Отиди на страница:
Даааа...  ------------------ Сайтът на Генек |
| В тази идиотщина тука в която живеят днес хората, не само не е за чудене, ами е съвсем разбираемо майките да подтикват децата си да заминават навън. Тука е ужасно. Даже и няма за какво да говорим и да разсъждаваме. Всички заминават. От години. Останалото са само съчинения и тъжни мисли. Аз не ги искам. Не ми трябват. Няка да живеят хората щастливо. И да забравят. Преди много години майката на един приятел ни каза: вървете, не се връщайте, тука е безнадеждно. Всичките ми приятели заминаха. И са повече от добре. И никаква носталгия не ги гони. Няма защо. Идват, отиват си, децата им пораснаха... |
| Имам странното чувство на оставащ. Имам чувството, че прикривам фронт тук, за да могат други да се изтеглят и спасят. Че съм останал с болните, (на)ранените и немощните, които няма как да се изтеглят и затова са обречени. Отдавна живея и работя с това чувство. Оттам и тази злост, гняв, омраза и бойна ярост, която ме ... крепи. Имам чувството, че всичко, което си е струвало тук, бе унищожено. Останал ми е само дългът и солидарност с малцина други читави оставащи. И сонм гадове за трепане. |
Много е лична темата - всеки изживява напускането на родината си по своему. Трудно се изразяват с думи чувствата. Дължи ли нещо човек на страната, в която се е родил? Тя дъли ли му нещо? След колко неуспешни опита (или колко положени усилия) да промениш средата си към по-добро получаваш правото да оставиш съотборниците си и да опиташ индивидуално, на друго място? Ами ако изобщо не са ти съотборници? А ако си писател или поет, как ще напуснеш езика си? Трябва да спреш да си писател или поет (Набоков и Конрад са изключения). Но това е частен случай, разбира се. Към кого трябва да изпитваш чувство за дълг - към страна или към държава или към приятели от детството, или към бащи и дядовци? Или към правнуци, които никога няма да видиш? P.S. Един чилиец - беглец от Пиночет - казваше, че последната връзка с Чили се скъсала, когато успял да изнесе книгите си - голяма библиотека - един вагон, по Джимовите мерки. Тук човекът пък изнесъл майка си. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: пил_и_пял |
Оттам и тази злост, гняв, омраза и бойна ярост, която ме ... крепи. Щом си я докарал дотам, че да се крепиш на злоба и омраза, значи съвсем си я закъсал. |
| Човек живее там, където му е добре. Където се реализира професионално, където децата му имат шансове да получат добро образование. Света е отворен, може да избереш това място, което е точно за тебе. Ако съвпада с родината ти, там където си отраснал - добре. Ако не съвпада - грабвай куфарите, и заминавай. Живота е кратък, и ти е даден само веднъж. Не си струва да го пропиляваш в оплакване и съжаление за пропуснати възможности. |
Беше невероятно една вдовица от "Редута" да изиграе такава сложна фигура, да я замисли и да я изпълни докрай. Ахъм. Къде-къде по-вероятно е синът ѝ да не е щял да се охарчва за презокеански транспорт на ковчег. Толкоз увъртане за ... едните ценности. |
Ахъм. Къде-къде по-вероятно е синът ѝ да не е щял да се охарчва за презокеански транспорт на ковчег. Че защо да я връща в България, като може да я погребе при себе си? |
Заминавайте - айде, лек ви път! Свърши тая, др. Карагьозов! Не можете вече нито да ми отнемете гражданството и "айде" да ме изгоните, нито да ме лишите от изходна виза и "айде" да не ме пуснете! Кеф ми - тръгвам си, кеф ми - стоя. |
| Защо така черно-бяло бе съграждани? Живота е шарен, много. И красив, в България дори повече. Примери много, само че българина гледа все в канчето на другите? Не знам, национална особеност може би. Само да река, че в Канада е студено, мъгливо, дъждовно и влажно, природата сурова, не много благоприятна. От друга страна, в България има средно 310 слънчеви дни в годината! Нямате си на идея, какво значи половин година без слънце и е добре да не узнавате! Обикновеният гражданин на северозападният свят има не-по-малко проблеми, от обикновеният българин. Но обикновеният северозападняк няма къде да емигрира, навсякъде другаде е подобно или по-зле. А нам се пада поне една надежда в повече. Хайде малко по-оптимистично! "Чашата е наполовина пълна", винаги! |
Обикновеният гражданин на северозападният свят има не-по-малко проблеми, от обикновеният българин. Но обикновеният северозападняк няма къде да емигрира, навсякъде другаде е подобно или по-зле.А нам се пада поне една надежда в повече.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JJ6 |
| Щом човекЪт си спомня Шапките, просто си заслужава вниманието. Там беше безвремие, най-вкусното еспресо, разговори между непознати, които след месеци ставаха като братя, размяна на весстник, цигари... И всичко това насред един истински, европейски град, макар и окупиран временно от комундетата. Това си е цяла сага, какво остава за материал в некъв вестник. |
| Много тежък опус на г-н Донков, вероятно по-разбираем за тези изтеглили вече еднопосочен билет от съдбата за през "терминал-2". А какво да кажат тези с осребрен втори и трети, вече? Нещата са много сложни и само благословенните с по-малка чувствителност, разсъдък и смисленост ако щете, са над тези епизоди съкрушаващи сърцата на близките, останали или не, да тъгуват по родните места... Да не говорим за споменатият вариант, когато бащата трябва да склопи очи нейде, а това някъде се е разселило из противоположните точки на света. Dornenvögel |
Заминавайте - айде, лек ви път! Колега, от пишещите тука малцина са които са заминали или ще заминават. Болката ни е за хората и за държавата ни. И за туй че няма да се разберем. И че младите никога, ама никога няма да се върнат. И че няма за какво да се връщат. Да видим другият петък какво ще ни каже Донков за бащата, нали така обеща. Аз май се досещам. |
Бях я виждал няколко пъти в София, бе различна от нашите майки - висока гледана жена, винаги наконтена и като че ли високомерна. Точно такива жени ме възхищават. "Гледана" жена, т.е. жена която има уважението на семейството си, намира време да се поддържа и винаги е с безупречен външен вид. Освен това не е разглезена, а дейна, с активно отношение към всичко, което я заобикаля. Възрастта не е намалила любопитството й към всичко наоколо и тя проявява удивителна адаптивност към новата среда. Подозирам, че това което я е покосило е тежка и коварна болест. Такива като нея никога не се оплакват, не хленчат, не товарят хората с проблемите си. Когато такъв човек си отиде после винаги се чудите как така изведнъж, след като сте го срещнали онзи ден, изглеждал е добре както обикновено и как никой не е разбрал за страданието му. Е, поне си е отишла доволна и спокойна за сина си. |
| След "нищоказването" в сряда, класово-партийният подход в нАуката (история) в четвъртък, колонката на К.Донков в петък си е мехлем за наранената душа. Давай все така, Калине! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Федя |
| Майсторе, това е спиралата по която се върти цивилизацията! Завета на майките! Благода ря за написаното! |