Отиди на страница:
| Не, Гео! Няма такава дума! Пак съм допуснал правописна грешка при изписването. Можеш да се гордееш със своята наблюдателност и взискателност. Но, моля те, дай ми възможност и аз да се гордея с нея като направиш една бърза съпоставка между написаното от Бойко и написаното от Сципион по темата! |
На вашия въпрос - никога няма да се примиря с индивидуализма - нито като теория, а най-вече като практика, гибелна за нашия народ. На индивидуализма се дължи "лобута" в нашата страна. И всички други беди и нещастия. А според вас Левски не е ли именно индивидуалист в опита си да събуди заспалото "колективно" стадо? И която е друга историческа личност, която не се е занимавала с просветителство, а с борба срещу нещо? Кое значимо откритие в историята на човечеството не е плод на издивидуален гений? Дори когато говорим за екипи, не забравяме да споменем именно водещият индивидуалист - Курчатов, Королев, Сахаров? Разсъждавате като български синдикалист. Като инженер много добре помня колко талантливи конструктори бяха погубени някога с думите : "да, ама това, което предлагаш, няма да се хареса НА РАБОТНИЦИТЕ, понеже трябва да се стараят повече, да контролират, да усвояват нови неща"... И произвеждахме по двадесет години един и същи модел обувки. ...А що се отнася до парите - САЩ никога не са имали аристокрация. Тяхното мерило за място в обществото е различно от това в Англия. Аз например не мога да си представя да отида войник и да се кълна във вярност на Симо Горския, наречен още Сакскобургготски. Не знам дали ви е известен един стар филм: Портиер в хотел беше уволнен и за да не умре семейството му от глад, той започна работа като чистач/портиер на обществена тоалетна. Само че пазаше в тайна това от семейството си и вечер, след работа, преди да тръгне към къщи, обличаше хотелската си униформа, за да не разберат близките унижението му. Филмът предизвикал реки от сълзи в Европа, а после решили да го пуснат в САЩ. Резултатът - празни салони и въпроси кой е заснел цялата тази глупост. Американците така и не могли да разберат какво му е трагичното да си намериш по-добре платена работа. Тоест, различни сме, а Айн Ранд е писала за американската публика. Един писател обикновено иска да бъде публикуван и трябва да се събразява с пазара. |
На вашия въпрос - никога няма да се примиря с индивидуализма - нито като теория, а най-вече като практика, гибелна за нашия народ. На индивидуализма се дължи "лобута" в нашата страна. И всички други беди и нещастия. По подобни въпроси лично аз предпочитам да си прелиствам нашите духовни водачи от миналото, - и не само в Деня на будителя. В краен случай - някои руски автори - Достоевски, Вернадски, Бердяев,.. Че то точно Денят на будителите отдава дан на индивидуализма. Той е точно олицетворението на ренесансовото и просвещенското т.е. на възрожденското в нашата културна история. Прав е Тимур, когато ви контрира с Левски, защото Левски е може би най-яркият пример на индивидуалист. "Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму", пише той. Но Левски е толкова значим еталон, защото ясно осъзнава своята отговорност към другите като морален императив: "Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва". Неговото морално решение е: "Ако печеля, печели цял народ. Ако губя - губя само себе си". Т.е. ясната оценка за собствената значимост е неразривно свързана с отговорността към другите, към общността. А. Ранд също набляга на моралните императиви и за нея точно индивидуализмът например прави възможна любовта: "Само човек, който обича и цени себе си, може да обича и цени другиго", твърди тя. Впрочем цитатът на Ламбовски е непълен и дава неточни впечатления: The necessary consequence of man's right to life is his right to self-defense. In a civilized society, force may be used only in retaliation and only against those who initiate its use. All the reasons which make the initiation of physical force an evil, make the retaliatory use of physical force a moral imperative. If some "pacifist" society renounced the retaliatory use of force, it would be left helplessly at the mercy of the first thug who decided to be immoral. Such a society would achieve the opposite of its intention: instead of abolishing evil, it would encourage and reward it." Т.е. А. Ранд потвърждава валидността на старата теза на Едмънд Бърк: The only thing necessary for the triumph of evil is for good men to do nothing. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Олее...! Що нещо се е натворило от две мои правописни грешки!Които сами по себе си доказват, че съм по-скоро неграмотник, отколкото ерудит. Последното, знаете, задължава, докато първото освобождава, извинява и оправдава. Ето защо предпочитам него като определение. И в качеството на такъв си позволявам да ливна малко керосинец в позагасналия пламък на спора като поясня, че проблемът "индивид-тълпа" е един от основните в хуманитаристиката; същият все още няма окончателно и общоприемливо решение. Воден от твърде оскъдните си лични наблюдения, смятам, че едно от базовите противоречия в човешкото мислене, безотносително към неговата тематична определеност, е свързано с факта,че ние перманентно подхождаме като индивидуалисти към правата и облагите, които искаме да упражняваме, и като предсавители на някаква абсолютно безлична социалност - когато искаме да избягаме от задължения и отговорности, които обстоятелствата ни натрапват. "...чисто случайните, неорганични струпвания на хора, такива като съдебното жури, театралните зрители, тълпата (вер. и форумите-б.а.), не могат, при проявата на своя характер, да възпроизведат характерите на своите съставни единици, точно така, както неопределената и хаотична купчина от тухли, не може да прираде правоъгълна форма на всяка отделна тухла."-цит. Сципион Сигеле, "Преступная толпа"/ S. Sighele, La folla crimrnale, изд.КСП+, Институт психологии РАН, Москва, 1998, стр.25, абз. 5-ти. Та. В битието си на тухли, бихме могли да се превърнем в стена или да си останем безполезно струпани в хаотична камара, ако вместо да напасваме един към друг всяка от равнините си, продължаваме да се съприкосновяваме само чрез ъглите си. Ще се радвам, ако за начало престанем да коментираме във форума правописни грешки. Постоянно откривам такива, но смятам, че не трябва да ги използвам като повод за самоизтъкване. Всяко едно натискане на клавиша е отхапка от времето на четеца и същевременно - трансфер на реална сума пари от едно владение в друго. Не завиждам на облагодетелствувания. Нито искам да работя като негов посредник. Но понеже просто така е устроен света, в който живея, искам да сведа до минимум финансовата ефективност на празнословието. Повече автори и монографии няма да цитирам. Априори приемете, че не съм в състояние да ги изпиша правилно. р.s. Цитираният автор е творил през втората половина на ХIХв. На български още не е преведен, тоест не е стигнал до публичното съзнание. Аудиторията се радва на банализмите сътворени от Бойко Ламброзиански, базирани върху авторитета на Айн Ранд. Само не ме убеждавайте, че в интелектуално отношение, спрямо достиженията на световната хуманитаристика, вече не сме някакви недорасли джуджета, пребиваващи в безвремието на посредствеността... |