Добави мнение Мнения:5
Просто им разказах, че в двора на китайските и японските императори едно от основните забавления е било да се пише поезия, а за да поеме поста си, всеки висш чиновник трябвало да може да пише и рецитира поезия. И бай Тодар си имаше цела ловна дружинка с придворни стихоплетци...  |
Напоследък нашите поети печелят признание във Франция. Първо Кева Апостолова, сега - Акси. Браво, момичета!  Щурав, вместо ентусиазирано да демонстрираш девствените си умствени натрупвания под всяка тема, опитай се да помислиш дали пък точно това отношение към поезията не е причината Небесната империя да я има и до днес, за разлика от всички останали империи, отдавна погинали или залязващи междувременно. |
За съдбите на различните империи знам доста повечко от тебе и това е вън от съмнение... Ти няма как да знаеш колко зная аз. И тук ли му е мястото да го обсъждаш? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
| Щурчо, подкрепям те изцяло с допълнителния довод, че правото да бъдеш прост може да бъде клеймено, но е неотменно. То винаги е стояло над и преди всички останали нравствени и юридически права! На радетелката за изграждането на велика българска империя чрез култивирането на поетически усет във висшите държавни сановници - днешни и бъдещи - искам да изповядам една своя малка тайна. Аз също си падам малко бир-парче поет. И пиша стихове. Ето такива: Там във цъфналата ръж, аз го вадя, ти го дръж! Тя може да ги намира за груби и недодялани, но аз какво съм виновен, че само такива ме спохождат. Другите явно отиват при Аксиния. Която по време на награждаването се почувствала като "паяжинка между два чимшира, натежали от роса". Аз пък, като се натъкнах на това описание се почувствах като кирка, забучена във кравешно ла*но. Такъв е той, моят потичен натюрел... |
Добави мнение Мнения:5