Отиди на страница:
За 50 години са построени Построени с цената на милиардни кредити и фалит на държавата, юще преди разпадането на СИВ, щото не беха рентабилни, бълваха продукция с ниско качество, не беха конкурентноспособни и немаха пазар. Каскетите и след илядо годин, нема да са наясно за кво иде реч...  |
| Колко милиарда кредити? ----------------------- Сайтът на Генек |
| Петър Младенов ги знае. Ей го на, кво казва в доклада от 11.12.1989г. пред пленума: "През последните години страната навлезе в период на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие. Имаме пред вид следните явления в обществото: – стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставяне на икономиката, застрашително нарастване на външния дълг; – увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция; – сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности"...  |
бълваха продукция с ниско качество, не беха конкурентноспособни и немаха пазар. Мдам. Електроенергията беше нискокачествена (електроните бяха савецки), Циментът, содата, захарта, корабите, карите, ябълките, доматите, краставиците и те бяха некачествени и нямаха пазари. Училищата и те бълваха некачествена продукция, университетите - също. Сега всичко е муцка. Разликата между доклада на П. Младенов и твоето трескаво дърдорене е от земята до небето. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: hamel |
| И пак Петър Младенов: "Изключителна тревога буди стремителното нарастване на задълженията ни в свободно конвертируема валута. Брутният дълг на държавата в конвертируема валута надхвърли 10 млрд. долара. Притежаваме златни валутни резерви в размер около 1,3 млрд. долара. От предоставени кредити на други страни ще получим в близките години около 1,5 млрд. долара. При това положение чистият дълг на страната в конвертируема валута наближава 8 млрд. долара, което трябва да оценяваме като критична граница. Особено неблагоприятно е, че нарастването на задълженията става на фона на намаляваване на постъпленията в конвертируема валута и при съхраняване на зависимостта на икономиката и на социалната сфера от вноса по второ направление. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута. Само лихвите, които трябва да плащаме за тях, ще възлязат през следващите шест години на 4—4,5 млрд. долара. Ако не променим лещата, над половината от годишните ни валутни постъпления ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погашенията ще погълнат и значителна част от прираста на националния доход"... |
| И да видим кво казва за убавото соц производство: "Второ. Появиха се и се задълбочават някои остри диспропорции в икономиката. Влоши се материалната и суровинната осигуреност на производството. Прогресивно се увеличава делът на амортизираните производствени фондове, който в края на 80-те години достигна 40–45 на сто. Нарушиха се основни народностопански баланси. Засили се тенденцията на изоставане на количеството и качеството на произведените стоки от изискванията на потребителите. Производството на редица стоки през последните няколко години е по-малко в сравнение с 1980 година. Това се отразява преди всичко върху жизненото равнище на хората и върху състоянието на вътрешния пазар. Особено опасна за цялостното развитие на страната е нарастващата „пропаст“ между паричните средства на населението и наличните стоки и услуги. Така например за периода след 1980 г. паричните доходи на населението са нараснали с 54 на сто, а обемът на стоковите фондове — с 39 на сто. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само през 1989 г. се очаква свободните парични средства да се увеличат с още 1,8 млрд. лева! Трето. Изключително сериозни проблеми се натрупаха във финансовата сфера. Държавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разходи. Много от тях прикриват некадърност в управлението, неефективни инвестиции, нискокачествен и лошо организиран труд. Прекомерните разходи на държавата и създадената сложна система от държавни гаранции направиха годишния размер на субсидиите, надбавките и премиите около 7 млрд. лева, което представлява над 1/4 от общия размер на бюджетните разходи. Като резултат от това много години наред бюджетът приключва с голям дефицит. Дългът на държавата към банките надхвърли 10 млрд. лева при годишен размер на бюджетни приходи за 1988 г. 26 милиарда." И т.н. и т.н.... |
Щурчо, сравнявай социалистическите икономики със западните не в края на кризата (след 1985), породена от смяната на ценностите след 1970, а например към 1960-65 година. Другото е напълно безсмислено занимание. |
| То нема база за сравнение и такива не съм правил. Гледам само у нашта паница. Па там за ценностите, вие си може да си четете от наръчнико на цръвенио агитатор... |
| Ние не сме свободни и никога не сме били -може би с изключение на няколкото пияни дни през пролетта на 1876. Вярно, били сме освобождавани, в един момент мчхнчха оградата и ни пуснаха да пасем, но очевидно не ни понася и пак се ръгаме обратно в обора |
Пътуванията в чужбина бяха ограничени - за да не се получи това което е сега - всичко умно и кадърно да отива в чужбина. Те не отиват там заради демокрацията - не са хукнали към демократичен Бангладеш - а отиват в богати страни в Западна Европа, САЩ, че и в Дубай, които са богати поради причини несвързани с демокрацията. Е защо така? Кой бяга от хубавото, хеле пък ако е умен и кадърен? Умните и кадърните тогава получаваха три пъти по-малко от обикновените бачкатори. Нищо чудно, че се чувстваха ощетени и недооценени.  |
Е защо така? Кой бяга от хубавото, хеле пък ако е умен и кадърен? Давам гювеч: Натисни тук. Ама надали ще бъде оценен... Умните и кадърните тогава получаваха три пъти по-малко от обикновените бачкатори. Нищо чудно, че се чувстваха ощетени и недооценени.  |
Давам гювеч... Ама надали ще бъде оценен... Статията преповтаря известни факти. То и зависи кой как я чете: There’s no doubt that western-style capitalism proved to be a better system for creating wealth and raising living standards than Soviet-style communism. But the futility of communism has been overblown. It actually was quite successful at helping a war-torn Russia catch up with the west in the early days of the Soviet Union. If you compare, for instance, the development of Mexico and the Soviet Union from 1913 until the year the Berlin Wall fell, “the Soviet Union’s growth over the period of communism put Mexico’s to shame,” Интересно защо за сравнение е взето Мексико, а не някоя западноевропейска държава? Ако бяха взели Хаити за пример, разликата щеше да е още по-голяма.  |
| И това е интересничко: Къде живеят децата на руските управници. Отговорът е - на Запад. Родителите им ги обзавеждат с имоти, изпращат им пари, уреждат ги с двойно гражданство, твърдят opentown.org и livejournal.com. Най-популярните имена са включени в кратък списък. Натисни тук П.П. Още навремето синът на Никита Хрушчов Сергей замина за САЩ, а дъщерята на Сталин Светлана живееше в Лондон. |
| Янтар, много некоректно сравнение между България през 39 и през 89. Не ми се търсят статистики, но със сигурност през 39 година България е била на добра степен на развитие спрямо съседите си, та даже и на по-добро. Какво искаш да кажеш, че ако нямаше социализъм България щеше да си остане на онова ниво? С 13 процента електрификация? Хайде моля. Селото на майка ми /само на 6 км от града/ до 65 година не беше електрифицирано, много добре си спомням газените лампи и желязната ютия с въглените. Прогресът си е прогрес и той настъпва, къде по-бавно, къде по-бързо, независимо от т.нар. обществен строй. А да си чувал израза "изпаднал германец"? Ние като деца много често го употребявахме - виж го тоя, като изпаднал германец. Въобще не съм знаела защо този израз е навлязъл в българския език. А всъщност в един исторически момент германците са били по-зле от българите, та така съжалително са ги наричали нашенци преди 9 септември, може би и преди времето на Хитлер, не знам със сигурност. А социализЪмът си беше държавен капитализъм, само дето не се наричаше така. Пък сега си имаме олигархичен дивашки капитализъм. Пък Европейският съюз какво е - ЕСССР. Комунизъмът въобще не си отивал, напротив, той се маскира под евроатлантически и прочие ценности. Свободата? При държавния капитализъм а.к.а социализъм свободата беше законово ограничена, така да се каже. Сега е икономически ограничена. Абе, в интересни времена живеем, според китайското проклятие... |