Добави мнение Мнения:16
| Вълшебната флейта никога не е била в операта (Staatsoper Unter den Linden), а само и единствено в Комише оперНатисни тук, където е от много десетки сезони и сега. И не вярвам, господин Мураками да е препускал до Checkpooint C, защото Фридрихщрасе (der Tränenpalast) е на един хвърлей място - с метро отдолу и S отгоре, както и с безброй таксита от другата страна, чакащи такива туристи точно в полунощ, a през Checkpoint C се минаваше в Кройцберг, където изобщо не вярвам да е живял. Но е някак си пò така да е минал през Чекпойнт Чарли, a не през чекпойнт Алфа, Браво (на автобана) или Делта. --- Той, обаче, хвърли бомба с "Опасна Любов" и скара литераторите (за разбиращите немски е забавно): http://www.youtube.com/watch?v=IFCSHEfQvY4 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Nickolas |
| Аз не съм, разбира се Харуки Мураками, но и на мен ми се прииска да споделя спомена си за Чекпоинт Чарли и Берлинската стена, простете старческите слабости. През май 1989 народната власт отмени изходните визи, за да подпомогне изселването на турците. Неблагоприятен страничен ефект беше, че и редица българи си поискаха изходна виза за "tous le pays du monde". И така, през лятната ваканция на 1989, всички студенти, учещи в тогавашното ГДР, се снабдиха със заветния печат за le monde. Някъде септември-октомври, нещата започнаха да се сговняват за SED. Берлин още кротуваше, но в Лайпциг вече бяха почнали понеделнишките демонстрации. "Wir sind das Volk" вече звучеше. Унгарците се чудеха какво да правят с тълпите източногерманци и се престрашиха да отворят границите. В този момент, нашата амбасада реши да свика събрание на всички български студенти в ГДР, като дори плати разноските за пътуването до Берлин. Беше една студена и дъждовна събота. Докато се доберем всички до Берлин стана два часа. И се започна едно протяжно събрание - то посланник се пеняви, то посолското ченге, др Сираков, между другото сега виден деятел в МВнР, заплашва, то комсомолски функционери, командировани от България агитираха. И така до 10 ч. вечерта. За всеобщо изумление залата беше пълна от първата до последната минута. И когато нещата приключиха, станах участник и свидетел на най-изумяващото събитие в дотогавашния ми, лишен от елементарна свобода живот. Да поясня, че малко преди това, българското посолство се беше уредило с една чудесна сграда в непосредствена близост до Чекпойнт Чарли и се беше преместило там от предишното си обиталище в Панко. (Тази сграда май в последствие я изтъргува човекът с многото имена). Та, в 22:00 цялото мощно студентско войнство - сигурно имаше 300-400 души, напусна посолството, и се устреми към Чекпойнта. Не съм бил от първите, така че не знам немците как са реагирали в началото. Аз като минавах, само гледаха в паспорта за tous le pays. Американците, обаче бяха като малки деца. Сигурно им се струваше, че освобождават Берлин за втори път - хилеха се идиотски, махаха приветствено, даже раздаваха цигари (как ли са реагирали, когато падна стената?). И така около десет и половина, ни се озовахме в... Кроицберг, без пукната стотинка в джоба... Опиянението от свободата беше обаче достатъчно. Пеша се докопахме до Кудам, обходихме го от край до край. Гледахме руините на Kaiser-Wilhelm-Kirche, Влезнахме да се стоплим в Евроцентър или нещо такова. На другата сутрин се прибрахме обратно. След една-две седмици, стената падна. Буквално и преносно. |
zdran  Посолството си е още там. На Мауерщрасе. Изпоприватизираха части от комплекса, защото беше един от най-големите посолски комплекси в източен Берлин (другото голямо беше посолството на Дахомей). Не съм минавал отдавна там. Там работа нямам. С отвращение си спомням за пристройката с градинската врата в Панко. Напомни ми за отдавна забравени хора от миналото. Пфу. Що ти трябваше! Фактологията ти ми беше по-интересна от тази в красивото писание на Мураками. |
| Zdran, помниш ли дали парапетите преди да влезеш в сградата за паспортен и митнически контрол откъм Източен Берлин на ЧП Чарли все още бяха на зиг-заг, за да не можеш да бягаш в права линия вероятно, и да могат да те гръмнат от вишките. Имаше ли го още музея за всички опити за бягство, веднага след влизането в Западен Берлин, в ляво, срещу будката на американските Джи Ай ? Турските гастарбайтери ходеха да се наядат в Източен Берлин и да забършат нещо русо - почти без пари за тях при черния курс на западната марка. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Dax |
| Николас, благодаря. Но с мнението за Панко, не съм съгласен. Имаше си един, особен. макабърен чар. С-банът, с който се ходеше, минаваше през Западен Берлин. Беше много възпитателно да гледаш този етап от пътя. Дакс, парапетите си бяха на място, между немския и американския пункт имаше заградено с бодлива тел, силно осветено празно място с размерите на баскетболно игрище. Музеят беше вляво, веднага след като преминеш американския пункт. Много невзрачен. Някой беше написал с блажна боя на стената MUSEUM, така го различихме, останахме разочаровани. Очаквахме нещо като мавзолея. Всъщност на последната снимка в статията се вижда - сградата вляво от вишката. |
случи се и атаката на Световния търговски център в Ню Йорк през 2001 г. Случи се! Ако видиш кои прибраха максималните застраховки, че разбереш кои точно я случиха...  |
| S-банът минаваше под моста на Борнхолмер щрасе като територията на S-бана беше собственост на ГДР (Reichsbahn), така че не беше точно прeз западен Берлин. S-банът цепеше със 100 км/ч и от едната страна се виждаше стената и сградите със зазиданите прозорци на Бернауер щрасе, които познаваме от хрониката, а от другата страна, към западен Берлин - стените, защото то не беше една стена там, не бяха и две, а три. На едно място се виждаше гарата на западния S-бан (пак на ГДР-то) Wollankstr. и това беше в същност "опасността". Имаше и разорана полоса и на едни дълги телове "патрулираха" постоянно лаещи овчарски кучета, като на бетоните пътечки се движеха зелени табанти - Kübel. Турците и не само те идваха, но турците на тях за да дойдат им трябваше виза и бяха задължени да обменят по 13 DM 1:1 на ден, та не идваха чак толкова. Идваха сърби (YU), защото за тях ГДР-то беше безвизово по едно време и пиеха по барчетата на интерхотелите - и съответно - после сувенир от източен Берлин (трип...). В хотел Унтер ден Линден и в Линден Корсо, както и в хотел Щадт Берлин бяха най-много, в Метропол на Фридрихщрасе въобще не влизаха, защото там всичко беше в ДМ. Във всички тия хотели имаше обслужващи хубавици. Знам и цените още, специално в Метропол на Фридрихщрасе. Идваха и много българи, живущи в западната част. А музеят беше частен тогава, сега не знам. Тогава музеят беше интересен - колата с бетонени врати, тунелите, парашутите от Найла, сега ... В граничния пункт се влизаше съвсем нормално - под прав ъгъл от към Циммерщрасе. Особеността беше, че се влизаше един по един откъм изтока, а целият граничен пункт към изтока беше ограден с висок зид и без това. Излизането от пункта, но още на територията на ГДР, беше действително с перила на зигзаг, като пътечката свършваше направо на улицата, 50 - 60 метра от чекпойнт Charly, под зоркото око на граничарите от кулата. Пешеходците нямаха работа с чекпойнта, но като чужденец, при излизане от западен Берлин, можеше да си подпечаташ факурите от магазините - и после да си вземеш ДДС-то, което тогава май беше само 12%!!! Германската митница беше в задната част на къщичката на чекпойнта и излизаха понякога като човек минаваше с кола към изтока, защото там имаше знак СТОП и се спираше. |
Имаше и разорана полоса и на едни дълги телове "патрулираха" постоянно лаещи овчарски кучета, като на бетоните пътечки се движеха зелени табанти - Kübel. Точно де, това разбирам под възпитателно!  |
Имаше си един, особен. макабърен чар. Имаше, разбира се. Там S-банът беше вече полупразен и имаше място, а и много за гледане. Аз имах пред вид, за в Панко, идиотите в консулството. Тогава. Сега не знам, не ми е работа. Ако си бил студент - помня го оня, дето поеб... ше студентките, който в същност отговаряше за студентите и редовно ги събираше в мазата на културния център. Може и да го помниш. Представителен мъж беше иначе, кариерист. Където и да си следвал, си го срещал - той ходеше по цялото ГДР да ги навестява. |
Kaiser-Wilhelm-Kirche, Влезнахме да се стоплим в Евроцентър Kaiser-Wilhelm-Gedächtnis Kirche и Europa Center http://www.gedaechtniskirche-berlin.de/KWG/index.php http://www.europa-center-berlin.de/ |
| Казват, че на Чек Пойнт Чарли са заменили полк. Абел срещу Пауърс. През 1981 г. бяхме на обучение в източен Берлин за 1 месец - бяхме настанени в хотел на хосписите - "Хоспис ам Банхоф" - близо да гара "Фридрихщрасе". Във всяка хотелска стая имаше библия. Беше удивително, че до гарата непосредствено в западната част беше стената на Райхстага - просто само Шпрее ги отделяше. В хотела изрично ни предупредиха да не гледаме западноберлинската ТВ, но като се разхождахме, виждахме, че всичките антени бяха обърнати към западен Берлин. Имаше изобилие на хранителни стоки, на доста приемливи цени. 1 малка бира 330 мл плюс вурст струваше 1,2 марки. Липсваха стоки на лукса, както и у нас, но с хранителните продукти разликата беше огромна в полза на ГДР. |
| Sir, не казват. Размените се правеха на Глиникер брюке - на моста между Потсдам и Западен Берлин. Натисни тук Пикантното идва от това, че се казва Charlie (по ICAO) Натисни тук. Ако го бяха именували Делта или Хотел, никой нямаше да го знае. Защото в града имаше и други пунктове за минаване. Стана популярен и с конфронтацията на танкове! Аз като минах за първи път имаше един плакат "Ohne Unternehmer geht es besser" (без предприемачи е по-добре) - обърнат към запада. Само дето плакататът се беше откъснал на едната страна и висеше, плющейки на вятъра. --- Този хоспис на Албрехтщрасе и Мариенщрасе го има още. Сега е хотел. Нищо чудно, че е имало библии. Това е хоспис (Hospiz), собственост на Лутеранската църква. В хосписи се съпровождат от църквата терминално болни в прехода им към вечния живот. На немски това е предназначението. Специално в този хоспис съм влизал. Сега се сетих, че бяха настанили за майтап там един Д-р Господин Ж. от Толбухин, който беше председател на дружеството на атеистите в града си!!! Иначе беше зоотехник и сговорен човек. Та той се оплака от библиите. И съм ги виждал. И кръстове имаше на стените. Ето за опресняване на спомените как изглежда сега: Натисни тук |
| Sir, виж на това видео от Burn After Reading - момента като Озборн Кокс казва: I have a drinking problem? Fuck you, Peck... Зад Пек се вижда Глиникер брюке - моста на шпионите. От 1:59 нататък. https://www.youtube.com/watch?v=FC-Cm4jtZiA | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Nickolas |
Добави мнение Мнения:16