Добави мнение Мнения:14
| Само ВАС да беше... Тя държавата въобще се е отказала от каквито и да е функции в защита на гражданите си. Тя е организация, фирма, група, за доенето им и продаването им на местни и чужди робовладелци. |
| Симбиоза между власт ( изпълнителна, съдебна, законодателна) и организирана престъпност се нарича мафия. Както казваше Христо Калчев: "Във всяка държава си има мафия, у нас - мафията си има държава. |
| По логиката на авторката би трябвало всеки да може да съди всекиго за всичко. Включително да съди неанонимните съдии за произнесените от тях присъди ... |
| Текстът е доста безсмислен. Единствено въпросът с "анонимността" на съдиите е някакъв реален проблем от трите примера които са дадени. Тези НПО които са се опитвали да си оправдаят грантовете с оспорване на скоби и винетки за паркиране очевидно нямат правен интерес, но се внушава, че на гражданите имащи такъв интерес е отказвано а не на НПО. Вложителите в КТБ също нямат правен интерес от актовете на БНБ защото имат договори с КТБ а не с БНБ. Отделно ако да кажем БНБ махне надзора за всеки психически нормален българин с елементарно образование е ясно, че вложителите няма да си вземат парите от този акт. Съдебната система е разкапана, ВАС е ..., ама невежите аргументи със сигурност няма да променят това. Примерът с едно интересно скорошно решение на съдия Мирослава Тодорова относно свободата на изразяване пък е пропуснат, сигурно случайно. |
И без друго в момента е невъзможно човек да влезе в интернет и да изчете делата на един конкретен съдия - освен че търсачките на съдилищата не позволяват това Това точно, търсачката го позволява, стига търсещият да има някаква правна култура. Проблемът е друг - обикновеният гражданин няма за цел да изследва конкретен съдия или всички съдии. Всеки съдия, въпреки известната специализация, решава различни дела. На обществото (гражданина) му трябва анализ за конкретен "обект на спор" - напр. "неправилно паркиране", "незаконно уволнение", "делба на наследство". Един път да види как се прилага закона; втори път да разбере неговите действия как стоят пред закона; трети път - дали законът е ясен и недвусмислено се прилага. А за по-любопитнити и за издателите на подзаконови актове, да изследват дали един позаконов акт е адекватен, двусмислен или е лобитски, разрешавали проблема или генерира съдебни спорове. Напр. "паркиране върху тротоар", по наредбата на Столична община е абсолютно забранено. В Законът за движение по пътищата абсолютната забрана е свързана с предовратяване на пътно-транспортни произшествия - забранено е паркирането (независимо върху какво, тротоар, улично платно, банкет) на пешеходна пътека ( и пет метра преди или след нея), пред входове на сгради, спирки на обществения транспорт (30 метра преди и 10 м след нея), на кръстовища (10 метра преди и след). Законът допуска паркиране върху тротоара, ако теглото на автомобила е под 2.5 т и той отстои на минимум две метра от сграда и ако мястото е обозначено. Това изключение (обозначаването) е направено за да може общината да печели от тротоарите, подобията на тротоари в "синя зона". И "обозначаването" е винаги обозначавано като забрана (колчета, саксии и др. препятствия) отколкото като разрешение (такова обозначение, като разрешение, с бяла боя, винаги е за заплащане  ). Това разминаване между закон и подзаконов акт води до водопад от дела в София (и тия за паркиране върху "зелени площи", къде стрък трева няма).Отделно, че нарушението " неправилно паркиране" се разглежда като сериозно нарушение (предпоставка за ПТП) в закона, заради което водачът на МПС е подложен и на по-строга санкция (освен глобата) - отнемане на контролни точки (подлагане на съмнение до проверка на неговата правоспособност като водач) и тази санкция може да я наложи само специализиран държавен орган -КАТ (контрол на автомобилния транспорт), но не инспектор по паркове и градинки в общината (не е обучен да оценява възможните ситуации за ПТП). А и да, "синя зона", зелена, жълта и други пимбени също се създават в "интерес на гражданите". В никакъв случай заради некадърното градоустройство на общината - издаване на разрешения и строеж на стопански обекти на места, където няма инфраструктура за функционирането им ( мол "Сердика", мол "Прадайз", Макдоналдс на НДК и на Ал. Малинов; всички бензиностанции, курдисани на кръстовища). В крайна сметка, пътният данък за автомобила не е за да си го държи собственикът в гаража, а да свърши някаква работа. На практика, не ходя в обект без паркинг за клиенти/гости (театър, опера, министерство, магазин, дори и бензиностанция), сиреч дискриминирам търговците в гаражи, мазета и подблокови пространства. |
| Един път да види как се прилага закона; втори път да разбере неговите действия как стоят пред закона; трети път - дали законът е ясен и недвусмислено се прилага. Така де. И когато юридическия неграмотния /в 90% от случаите/ гражданин види диаметрално противоположните решения на РС и АС /примерно/, съвсем ще се фрустира от съдебната ни система. |
| Чудесна статия. Може да се допълни от всеки един-по-грамотен човек. Например за светлинните устройства за броене на времето до изтичане на светещият на светофара сигнал. В ЗДвП има един член 12, ал.6 "На кръстовища с интензивно движение се поставят устройства за отчитане на времетраенето на светлинния сигнал." Този параграф го въведе Кесякаов за да отговори на обществото защо стават големи задръствания на кръстовищата в София. Кметицата на София обаче разбра нововъдения параграф по своему. Наслагаха устройства, но ги закриха с калъф или престанаха да работят. На някои места ги демонтираха тотално. Като се оплачеш в КАТ ти отговарят махаме ги защото стават повече катастрофи, когато работят. Странна логика. За кметицата - добре, има оборот на пари, даваме да ги слагат, даваме да ги махнат. При двата случая комисионната си върви. За спазването на ЗДвП отговаря МВР е на кого да се оплачеш в случая? |
Светлана Георгиева  Ето едно решение Натисни тук |
| Ндаа...Овациите за автора са напълно заслужени! Повече от сигурно е че ще ги получи. Както от нещастните вложители, в ролята на измамените камилчета-"Браво!Как само им го казал- честно и смело, право в очите!". Така и от целия съдийски корпус - "Браво! Как само честно и смело е разкрил проблемите на родното правосъдие!". Казал и разкрил, ама в рамките на неолибералното благоприличие. Според което е недопустимо да наричаш вълка "хищник", а овцата . "жертва". За да се съхрани ненакърнено достойнството на първия като властник. И самоуважението на втората, като пълноправен член на гражданското общество. В рамката на тези разбирания за "допустимо/недопустимо" подетата публична дискусия може да се разширява и задълбочава безгранично. Защото, в крайна сметка, практически последици от нея не очаква никой. Премълчаното и прикритото остава извън разнообразните трактовки на първичните факти. Юридическият абсурдизъм, който е естествен продук на българската правораздавателна и обвинителна политика, остава неразпознат и неидентифициран като основна причина за повсеместния духовен и материален упадък. Съшият би могъл да бъде лесно описан чрез познавателния принцип "2+2= на всичко друго, освен 4", който, на пръв поглед, изглежда трудно относим към юридическата терминология. При едно малко по-задълбочено вглеждане в двата универсални аргумента, които са повсеместно изтъквани от съдилищата не само по всички административни, но и по всички граждански дела - "липса на правен интерес"+ "наличието на [алтернативна] възможност за защита по общия исков ред" - никак не е трудно да се установи, че реалният резултат (извод) е неизменно един и същ - отказ от правосъдие. Съвсем съзнателно и преднамерено представителите на българската магистратура третират гражданите като малоумници, които не са в състояние суверенно и адекватно да осмислят (проумеят) собствения си интерес. Техните процесуални представители също не са в състояние да провидят интересите на своите клиенти и да им предоставят адекватна защита. Посочената констатация е не само обидна, но и психологически деструктивна. Защото е несъвместима дори и с най-елементарните представи за здравомислие и почтенност. Количеството травмени преживявания по този повод бързо и лесно достигат критични стойности, които ги превръщат в скрит, но мощен социално-деструктивен фактор в междуличностното общуване...Далеч съм от мисълта да накърнявам вашето свещенно право на лично мнение! Позволявам си само да ви обърна внимание върху факта, че никой, никога няма да забрани на съдиите да оправдават своя разюздан произвол с горепосочените два аргумента. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: enlil |
Добави мнение Мнения:14