Отиди на страница:
Джиму!  |
| За Чехльо нещо не съм съгласен. По-скоро е идиот, е идиот, е идиот. Особено след днешните изпълнения. |
| За претоплени стари манджи паметник не правят. За едни и памет, и паметник. А за други - нито памет, нито паметник. Сал претоплени стари манджи. С мерудия "злобянка". |
В Първата световна война по вина на княз Фердинанд ние сме воювали с французите, англичаните и със сенегалците от Африка, със сикхите от Индия Първо, Фердинанд е цар, а не княз и България е Царство юще от 1908г. Второ, решението за влизането във войната е също и на Народното събрание, както и на правителството. Трето, започваме война срещу Сърбия, защото такива са обществените настроения по онова време. Песента "Съюзници-разбойници" не е измислена от Фердинанд. Така, че за персонална вина не може да се говори. Четвърто, Русия обявява война на България и е в съюз с нашите балкански врагове. Пето, става ясно защо наште комунета-родоостъпници и продажници обявяват дедо Вазов за шовинист и националист...  |
За едни и памет, и паметник. А за други - нито памет, нито паметник. Абе да е жив и здрав Димитри Иванов още дълги години, щото да ти сторят паметник хич не е хубаво - значи, че си се преселил.  |
да е жив и здрав Димитри Иванов още дълги години Присъединявам се, дай Боже всекиму. За друго ми беше думата... |
| "Грозна гавра скрои парламентарната група на БКП в XIX народно събрание. С дружни усилия комунистите съчиниха пасквил срещу народния поет Иван Вазов.Червен депутат прочете хулата от високата трибуна на парламента. Вазов беше отречен, обявиха го за "генералисимусът на българския национализъм в областта на поезията". На 22 юни 1920 г. в камарата е внесено следното проекторешение: "По случай на двойния юбилей на поета Иван Вазов - 50-годишнината от книжовната му дейност и 70-годишнината от рождението му - българският народ, ценейки високо заслугите към отечествената книжнина, култура и общественост на своя велик син, провъзгласява го за народен поет и в знак на признателност определя му едновременно дарение от сто хиляди лева." "Моля ви да гласувате това предложение единодушно и без всякакви дебати на едно четене", призовава депутатите министърът на просвещението Стоян Омарчевски. Както всеки друг българин, той е убеден, че заслугите на Вазов към отечеството не се нуждаят от разисквания, доказани са от самата история. Комунистите обаче са особена порода индивиди. Тяхната парламентарна група е подготвила бомба, която да взриви жеста на признателност към народния поет. Една седмица преди въпросното заседание група червени депутати бъркат черен катран, за да оцапат Вазов. В творческия колектив участват майстори на отровния език като Георги Димитров, Христо Кабакчиев и Ламби Кандев. Резултатът е злостен пасквил срещу юбиляря. За четец е определен Митьо Станев от старозагорското село Карабурун (сега с. Знаменосец).Митьо се е записал за изказване и председателят му дава думата. Ораторът я подхваща тънко, леко и издалеко. "Ние - казва той, - парламентарната група на Българската комунистическа партия и цялата партия, нямаме нищо против изкуството в неговите разклонения: поезия, скулптура, художество. Ние не можем да имаме нищо против носителите на това изкуство." "Трябва само да бъде червено боядисано", уточнява от място земеделският депутат Христо Манолов. "Ние, казах - натъртва Митьо, - не можем да имаме нищо против носителите на това изкуство, също така и против талантите и способностите на нашите поети и специално на Вазова. Но за нас съществува друг един въпрос; той е въпросът: на кого днес служи изкуството?" "На буржоазията!", отговарят му от земеделското мнозинство. Митьо се съгласява и продължава да ниже коминтерновски фрази за ролята на изкуството. "Думата е за Вазова, а не за изкуството", опитва се да насочи мисълта му Никола Пъдарев. "Аз ще дойда и до него", обещава глашатаят от Карабурун и движи пръст по това, което са му написали: "Какво представлява днес изкуството в цяла Европа? То днес служи на чувствата на умирающата буржоазна класа, която залязва, която захожда, и то се е обърнало на едно песнопение на щенията, на плътските щения, ако искате, на тази класа. Вземете тъй наречените модернисти и вие ще видите, че те възпяват именно доволството, възпяват стремежите в грубочувствената област на днешната класа." "Какво общо има Вазов с модернистите?", чуди се Минчо Дилянов. Нищо обаче не може да отклони Митьо от червената нишка, която следва. В един момент той признава, че Иван Вазов не е лишен от талант. "Обаче - прави завой четецът - българската поезия в продължение на 30 и повече години е била в услуга на българската буржоазия и като мотив на българската поезия е служило най-много възпяването на националните идеали на България..." Министърът на просвещението Стоян Омарчевски връчва поздравителен адрес на юбиляра Иван Вазов. "Значи "Под игото" е буржоазно творение? Срамота!", прекъсва го Ангел Янев. "...А възпяване на националните идеали на България - то значи възпяване на завоевателната политика на българската буржоазия", надвиква го Митьо. "Съвършено вярно! Чухте ли сега?", скача Христо Кабакчиев, който е автор точно на този пасаж. "То значи - продължава Митьо, - че поезията у нас се е поставила в услуга на стремежите на българската буржоазия и е служила в продължение на много години на българската буржоазия. В последните войни тя се изрази в една много очебийна, много ярка форма. Тази идея в нашата поезия се изрази в последните години в един шовинизъм." "Бесен", провиква се Кабакчиев от яд, че е пропуснал да сложи епитета в текста. Тук пледоарията на комунистите прелива в сравнителното литературознание. Иван Вазов е изправен до стената редом с Кирил Христов и Любомир Бобевски. Двамата са автори на патриотични творби по време на войните за национално обединение. "Е, добре, Вазов - нека го признаем - слага ръка на сърцето си Митьо, - не стана тъй груб изразител на тази идея, не я прояви в такава форма, както Кирил Христов и Бобевски, но Вазов е генералисимусът на българския национализъм в областта на поезията - това може да се докаже." И ораторът започва да доказва с цитати от книгите на поета. За да изкара бялото черно, Митьо Станев рецитира стихотворението "Пред Бялото море": Привет вам, класични талази, привет вам от наший Балкан! Не идем кат гости на вази, а стигаме скъпий си блян. "Кой блян сме достигнали ние, кой блян достигна българският народ? Какъв е този блян: блян на българския трудящ се народ или блян на българската буржоазия?", заслюнчва се от гняв Митьо. Ламби Кандев тича и му носи кърпичка да се избърше, за да даде верния оговор: "Всичко това са идеали на българската буржоазия и тези блянове са възпети от нашите поети, те са възпети и от първия български поет Вазов." И без гласовете на комунистите решението за национално дарение е прието от Народното събрание. След гласуването Вазовият довереник проф. Иван Д. Шишманов хроникира: "Само комунистите били по принцип против дарението, защото Вазов бил буржоазен поет. Широките гласували "за", ако и поетът да бил посветил няколко стихотворения на бившия цар и на царица Елеонора." Иван Вазов моли вестниците "Мир" и "Напред" да опровергаят тази лъжа. На Фердинанд нищо не е посвещавал, а Елеонора е възпял като милосърдна сестра във военните лазарети. Проблемът на комунистите е, че единственият български "народен поет" не е техен. Иван Вазов бил член на Народната партия и се е отнасял подозрително към левите идеи. "Вазов се бои от болшевизма", свидетелства проф. Шишманов. От своя страна марксистът Георги Бакалов ни учи как правилно да четем поета: "Ако искаме да разберем отношението на Вазова към социализма и карикатурните фигури, които той дава в своите произведения за социалисти, ние обезателно трябва да имаме предвид класовия характер на неговата поезия, нейната еснафска същност."  |
| Уилсону Ce siècle est à la barre, et je suis son témoin V. Hugo Кат нов Христос оттатък океана издигна ти евангелие ново, отдъхна си земята, с кръв обляна, пред твоето миротворяще слово. И поздрави светът зората ясна на любовта. И поздрави той века, че край полага на враждата бясна и че човек ще вижда брат в човека. И ний, за правда дето ляхме кърви, казахме си: „Тоз глас висок не лъже. Изгря денят на правдата!“ – и първи сложихме си победното оръжье. И правда чакахме – дойде насилье, любов ожидахме – срещна ни злоба безжалостна – каквато не таил е и самий пъкъл своята утроба! Видяхме – късно! – че на слаб чест няма, ръце без меч – ръце са за верига... Разбрахме – късно! – че реч блага е измама, че писан договор „парче е книга!“* О, Уилсоне благи! Чуйш ли? Де си? Надви нощта на факел благороден. И твоя глас и пустиня се разнесе, и твоя зов за мир оста безплоден! Звучеше в твоя зов речта Христова, но той кат нея бе осмян... забравен – не бил готов светът за таз обнова, не бил узрял духът за подвиг славен. Празнува пак неправда и коварство, венец от лаври носи пак лъжата! Ликува злото: божието царство не иде – то е още в небесата! И гледам пак море от мъки люти, и плач, и стон из родните предели, гнезда напуснати, тегла нечути на братя, слънчице едвам видели! А стид? А свян? А съвест человешка – нима са те потребни на юмрука? И тоз мир безподобен? Гавра тежка над разпнатий страдалец тука! Ужасна бе войната, без пример е в исторьята; но на кръвта й петното не е дотолкоз черно, както чер е тоз срам, навека лепнат по челото. 16 октомври 1919 * Грубото нарушение на солунското примирие.Натисни тук |
| .....Първото „революционно увлечение“ беше посегателството срещу Иван Вазов. Той беше класиран като буржоазно-реакционен писател, стоял през по-голямата част от живота си на вредни великобългарски позиции. Особено се подчертаваше, че по време на Първата световна война Вазов бил на страната на реакцията, и т.н. На нас ни бе обяснено, че образът на Кандов в „Под игото“ бил злобна пародия на социалистите. Военновременните стихове на Вазов бяха наречени бунище на великобългарското патриотарство. А пеенето на изключително популярната „Покойници, вий в други полк минахте“ бе абсолютно забранено. Тъкмо тази атака срещу най-голямото име в българската литература, срещу единствения НАРОДЕН писател, който България притежаваше, ме кара да мисля, че зад нея са стояли някакви съветски съветници. Просто не искам да вярвам, че това умствено помрачение би могло да се появи в българска глава. .... ЧЕРВЕНОТО АУТОДАФЕ Георги Марков |
| щурчо, защо не давате линк към цитатите си? Натисни тук |
| Ей, бая наивник се е превъзбудил у форума, че на Гошо Марковия му направили паметниче. Без да си дават сметка, че пак използват костите му за политически интриги. Иначе защо на високоталантливите Тончо Жечев и Валери Петров паметници няма, а на съмнителните като автори радойчо ралин и Гошо Марковия има?! |
В Библията и в Корана пише, че тая Куийн ъв Шиба се шибала с еврейския цар Соломон. Блазе му Ово е стайл. Връхта на българската журналистика, публицистика, есеистика и най-паче кръчмолакърдистика! |
