изхвърля. Услугите се дават от общините на собствениците - такава е логиката на законодателя, а той е избран от народа. По въпроса за вписванията, това е допълнителна сигурност и за двете страни, ако стигнат до конфликт и спорът отиде в съда. Ако няма писмен и заверен договор, тогава съдията ще действа по собствено усмотрение и именно на такава ведомствено-сексуална възбуда трябва да застане на едната от двете страни, които дават устни доказателства... |
| Викс, Изглежда не сте наясно с принципната разлика между данък и такса. Може би не сте забелязали, че никъде във въпросите си не коментирам уговорка с наемателя за плащане на данък "сгради". Коментирам единствено уговорка за такса "смет". |
Всъщност с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Тъй де. Но пък , ако нотариално учредиш право на ползване на имот, след вписване на учреденото право на ползване в общината, тежестта на данък сгради и такса смет пада върху позлвателя и няма никакво значение дали това право на ползване е възмездно (напр. срещу услуга, пари или друго). Същото важи, ако прехвърлиш ссобствеността другиму (пак възмездно или не няма значение), но запазиш за себе си пожизнено или за определен срок право на плозване - пак ползвателят плаща. Та се получава една юридическа непоследователност, защото отдаването на наем е форма на възмездно учредяване на право на ползване за определен срок. Иначе АланШор е прав конкретно за таксата смет. Никой не може да обоснове защо аз, живеещ сам в мезонет от 130 кв. м трябва да плащам такса смет колкото собственик на аналогично жилище с 3-4-5-6-обитатели. Данъчната оценка (респ. таксата смет, която се определя според нея) се вдига от различни неща - пътна настилка около имота, вид строеж (монолитен, паянтов и прочее), дограма (напр. пвц дограмата е "луксозна" според попълваните формуляри), отопление с ТЕЦ също вдига оценката. Така се получава, че аз като собственик и единствен обитател на жилище в топлофициран блок "ново" строителство, трябва да плащам сумарно в пъти повече такса смет отколкото напр. съсобствениците на стара двуетажна къща с по-голяма разгъната площ, в която живеят десетина човека и които се отоплявят с въглища или дърва, т.е. ежедневно изхвърлят сгурия и/или пепел и генерират в пъти повече отпадъци от мен. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
Без значение е кой как ползва временно имота и колко и какви отпадъци изхвърля. Услугите се дават от общините на собствениците - такава е логиката на законодателя, а той е избран от народа. Абе не е точно така, защото както се посочи, ако не живее никой в имота, имаш право да изискаш намаляване или отпадане на такса смет. Така че съществува признание в законодателството, че плщането на таксата смет е е функция де факто от обитаването на имота, а не от собствеността. За търговските обекти, пък видът на търговския обект също има значение за местните данъци и такси. От друга страна, закондателят е декларирал, че собственикът на имота (или ползвателят при учредено право на ползване ) е задълженото лице, което показва абсурдността на положението. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| ataknoT, На мен лично ми е напълно ясна разликата между данък и такса, но тя не е така разграничена в закона - както и се сочи в статията. Тя се определя за всички, защото общината извършвала услугите за събиране и извозване на отпадъци. По това определение си е направо данък. И например, този, който живее до самото сметище, плаща същата такса като живеещия на 50 км от него. И след като законът изрично задължава собственика/ползвателя на вещно право/ за нея, също не може да се прехвърля на наемателя (временно ползващ). бонго-бонго, да, положението е абсурдно и цялата логика е сбъркана, но лошото е, че никой няма желание да оправи нещата - милиони потъват в личните сметки на фирмите и кметовете по линия на управление на отпадъците. |
В България "такса смет" няма. Има данък "смет" пропорционален на жилищната площ Натисни тук *** | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: sybil |
| И аз да кажа... Малко едностранчиво е посочено - съответно се надъхват наемателите да се ежат на наемодателите... Може да се уговори - освен наема наемателят да поема (плаща) и такса смет (т.е. тя да е включена като клауза в договора) - пр. 12 месеца х 100 лв + 200 лв такса смет (и данък сгради) - т.е. годишно 1,400 лв (1,200+200.) Даже ми се струва, че е по-разумно наемателят да поема за своя сметка таксата смет, защото за наемния период той ползва имота и мърси.  Пък че наемодателят си е задължен по закон за данък сгради и такса смет - в това спор няма.Кой ги плащал/внасял (технически) - ми физически може да ги внесе/плати кварталният просяк или местният наемен убиец - стига да се укаже за кой имот се плаща и от чие име. За вписването - това е по-скоро в полза на наемателя, защото (на теория и практика за известно време) го предпазва (донякъде) от следната случка. Намемодателят продава/прехвърля имота на друг, идва новият наемодател и казва на наемателя: `Било каквото било! Плащал си досега 100 лева на месец, от днес ми плащаш по 1,000 на месец или се измиташ!` Наемателят има правни възможности, но едно дело в повече едва ли ще му се отрази добре, ако интересът не е по-голям. В този смисъл да си припомним: Чл. 237. ЗЗД При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър. Договорът за наем,сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок. Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота. ------- Некои житейски извода (т.е. неправни!): при договора за наем наемодателят е по-силната страна, наемателят - по слабата. В 90-99% от случаите неизправната страна е наемателят - не плаща, забавя, троши, мърси, шуми и пр. Бил съм и от двете страни на наемната барикада! Като наемател с десетилетия стаж - един-единствен път съм закъснявал - пак се изчервих от този свой акт. Бях за ~месец и половина в чужбина - оставих прилежно сумата на секретаркта, пък тя, младо момиче, се разсеяла и закъсняла с повече от седмица. Можете ли да си представите!? С наемодателя бяхме почти приятели и бая време ме бъзика - как съм бил неизправен! Ужас - аз неизправен... Та и тоз срам съм брал (еднократно!)  | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Ганий |
Добави мнение Мнения:11