Отиди на страница:
Докато мечтата е детска, тя е светла и още оптимистична. Мръсното е, когато мечтанието се затегне, проточи се и се рутинира. И ако нямаш вдъхновение за нещо по-вълнуващо, налага се това мечтание да го поддържаш, кръвта му да раздвижваш, перчема му да разрошваш, чаровете му някак да освежаваш... И се налагат още куп други работи, които няма да спомена. Хората обаче ги правят. Същите онези хора...с мечтите. С претенциите за мечти, които всъщност са синоним на алчност, тшеславие и обикновена човешка безизходност, глупост по нашенски казано, човешка глупост. Останалото... друг път.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: taidzi |
| То е ясно. В определен момент от живота си всеки мъж копнее да направи и остави нещо. Чудя се дали такъв копнеж спохожда номадите и как те се справят с него. Ако си туарег в палатката си посред Сахара или монголец в юртата си някъде из Гоби ... |
| Спомних си, г-н Донков, онази /може би/ легенда за петте хиляди златни пеперуди, намерени някъде в днешно Перу. Казват, че когато ги пуснеш от ръката си, макар и от злато, те се реели бавно и кацали с изправени крилца. Тези пеперуди били претопени, за да тръгнат към Европа в компактен вид. Някой от унищожителите им си заделил 2 или 3. Поколения наред се избивали роднини и "приятели", но не са намерени... Мисля, че тази легенда разказва за кражбите на мечти. "Не бих се разсърдила, ако някой ми открадне мечтата, но бих крещяла, ако ми отнемат възможността да си я сбъдна" си мисля. Извинете за откровението. Благодаря! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: кифла |
| Защо пък, най-лесно се крадат мечти... Всъщност на това се основава рекламната "индустрия" - продава чалга-мечти. |
Всъщност на това се основава рекламната "индустрия" - продава чалга-мечти. "Чалга-мечти"... Да мечтаеш за балкон някога, да мечтаеш за нормалност през 89-та, да мечтаеш справедливост през 21 век? Ако ги приемаш като "чалга-мечти" - ок. А ако спреш да мечтаеш? Какво? |
| Аз като дете си мечтаех да стана лекарка и да открия лекарство, с което да излекувам всички болести. В по-горна възраст се сетих, че ако не боледувам - няма да си останем с мама вкъщи. Това леко разколеба мечтата ми. В пубертета направих първия компромис с мечтата си - трябваше да изключа от списъка с диагнозите ОКГДП. Това не е болест, а спасението на средношколеца! След това се започна с разните амеби, жаби, плоски и прешленести червеи - и ми се изпари светлото чувство.  Човек трябва да следва, но и да преценява конструктивно мечтите си, защото ако аз бях станала лекарка две трети от вас нямаше да са живи СЕГА  |
| Майсторът си е майстор. Точно такива мечти съм нямал (не че сме имали собствено жилище), но сега се размечтах от името на детето което съм бил - и на мен ми се прииска къща с балкон. Майсторе |
| Това със сбъднатите мечти е малко афиф. Рекъл го е Валери Петров, "аз мечтах за часовника джобен, днес го имам, но нямам мечта" (не бийте, цитатът е по памет). Сбъднатите мечти са умрели мечти. А така г-н Донков си знае, че някъде има една стара ябълкова градина и в нея стара каменна къща. В тази ябълкова градина зайци не му изгризват дръвчетата, червейчетата не правят ходове в ябълките, клоните не се чупят от снега. Там не се налага да се поправя стария каменен покрив, да се заменят изгнилите греди и да се слагат легени под прокапалите дупки край комина. Мечтата е топла, уютна, ухае на ябълки и мокра пръст, там идват само любими хора и звучи тиха музика. Тя си е там, където й е мястото, тази каменна къщичка, вътре в автора. Дето е рекла Анна Ахматова, "Заболеть бы как следует, в жгучем бреду Повстречаться со всеми опять, В полном ветра и солнца приморском саду По широким аллеям гулять. Даже мертвые нынче согласны прийти, И изгнанники в доме моем. Ты ребенка за ручку ко мне приведи, Так давно я скучаю о нем. Буду с милыми есть голубой виноград, Буду пить ледяное вино И глядеть, как струится седой водопад На кремнистое влажное дно. Весна 1922" |
Щастлив съм, защото никога няма да започна този дом. -започнат е много отдавна.Няма да го завърша. - завършен е.Няма да го притежавам. - ваш си е, само ваш.Няма да го загубя. - да, никога.А нима вътрешното е по-малко реално от външното? Или по-малко ценно? Тъкмо нещата като тоя дом са това, което Ви прави Калин Донков. Като самобитност, като дарование, като личност! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Утринен зов |
| Избрах си къщичка - ето тази от първата част на "The Devil's Trill": Натисни тук Първа част Натисни тук Втора част |
Мечтая да настъпи Царството на зъл Цар, черен мрачен мизантроп, който да ви смръзне мозъците, да ви смачка илюзиите и да ви отчужди всички жилища, за да построи огромна, невероятно мегаломанска сграда от черен мрамор и лабрадор. И в нея да не живее никой.  Шегичка  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| Летя си аз някъде накъм Витоша и внимателно пазя да не закача някой далекопровод. Направо си ме е страх от това да не мина под него и с гръб да го докосна, хем знам, че не е толкова опасно, освен ако не закача едновременно две от жиците. Да, ама пак си страшно.Летя си и гледам, срещу мен малко на кестерме идва ДИ...кимвам му и той на мен. Ех, викам си позна ме, ,нали сме от една махала...По-натам срещам бачо Калин. Лети той и все оглежда балконите на едни блокове отстрани. оглежда ги, кимва ми съучастнически и само виждам на устните му нежна ругатня. Доближавам го, а той лети бруст на една страна някак и се върти около една стара ябълкова градина в Изгрева. Казвам някакво извинение, може ли заедно и тръгваме с него пак към Витоша да търсим ябълкова градина, а аз отгоре не мога и да позная кое е ябълка, кое слива...ядосвам е, че не мога да му дам акъл, а само си летим така...към Витоша, където всичките и поли и подполия са приватизирани. Време е за събуждане. Разтривам очички се и ми е хубаво. На двора - борове и под тях купища есенни иглички и шишарки. Ще падне събиране с гребло. Добре, че катеричките помагат и окочанват до край шишарките. Поглеждам тавана - не е прокапал (щото и такива ги имаме). Чака ме работа, а двора - за неделя.. |
| Недей бе, Карагьозов, да ни плашкаш ти така нас, изтерзаните душици. Нека ни мачка илюзиите злият цар (те па едни илюзии), но чак апартаментчето да ми вземе - множко ми се вижда. Две стайки, верно, ама кой ти ги дава. Аз викам гарсониерите и двустайните да си останат - като дребна частна собственост. От тристаен обаче нагоре - никаква милост! Да не са се лакомили навремето, тарикати с тарикати! |
Мечтата остава. Само че се е качила на по-горното небе, където си държа неизпълнимите мечти. Времето е наше! |
| Избърши сълзите, бай Калине! И вдигни гордо глава! Имам за тебе добра новина! Не си самотен и единствен член в партията на домостроителите! Моя позната от младежките години също описваше с потресаващи подробности своята злощастна орис да спи нощем в куфар насред влажен сутерен, но сега вече е щастлив нотариус-милионер с просторни чертози. Нейният баща беше пламенен защитник на социалистическата законност-прокурор. Съученичка от ученическите ми години (дъщеря на партийна номенклатура от окръжен мащаб), по повод новополучения просторен апартамент, също обясняваше как събирали дъждовната вода с кани и легени в предишната квартира. Колегатата ти Александър Йорданов (не може да не го знаеш; ония, дето от парламентарната трибуна посочи едничкия добър ден в историята на българската демокрация) също има пространно и сълзливо изложение по темата "Моята гарсониера"! Венсеремос! |
| В Уикипедията пише, че Калин Донков е роден през 1941 година в Беглеж и израства в Плевен. Щом детските му години са минали по времето на Втората световна война и първите години след нея, то това си дава своя отпечатък - бедността тогава е била повсеместна. Отдавна наблюдавам, че при хора, които като деца са живяли в мизерни условия, остава един стремеж към собствен дом, все по-голям и все по-хубав, в крайна сметка, ако може да е къща-палат в Бояна или Драгалевци. Това преди 1989-та беше в варианта къща с градина на село, а след 1989-та вече зависи най-вече от парите. Панелката в Младост 2 в София не беше лоша, а сравнена с онова мазе в Плевен си е била направо палат, но .... апетита идва с яденето. Калищата ...ами навсякъде където се строи са калища, но Младост 2 много бързо се отърва от калищата и имаше един от най-редовните автобуси тогава в София - 306 на 2 минути сутрин и вечер и за 15 минути си от Младост 2 до Ректората. Но пуста фикс-идея за собствен дом с балкон те кара да недоволстваш и да искаш още и още. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: XYZxyz |
| Зимна къща Ако в чая въздъхнат горчиви треви И потръпне червената риза на клена, Иде време за горест, иде мраз несъмнено, А сърцето на лятото още кърви. По кръга на студените мокри скали Гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон, А сърцето на лятото още гори. С изяснени във мъчна усмивка черти Всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита, Синьо светва слана, скрежът влиза в горите, А сърцето на лятото още тупти. На мъглите през мрачното млечно море Завърни се от някъде, излъжи ме навеки И ябълка матова донеси от далеко И сърцето на лятото няма да спре. Калин Донков Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: читатель |