Отиди на страница:
Що се отнася до българската национална кухня, употребата на турско-персийско-арабските названия на редица обичани у нас гозби, включително и сладки, се дължат предимно на утвърждаването им в епохата на социализма чрез масовизирането на общественото хранене, Социализмът утвърдил имена като имам-баялдъ и гювеч  |
топчетата шоколад, който първоначално с погнуса мислят за това, което козите оставят след себе си Ахъм. След което революцията на сладкото избухва с пълна сила, изпреварвайки с неколко декади, тази на пролетариите от вси страни...  |
В самото начало на ХIХ в. българите постепенно приемат някои от храните на поробителя. До това време българските семейства се съпротивляват на всякакви нови храни, запазвайки чистотата на националната ни кухня, може би с изключение само на праза, който османлиите донасят от вътрешността на Азия. Това са абсолютни глупости. Отдавна е известно, че още от 15 век в нашите земи се настанява нов репертоар на готварски съдове, който идва да манифестира променена готварска традиция, свързана с различна от досегашната продуктова гама. Значително се увеличават и размерите на познатите до този момент съдове. Ще трябва да се уточни още в началото, че средновековните балкански сладки храни са напълно еднакви сред всички народи на полуострова, със съвсем незначителни различия. Тъй като основните писмени извори, по едни или други причини, които временно няма да ни занимават, са на византийски автори, то ще трябва непременно да се подчертае дебело, че когато тук се посочва един или друг извор на византийски, то той се отнася непременно за цялото средновековно балканско готварство, и в частност за цялото средновековно балканско сладкарство. Хранителните навици на всички балкански народи през Средните векове се обединяват, преливат, взаимодействат и обогатяват с шеметна скорост за да достигнат степен на хармонично цяло още в самото начало на периода. Не съществува по-голямо балканско единство от това в хранителните и готварските навици, при това вече повече от десет века. Какви са доказателствата за подобно твърдение? Правилно, никакви! А как болднатото твърдение от втория цитат се връзва с твърдението за национална българска средновековна кухня, остава пълна мистерия! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Макар оризовите полета да са съвсем привични в поречието на р. Марица от ХV в. насетне, чак до началото на ХIХ в. отсъстват всякакви данни за употребата му сред българите. Това е твърде, хм, смело твърдение. Първите сведения за отглеждане на ориз са от района на Смирна в 4 в., а в 6 в. със сигурност е отглеждан на Балканите. През средновековието засега няма (писмени) данни за негово отглеждане и употреба, но то за каква ли храна има? За съжаление археоботаническите изследвания в България са все още малко или много в зародиша си (имаме цифром и словом 2 - двама - специалисти), така че познанията ни за това са твърде оскъдни. |
| Само от заглавието усещам, че това е поредната тема с аргументи от сорта: Византийският хронист Ксенофон Саксофонодар пише "василевсът седна на трона", а нещо пречи ли преди това да е ял в трапезарията сладолед? Нищо, следователно през Средновековието на Балканите са яли сладолед. |
Макар оризовите полета да са съвсем привични в поречието на р. Марица от ХV в. насетне, чак до началото на ХIХ в. отсъстват всякакви данни за употребата му сред българите. Ъхъ... Имаме цяло съсловие християни оризари, но не хапвали ориз - сакън! За тях оризът бил едва ли като свинското за правоверните, според Петрински! Оризищата правят впечатление на почти всички чужди пътешественици по нашите земи и през 16 и 17 в. Оризарството е засвидетелствано, освен в поречието на Марица (където оризищата в заблатените местности за един немски пътешественик изглеждали като житни поля ), но също и в Софийско, Нишко. И докато големите оризища около Марица евентуално са осигурявали големи турските градове като Цариград и Одрин, то имаме сведения, че в един софийски имарет замръкналите пътници и бедните били гощавани с паница ориз и къс овнешко, осигурявани със средствата на местния паша. Т.е. местните оризища са задоволявали и местните нужди поне на османското население. През 1705 Я. Папай изрично отбелязва, че в Пазарджишко всеки може да закупи 100 оки лющен ориз за 60 пари. Доколко консервативни били българите към храните не зная, но Я. Папай не прави разграничение между храната, предложена му , когато пренощувал при българи в Казанлък и в османските караван-сараи. Ханс Дерншвам отбелязва отглеждане на сусам между Клокотница и Конуш и за черници около Пазарджик. Друг немски пътешественик (не помня кой, но пак от периода 16-17 в.) отбелязва за игра с бобени зърна в Одрин. Грюневег споменава хубаво вино и разнообразни сортове грозде, вкл. малвазийско (мускатово) и "коринтстко" (дребно стафидно грозде) в Свиленградско. За "много хубаво вино" в Сливенско пише и унгарецът Ф. Шебеши през средата на 17 в. Друг унгарец, Я. Комароми, пише за евтино и добро вино , предлагано във Видин, Никопол и Русчук, като изрично отбелязва отглеждане на стафидно грозде в Русенско.. Пак за периода преди Възраждането, французинът Ф. дю Френ-Кане (16 в), отбелязва разнообразието на плодове и лозя в Дупнишко. Пак от пътешествениците знаем, че по пътя си към Цариград купували от български села доста евтино спрямо западните цени на овнешко (цял овен печен за 35 аспри), кокошки (1 аспра) и бързо изпечени в жар неквасени питки. Очевидно овнешкото е станало популярно и сред българите, които масово отглеждали овце за доставките към Цариград (има данни за годишна доставка от Мала Азия, българските земи и Влашко за 7 600 хил овце в рамките на една година). Някои немски пътешественици отбелязват масово отглеждане на свине . Един от тях съпоставя свинете в Дервент (но споменава и за масово отглеждане на свине из всички места, през които минал) с тези в родната му Германия (която през 17 в. се слави със свиневъдството си) и е впечатлен от Дервентското свиневъдство. Учуден съм, че Петрински не обелва дума за риба. Не един пътешественик отбелязва, че българските реки били "пълни с риба". Например Антон Вранчич казва, че Искър бил източник на голямо количество риба за софиянци, а Комароми (1697 г) пише, че във Видин се предлагала за продан и то евтино чига и моруна. Т. Боршош през 1613 в Никопол "се заситил" с есетра и есетров хайвер, че и си взел за из път гърненце есетров хайвер, а отделно местни евреи му подарили и две големи осолени риби. В Момин проход Пал Шандор през 1687 г. пък хапнал варени в местните минерални извори яйца и риба . | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| бонго-бонго ,предлагам ти да проучиш изцяло тематиката и с по задълбочен анализ да ни запознаеш,и Петрински трябва да ти е благодарен защото доста неща му подсказваш за следващия четвъртък.Балканите са място където в най ранните етапи от развитието на човешките общества е имало свои специфични традиции по отношение на готвене,начин на хранене и поднасяне..В ранната тракийска кухня са интересни предястията и постните ястия от зеле,моркови,лук и чесън,както и бакла и леща,приготвяни със зехтин.Кухнята се обогатява и с идването на славяните и прабългарите,най вече с прабългарите пастърмата ,киселото мляко ,сиренето.Популярно ястие още тогава е киселото зеле с месо и зелевата чорба и много още примери но може би по уместно ще е да направим коментари следващият четвъртък ,след като прочетем следващата част на статията.Османската кухня която оказва влияние след 14.в е по скоро византийска в самото начало и в 16 и 17 в влияния на арабскта кухня.Докато днешната турска кухня е богата на основата на доста компоненти от миналото. |
Предводител на команчите 12 Ноември 2014 22:51 ......... Това са абсолютни глупости. Аре ся! Ще рече човек, че за пръв път четеш Петрински!  |
| За по-ученолюбивите предлагам тази сериозна, но и забавна книга на проф. Райчо Пожарлиев (Философия на храненето): http://kultura.bg/web/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE/ |
края на все същия ХIХ в. предците ни се престрашават да ядат доматите червени, дотогава се смята, че щом узреят напълно стават отровни Това става доста по-късно, ама нейсе! |
ХIХ в., то в началото на 70-те години на века започва същинското "модернизиране" на хранителните навици на българите - яростно навлизат ястия и готварски техники и технологии както от Русия Много молим някой да ми каже коя е тази руска техника и технология в готвенето, която яростно е навлязла в българската кухня!?!? |
| Правилно. Няма да си говорим за преходи и дисиденти я. Как започва румънската готварска книга издадена 80-те години? "Пържени яйца. Открадваме две яйца. ..." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikolay_rs |
щурчо 13 Ноември 2014 14:12 Требе да е водката, Федя... Ми Цъ. Водката първо не е руска "кухня".  И второ, Бълганинът и досега дома си пече ракийка.  |
| Революцията в европейската кухня през втората половина на 19-ти век и първата на 20-ти е дело на българските градинари-зеленчукопроизводители, разпространили своя занаят /изучен в истамбулските бахчи/ в източна и централна Европа, та чак до Франция. Тъй например Ботевата чета се качва на Радецки като градинари със сандъци инструменти /пушки/. И днес на пазарите на Белград, Загреб, Будапеща, Братислава, Виена и др. ако се провикнете /за по-сигурно напсувате/, ще Ви се обадят местните потомци градинари. |
бонго-бонго  Много съдържателно. Сведенията от пътешественици са от малкото реални данни които имаме за 15-17 век. Хубаво е че много от тях са преведени на бъларски и са достъпни за широката публика. |
Много молим някой да ми каже коя е тази руска техника и технология в готвенето, която яростно е навлязла в българската кухня!?!? Самоварите, например. |
| Александър Македонски стига до Индия , завладява едвали не целия свят ?! Да не би воиската да си носи храна от Македония ! Храни и подправки циркулират из цялата Империя ! Във всяка Империя ! И друго , защо българина казва :-"Да се хванем за зелено !". Това което днес за нас са билки и непознати растения , само до преди стотина години е било изобилие от вкусна и питателна храна ! Котка ! |