Идеални са си генеричните лекарства. Цената им е доста често около 20-25% от цената на патентното лекарство. Като изклЮчим случаите на рак и т.н., методът на пробване е много прост: купуваш си хапчетата от установена добра лаборатория (тук в Мексико са 2-3) и гледаш - действа ли ти ли не? Ако ти действа - добре, ако не - търсиш друго. Досега всички лекартсва са ми действали много добре. А ги пия от години. |
Поне засега Rituximab, скъпят швейцарски съперник, остава кралят на ринга. На ринга, където пациентите са нокаутирани и финансово, и здравно. Та колко пациенти са излекувани окончателно? Без метастази в следващите поне десет години!?Основният проблем е липсата на правила. Е, правила има, но да се курдисат допълнително, правилата все пак не лекуват.Държавите са склонни да купуват евтини генерични лекарства с по-малко сертификати. Идеята все пак е де се купуват лекарства, а не сертификати. Освен това, когато продуктът стане фармакопеен (листван напр. в Европейската фармакопея, вече е бил минимум десет години на пазара), няма нужда повече от два сертификата (вторият е тест за биоеквивалентност).Доскоро големите компании смятаха, че фармацевтичните продукти не могат да бъдат копирани. Коя е таз компания!? Всички накупиха генерични компании, я някои стартираха с генерични компании (Новартис и Сандоз).битката промени правилата, на базата на които правителствата трябва да наказват нарушителите, чийто продукти влизат на пазара, тъй като патентите им са изтекли в изминалите 20 години. Ето тук се намесват лобистите - още една област, в която липсват правила! Абсолютен булшит! Ако патентът е угаснал, няма никакъв нарушител. Правителствата в "пазарната икономика" трябва да насърчават всеки нов продукт, влязал на пазара, за да се стимулира конкуренцията. А битката беше преди двадесет години (1998 г.- Бразилия, 2002- Аржентина и Чили, 1992-Мексико), когато латиноамериканските държави трябваше да променят законодателствата си така, че химичните вещества и фармацевтични състави да могат да бъдат защитавани с патент за изобретение. Така че правила има - двадесет години патентна защита. Ама няма патенти в латинска америка (спестяване на разходи поради недалновидна прогноза за развитие на пазара). И лобисти има - да притурят допълнителни сертификати ...за удължаване на монопола или за събиране на държавни такси.Оказва се, че има и трети играч Има и още, освен Индия, вече и Китай. Отделно конкуренцията между оригиналните компании.В Латинска Америка производството на генерични лекарства функционира главно по правилата, прилагани за патентованите медикаменти. Всички лекарства "функционират" по правилата на химичните и биохимични процеси. Молекулите не се интересуват дали ще им бъде вменено монополно право или нова медицинска индикация (досега е понижавала кръвното налягане, а от утре ще има профилактичен ефект при високо кръвно налягане).Първите правила, касаещи генеричните лекарства, бяха направени от Европейската агенция по лекарствата през 2005 г. Отде ги намирате тия бисери! Директива 65/65 действа от 1965 г., през 2005 беше една от многото промени. А едно от първите генерични лекарста (нито е патентовано, нито са правени клинични и токсикологични изследвания) е Аспиринът, от 1897 г. Е, има патенти в комбинация с други вещества (ефервесцентни таблетки), за профилактика на сърдечно-съдовата система, ама ацетилсалициловата киселина си е все същата и изискванията за липсата на примеси не са се променяли повече от 50 години (въведени са нови методи). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Apolitichen |
Явно нито в редакцията, нито коментиращите правят разлика между "генерични" и "биоподобни" лекарствени продукти. Защото в статията става въпрос за биологичен лекарствен продукт Rituximab. Той не може да има "генерик". Толкоз! А непознаването на материята води до такива дискусии. |
Той не може да има "генерик" Аха, защото Божествена ръка го е създала. Макар че тук пише другоМантрата, че всеки производител си има собствен "биоподобен" лекарствен продукт (получен при много специфични условия) клони към заключението, че този продукт няма да действа еднакво на всеки един пациент поради "много специфичните условия" у всеки един. Тъй де, разлика от една десета в телесната температура може да е фатална за действието моноклоналното антитяло. |