Добави мнение Мнения:8
Да се смееш ли, да плачеш ли... да стреляш ли... А пък Висшият свиневъдебен съвет бил се бил обидил на Радан Кънев... |
Иво Вапцаров, Стефан Илиев и Калинка Георгиева — 
няма начин да се разбере защо е била направена подобна промяна. За разлика от законите, приемани от парламента, където вносителите им обявяват своите мотиви, при наредбата няма такова задължение. Достатъчно е само правосъдният министър да прецени, че подобно нещо е нужно, и да подпише. 2005 г. вече е далечна, никой никога няма да седне да се рови и да търси причината. А и да го направи, едва ли ще стигне до истината. До август 2005 г. министър е бил Антон Станков, а след него проф. Георги Петканов. Не че това има някакво значение. Този факт просто добавя частица към хаоса. Не съм съгласен. Самата наредба дава предпоставката за въникване на правен хаос и е иронично, че е подписана от министъра на правосъдието. Проверка в lex.bg показва, че чл. 8 ал. 2 (2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г., в сила от 11.08.2005 г.) Неразпределените по ал. 1 средства могат да бъдат разпределени ежемесечно, на тримесечие или в края на годината от изпълнителния директор. Изменението е публикувано в брой: 61 на, ДВ от 26.7.2005 г. http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=656 § 4. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Средствата се разходват ежемесечно за материално стимулиране на изпълнителния директор и на следните групи служители: 1. първа група - заместник изпълнителния директор, главния секретар и директорите на дирекция; 2. втора група - регионалните директори, началниците на отдели, финансовия контрольор и служителя по сигурността на информацията; 3. трета група - началниците на сектори и служителите в дирекциите в централната администрация; 4. четвърта група - служителите в службите по вписванията и служителите, назначени по реда на Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово обезпечаване на някои дейности в бюджетните организации.” 2. Алинея 2 се изменя така: “(2) „Неразпределените по ал. 1 средства могат да бъдат разпределени ежемесечно, на тримесечие или в края на годината от изпълнителния директор.” Та наредбата е подписана от отиващия си министър Станков в правителството на НДСВ, който впрочем беше и съдия. Любопитно е и изменението на същия член на Наредбата в Държавен вестник, бр.24/ 4.3.2008 г. http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=4898 § 3. В чл. 8, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думите “първа група - ” се добавя “изпълнителния директор”. 2. Създава се нова т. 4: “4. четвърта група - длъжностни лица по регистрация;”. 3. Досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така: “5. пета група - служителите, както и назначените по реда на Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово обезпечаване на някои дейности в бюджетните организации служители, работещи в службите по вписванията;”. 4. Създава се т. 6: “6. шеста група - служителите, както и назначените по реда на Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово обезпечаване на някои дейности в бюджетните организации служители, работещи в службите по регистрация.” Въпросната промяна е подписана от Миглена Тачева от правителството на Тройната коалиция. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Директорът на агенцията, т.е. Николова, е имала право и да определи размера на бонусите на подчинените си. За нейния собствен, както и за този на заместника й обаче, решава министърът. Значи има такова разпореждане, което ясно показва, че на нея не и е разрешено да раздава бонуси на себе си. Водени от принципа, че всичко, което не е забранено, е позволено, те отхвърлят присъдата Не и е разрешено, означава, че и е забранено. Тези съдии да вземат да си заврат дипломите отзад. |
Принципът е бил възпроизведен изрично в чл. 5 и прогласен от Декларацията за правата на човека и гражданина по време на Великата френска революция", пишат те. Става ми мъчно за това велико откритие - гилотината!  |
| Ми то няма нищо за разискване, но нека и аз се изходя по въпроса. За всеки случай. Авторът пробутва тезата за някакъв "голям спор" между педставителите на две съдебни инстанции (окръжна и апелативна), без ни най-малко да се съобразява с факта, че всички (абсолютно всички!) български магистрати постановяват своите правораздавателни актове по вътрешно убеждение. Което обезателно е много тайно, абсолютно независимо и много компетентно . Житейски невъзможно е и не е юридически дължимо постигането на пълна идентичност между убежденията на различните съдии. Както това е невъзможно по отношение на менията, изказвани във форума. Толкова повече, че в случая става дума за изводи, формулирани от представителите на различни йерархични нива, а не за открита, свободна полемика между равнопоставени субекти. Към момента остава меродавно становището на апелативната инстанция. Туй какво мислил и писал представителят на долната инстанция (СГС) няма никакво значение. В сила е допускането, че колкото по-нагоре в иерархията се е изкатерил отделно взетия магистрат, толкова е по-умен и по-компетентен по отношение на долустоящите си колеги. Законът го е овластил да им отменя актовете, без ни най-малко да се интересува от последващите коментарии, защото априори третира правораздавателната му дейност като по-качествена. Ако до тук не е станало ясно, да поясня изрично: Законът (цялата съвкупност от всички действуващи закони,а не само посочените в статията нормативни текстове) определя интелектуалния (аналитично-разсъдъчния) потенциал на индивида според позицията, която той заема в държавно-властническата йерархия. Житейски е допустимо лейтинантът да е много по-умен (съобразителен, предвидлив, проницателен, компетентен и т.н.т.) от майора или полковника, но в пределите на своите професионални изяви той е длъжен да се примири с факта, че висшестоящите са отменили иначе разумната му заповед и по този начин - косвено са го изкарали некадърник. Така е при поповете, така е при учителите. Нищо друго не му остава на съдия Любомиров, освен да махне с ръка и да се примири с тъжния факт, че в служебното му досие остава една голяма черна точка. Отмененият съдебен акт е атестация за некачествена работа. Ако и за в бъдеще продължи така да работи, нищо хубаво не го чака...Доводите на апелативната инстанция заслужават специален анализ, който ще добавя малко по-късно. |
| Та да си дойдем на думата. Триглавият апелативен змей намерил за естествено и нормално (вкл. законосъобразно) административният чиновник да се самонаграждава [според количеството и качеството на честно положения от него труд; в съответствие с обективно притежаваните ментални способности; и личното му чувство за благоприличие]. Някак от самосебе си се разбира, че размера на наградата е в съотвествие и с потребностите на наградения (с нуждите му, които неговият стандарт на живот налага безапелационно). Това, което ортодоксалният комунизъм описва като светло бъдеще чрез максимата "От всекиго- според способностите, всекиму - според потребностите!" се оказва чисто и неподправено настояще в съвменната действителност. Но не за всички. Макар всички да са равни пред закона. Само за овластените. Измежду безкрайното разнообразие от благини, с които е свързана депутатската дейност, съществува и тая - депутатите сами да си определят заплатите [както и всички останали екстри]. И това им право е в пълен унисон с всички действащи закони. На които те самите са автори. Покрай всичко останало депутатите се занимават перманентно и с това да попълват кадровите ваканции навсякъде из държавната администрация. Със свои хора. Които искат да бъдат облагодетелствувани за своята работа по същия начин, както техните опекуни във върховния орган на държавна власт. И понеже няма как цялата държавна адманистация сама да си определя заплатите и ДМС-тата, се налага писането и пренаписването на всякакви подзаконови актове. Сред които и злаполучната Наредба, за която се споменава в статията. Тълкуванието, което апелативните капацитети дават на цитираните текстове, всъщност доказва, че правилото "От всекиго-според способностите, всекиму-според отребностите!", без да е въздигнато в ранг на императивна правна норма, има за свои адресати-субекти не само депутатския корпус, но и техните избранници по високите етажи на властта. На времето НДСВ-то беше курдисало за началник на някаква аганция една зажмуцана буба, която при очевидната му некадърност се беше изхитрила сама да си определи заплатата и премиите. Тогава тази практика се оказа напълно законна. Прецедентът е налице. Професор Геджиков в своите научни разработки изрично подчертава, че в правото морал няма. Абсолютно вярно. Няма как един непочтен законодател да напише почтен закон... |
Добави мнение Мнения:8