...по молба на тетрарха Команчиан - за форумци - кандидати за слава
Отиди на страница:
Какво Ви тревожи в съчетанието "Корнуол на Мъгливия Албион"? "Мъгливия Албион" е кошмарно клише  използвано от футболни коментатори от 70-те и от подобни. Повече по темата - Натисни тукКорнуол е най-най-югозападната част на Кралството, нема общо с мъглите. Или с Алби(они)те. Алба понастоящем се използва от част от шотландците като название на страната им. Има си даже и Banca Rioghail na h-Alba. И прочее. А най-вече Дукеса на Корнуол е Камила. Предполага се, че завоевателят на Корнуол би получил Дукесата като плячка. |
Предполага се, че завоевателят на Корнуол би получил Дукесата като плячка.  Предполага се, че новия управник, първата му работа е да раздукеси камилата.  |
| Изкушавам се да си взема Дрезден. Готов дворец, добре обзаведен и най-вече онази стена с царевете. Само се чудя къде да ме изографиса зографина, най-отпред или исторически най-отзад на редицата. Вместо кучета, ще ми сложат котетата. Вместо кон - метла.  Тъй я, малко ужас, ще им е съвсем на място на поданиците.  |
| По повод възраждането на някои примитивни практики в политическата мисъл (Путин умер), вчера обещах да представя древноримската магическа практика devotio (посвещение). Devotio представлявал специална форма на оброк, чрез който на подземните богове се посвещавали хора или вещи, без авторът на оброка да се наемал да изпълни сам жертвоприношението им. Предмет на оброка винаги бил човешкият живот – единствената плячка, която интересувала подземните богове. Животните или неодушевените предмети бивали обричани единствено ако били схващани като еквиваленти на човешкия живот. Посвещението се извършвало винаги чрез произнасянето на тайна формула от страна на Върховния жрец (Pontifex Maximus) и не представлявало нищо друго, освен особен случай на приложение на магическата сила на формулното слово. Ето защо пристъпващият към devotio можел да посвети на подземните богове нещо, което дори не му принадлежало или пък било извън обсега на неговото въздействие: всъщност той извършвал посвещение на дадения обект именно защото не бил в състояние да го унищожи сам. Би трябвало да се предполага, че изричаното заклинание било предназначено не само да събуди вниманието и да предизвика лакомията на съответните божества, но и да им набави спрямо посветения обект едно право, което те не биха искали или не биха могли да притежават по друг начин. Чародейството на думите трябвало да спре нормалния ход на събитията и да предизвика бързото протичане на свръхестествени произшествия със злокобен и гибелен край. От гледна точка на посветения обект имало две възможности: пристъпващият към тази процедура да извърши посвещение на други хора или на самия себе си. Първият случай бил много по-често срещан, докато другият бил съпроводен с несравнимо по-голям емоционален заряд. Свещенодействието се смятало за успешно, когато посветеният обект умирал, сиреч подземните богове приемали предложената им сделка. Най-яркият засвидетелстван случай на била саможерствата на легендарния римски консул Публий Деций Мус в изключително критичния момент на войната с латините през 430 г.пр.Хр. Мога да постна и забележителното описание на Тит Ливий, ако някой се интересува. |
| Тетрахо, аз съм любопитна. Трябва да е нещо много забележително, щото иначе цялата работа ми прилича на донос: ало, службите, тук съседът ми яде червен хайвер с лъжицата! Диктувайте адреса, идем!! Нещо се замислих, Звездице, абе ние в нашите съвместно управлявани краища имаме ли преки връзки с другите светове, или трябва да се копа? На обратната страна на македонската земя Луна нещо да се спотайва? Хвърли едно око, моля те! |
| Тит Ливий, VІІІ,9: Битката при Везерис. Саможертвата на консула Публий Деций Мус (340 г.пр.Хр.) (1) Преди да влязат в бой, римските консули извършили жертвоприношение. Според преданието харуспексът показал на Деций, че онази част от черния дроб , по която се вещаело за личната му съдба, е наранена; инак боговете все пак приемали жертвата. При Манлий жертвоприношението преминало съвсем благоприятно. Тогава Деций казал: “Всичко е наред, щом на колегата ми бяха вестени щастливи предзнаменования”. (2) Подредена по описания по-горе начин, войската потеглила на бой. Манлий предвождал дясното крило, Деций – лявото. (3) Отначало противниците се сражавали с еднаква сила и смелост; по някое време римските хастати от левия фланг започнали да отстъпват към принципите, тъй като не могли да издържат натиска на латините. (4) При този застрашителен ход на събитията консулът Деций, колкото му глас държи, призовал Марк Валерий и му казал: “Марк Валерий, нуждаем се от помощта на боговете. Хайде, първожрецо на римския народ, произнеси думите, с които да се обрека на боговете за спасението на легионите!” (5) Понтифексът му наредил да облече тога претèкста, да си покрие главата и докосвайки с ръка, извадена изпод тогата, брадичката си, да стъпи върху положено на земята копие и да изрече следното: (6) “Янусе, Юпитере, татко Марсе, Квирине, Белоно, Лари, богове тукашни и новодошли , богове, чиято власт се простира над нас и враговете ни, богове на подземното царство Мани, (7) към вас се обръщам с молитва и благоговение, вас приканвам и призовавам за милостта да дарите сила и победа на римските граждани, на враговете пък на римските граждани – страх, ужас и смърт. (8) Както произнесох тези мои молитви, така в името на римската държава, на римския народ, на неговата войска, на легионите и на помощните му отряди аз обричам вражеските легиони и тяхната помощна войска, а с тях и себе си, на боговете Мани и на Земята!” (9) Щом произнесъл този свой обет, Деций заповядал на ликторите да отидат по най-бързия начин при Тит Манлий и да му известят, че се е обрекъл на боговете в името на войската. А самият той с препасана по обичая на габийците тога скочил на коня в пълно бойно въоръжение и се понесъл в пълен галоп към ядрото на вражеския боен строй пред погледа и на двете войски, (10) много по-величествен, отколкото е присъщо на обикновен човек, изпратен сякаш от небето като изкупителна жертва за всеки божествен гняв, като сила, призвана да отклони гибелта от своите и да я насочи към враговете. (11) Неговата поява предизвикала страх и ужас, които отначало объркали първите редици на латините, а по-късно проникнали в цялата войска. (12) Най-забележително било това, че навсякъде, където и да се появявал, носен от коня си, враговете се вцепенявали от страх, сякаш поразени от лъча на смъртоносна звезда. А когато се сгромолясал на земята, пронизан от градушката копия и стрели, обърканите им кохорти се разбягали веднага оттам, оставяйки надлъж и нашир празно поле. (13) Едва в този момент римляните излезли от благочестивото си вцепенение и, преизпълнени с ярост, сякаш едва сега им бил даден сигнал за нападение, се хвърлили отново в сражението. |
| Пропускам част от Х гл. на VІІІ кн. и продължавам: Впрочем измежду всички римляни и съюзници най-голяма слава в тази битка заслужили двамата консули, единият от които поел върху себе си всички заплахи и опасности, идещи от небесните и подземните богове, (8) а другият показал в битката такова мъжество и пълководческо умение, че както римляните, така и латините, нагърбили се със задачата да предадат на следващите поколения спомена за тази битка, лесно стигнали до пълното съгласие, че която и войска да ръководел Тит Манлий, именно тя щяла да спечели победата. (9) Спасявайки се с бягство, латините се събрали в Минтурна. Веднага след сражението станът им бил завладян и много хора – най-вече кампанци – били взети в плен. (10) Тялото на Деций не могло да бъде намерено веднага, тъй като нощният мрак възпрепятствал търсенето му; на следващия ден обаче го открили сред огромен куп убити врагове, пронизано с множество копия. Тит Манлий устроил на колегата си тържествено погребение, достойно за героичната му смърт. (11) Трябва навярно да добавя и това, че всеки консул, диктатор или претор може, посвещавайки в жертва на боговете вражеските легиони, да не обрича на смърт самия себе си, а да избере за целта всеки римски гражданин, включен в списъците на легиона. (12) Смята се, че ако посветеният умре, всичко е наред. Но ако се случи да не загине, тогава в земята се заравя статуя, висока седем или повече стъпки , и се извършва очистително жертвоприношение; на мястото, където е заровена статуята, на римските магистрати е забранено да стъпват. (13) Ако пък консулът, диктаторът или преторът поиска да жертва себе си, както постъпил Деций, но се случи да не умре, той след това не може да извършва, без да допусне светотатство, нито частно, нито обществено жертвоприношение, независимо дали жертвата е кръвна или безкръвна. Обреклият се пък има право да посвети оръжието си на Вулкан или на друг бог, който пожелае . (14) Копието, върху което консулът стъпва по време на своята посветителна молитва, е нечестиво да попадне във вражески ръце; но ако това все пак стане, на Марс трябва да бъде принесена голяма очистителна жертва от овца, свиня и бик. ........................................................ Така Публий Деций Мус влязъл в редицата от най-славните римляни на всички времена (vires Romani illustrissimi), а Рим, малко повече от 400 години след основаването си, които преминали в ежегодни войни за извоюване на хинтерланд с радиус ок. 30 км, получил възможност да започне мощна експанзия на юг, която осъществил през следващите десетилетия. И не спрял да я развива през следващите 400 години. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |