Отиди на страница:
продажността и некадърността на българския монархо-фашизъм. Айде пак изтърканите лафове от наръчника на агитатора...  |
| За кои точно смели военни дела на другаря Тодор Живков в отечествената война му е присвоено званието полковник? На кое бойно поле, за коя битка? И бил ли е въобще на някой фронт през тези месеци Септември - Декември 1944? А Мирчо Спасов защо е пропуснат? | |
Редактирано: 7 пъти. Последна промяна от: nikolay_rs |
Полковници стават, например, Боян Българанов, Методи Шатаров, Никола Парапунов, Димо Дичев, Тодор Живков (с допълнителна заповед от 23. ХII. 1944 г.) |
| А язе са бях настроил да чета относно благотворното въздействие на баклавата и толумбите върху душевния мир на человека, но не би. Пак за Отечеството (им) ще четем. |
| Все патриот-историците са му трън в очите на Петрински. Друго нещо са си старите проверени партийни историци като: Рубен Аврамов Леви, Леон Соломонов Асланов, Ели Ешкенази, Берта Якова Калаора, Давид Коен, Жак Натан Примо, Клара Йосиф Пинкас, Исак Самуилов, Жак Натан, Леон Фабрикант, полк. Валери Таджер, Исак Соломон Паси, Анжел Вагенщайн, Барух Шамлиев, Нисим Мойсей Яхиел и разни други подобни убавци... |
| Жалко. Мислех, че кулинарната серия да продължи с актуалното в новата история "Южняшки паток с кисело зеле" |
| Е, хубаво, де ..... за да не скимти НПО- киреча, що не е написал kotka, че Филип Димитров е бил поручик , а Иван Костов - льотчик , капитан ? Аре, мир да има. |
| Петрински е прав, че именно кръвта на тези над 20000 убити български момчета и момичета отчасти е измила позора от алианса ни с нацистка Германия. Прав е и за политическата ни класа, за нейната продажност и неадекватност. България след 9 септември 1944 год е преживяла същия национален подем, както след Освобождението, след Съединението и по време на Балканската война. Не е чудно, че тези, които мразят България, мразят и тези дати! А споменаването имената на известни български интелектуалци-евреи е проява на лош вкус и чувство за непълноценност. |
| Ако г-н Петрински знае, как се превежда точно тази дума на западен език Отечество, ще млъкне. Я нека си спонми каво казваше онзи брадатия -"Пролетариите нямат отечество"Та пита се, кой нямаше отечество по времето, когато е казано това?Отечество България получава една едва през 1870, но не и преди тази дата.Става в Инстанбул. |
| Отечествена война от 1944 - 1945 такова нещо НЯМА! Когато солдатите на мустакатия тиран влизат в България, той извиква при себе си отгледаните и жадни за власт български коминтерновци и им връчва постановление: Искате да сте независими думбази в тази моя нова губерния, добре! Но първо изведете няколко десетки хиляди на заколение за да докажете своята вярност! И думбазите ги изкараха на Драва. Поклон за загиналите момчета. Така ненужно и нелепо! Тази световна кървава вахканалия можеше да мине и без това жертвоприношение... |
| Тази световна кървава вахканалия можеше да мине и без това жертвоприношение... Да , и тогава границата с Гърция щеше да е около Бачково. |
LeDoyen  Част от форумците се подиграват на нашите бащи. А те са участвали в тази война и заслужават нашето уважение. Историческата памет не може да бъде изтрита, колкото и да се мъчат днешните демократи, начело с президента ни, за наш срам. |
Наистина е странно, Отечествената война не бе отбелязана и с намек даже, мълчанието на официалните власти в България по повод 70-тата годишнина от започването на Отечествената война от 1944-1945 г. рязко се отличава от фалшивия плам, твърде щедро заплатен с нашите общи пари, впрочем, по повод на скорошната друга годишнина - от началото на Балканската война. Т.нар. "Отечествена война" е последното и с най-много жертви от цяла серия наложени от вън външнополитически действия, които България е принудена да предприеме през 40те години: влизането в Тройната ос, обявяването на война на Великобритания и САЩ, впоследствие обявената война на Германия и обявената на България война от СССР и последвалата окупация. Участието на България във войната срещу Германия е наложена на нашата страна в споразумението на Московското примирие от 28. 10. 1944 г. Според това него, България е задължена да предостави своята армия на Съюзното Главно командване за война срещу Германия, т.е. поставя въоръжените си сили на подчинение на III Украински фронт. Като победена страна, България се задължва да изплаща парични суми и става обект на реквизиции от страна на Съюзното ( в случая Съветското) Главно Командване. Върховен разпоредител и контрольор в страната става Съюзническата контролна комисия, начело с Бирюзов. България се задължава също да осигури безвъзмездно и за своя сметка придвижванете през своята територия, акватория и въздушно пространство на съветските и др. съюзнически въоръжени сили. Т.е. България не води тази война каъо суверенна държава, а участието на българската армия в заключителния етап на Втората световна война е наложено на страната ни като на някаква васална държава. Та т.нар. Отечествена война не е "отечествена" в смисъл на защита от външна агресия, но е отечествена в смисъл, че става един от аргументите на българската дипломация в Париж срещу посегателства от страна на наредилите се сред победителите съседи. България дава за победата на съюзниците 20 000 човешки жертви, но тази победа, уви, не и е призната, защото на Парижката конгеренция две години по-късно, страната ни е наредена сред победените страни. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Така е, а после от благодарност червените убийци избиха по лагери и зандани храбрите бЪлгарски офицери. Бог да прости достойно загиналите на бойното поле доблестни български воини. Бог да прости мъчениците, загинали от предателска българска ръка! |
| Бачо Джимо е прав че "историците говорят за неща които не са виждали". За тяхно нещастие има хора които помнят. Помнят че България е във война с Германия не от 9.9., а от няколко дни по-рано. Помнят че войната не е посрешната с ентусиазъм, а с генерално объркване. Помнят че дори имаше войнишки бунтове - напр. една част се разбунтува в София и зае площада срещу Генералния щаб. |
| Тихомълком годишнината от това събитие мина. Жалко за хората, които са си оставили кокалите по полетата на Сърбия и Маджарско. Помня как по-малкия брат на баба ми разправяше как в началото на Септември 1944 са си сменили позициите със съседната германска рота, в Сърбия, и с хората, с които доскоро са си пили сливовицата са започнали да се стрелят на следващия ден. А това дали тази война допринася да не загубим територии е доста спорно. Жертвите ни не са млако, но пак сме случили на командващ фронта като Толбухин, който е щадял войниците за разлика от някои други. |