Отиди на страница:
| Хе, хе, хе! Браво! Весело. Ето така трябва. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |
| Аз само да спомена, че общественоикономическият строй не е само един. Например един вид капитализъм или един вид робовладелство. Има различни видове от тях. http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2014/11/7.html?m=0 |
Архонт, деба твойта мама".  гарантирам за деба.Даже бих предложил едно меко знакче - Архонт, дьеба тойта мама". |
| Благодаря за писаницата Само Порги може да пее на Бес I've got plenty of nothing : https://www.youtube.com/watch?v=giVGv_dnmdY Поздрави от Варна  http://touchesofvarna.blogspot.com/ |
| Батка, СЕГА във Форума ни "култивираха" чрез фризиране и пр. ондулации. Вместо "деба твойта мама", пишем ДЕТМ! ... така говореха бащите им, братята им, всички мъже. У наше село и СЕГА говорят по същия начин - всяка втора или трета дума е ДЕТМ!Еля па на добитъка. Олеква им някак си от скапания живот. Благодаря за писаницата  |
"Южен поток" няма да мине нито през България, нито през Турция. Не плачете за българските пропуснати ползи. Не плачи за мен, Аржентина.  То беше ясно, че ползи нема. Ма пак добре, че не избълбукахме с колосален заем къмто Гъзпром...  |
Руският газ е едва десетина процента от енергийния ни баланс Около 13% е в брутното вътрешно и в крайното енергийно потребление, но 27% в потреблението на индустрията http://www.nsi.bg/bg/content/4196/%D0%BE%D0%B1%D1%89-%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81 но не е там работата. Въпросът е защо делът му е толкова малък? Дори средният за ЕС - а ЕС е христоматиен пример за катастрофална енергийна политика, - дял на природния газ е с 80% по-голям от нашия. Предварително бракувам отговорите от типа "ами таквоз, щото газът е руски, а не бимбинистански". През 2013 г. сме внесли само 2 225 хил. т.н.е. природен газ, като вносът ни на нефт от Русия е 6 526 хил. т.н.е., а на ядрено гориво - 3 666 хил. т.н.е. Вносът ни от Русия на тези две енергии е пет пъти повече от газа, но нито един политик не се кълчи като шебек на тараба и не плещи глупости на килограм за нефта или ядрената енергия от Русия, а все за руския газ. |
| Едни и същи грешки правят и Буш и Клинтън и Путин. Капитализмът рано или късно противостои на свръхпечалбите. Помните Интернет балонът нали. Поминте и лесните кредити по-късно. Сега едни приятелчета на север мислиха че цял живот ще изкарат на нефтената кълка. Не може. капитализмът не дава. Да оплютият фундаментален пазарен. Ако има търсене ще има предлагане. Рано или късно. Което показва че ГРЕШКАТА не е грешка. Но и путинките ще научат това. рано или късно. Та Капитализма там едва проходи последните 20 лета. То не е и точно капитализъм там а Неофеодализъм. Но това е друг разговор (за политика). Имах предвид само ИКОНОМИКАТА ГЛУПАКО. |
На представлението той така се вдъхнови и се вживя в ролята си, че каза на Балдуин: "Предводител на непобедимите легиони. Архонт, деба твойта мама". Доколкото познавам местния диалект е било: Дйеба тойта мама! |
Путин скочи в стария икономически капан, в който се улови СССР. Доларът скача, рублата се срива, цените на нефта се сриват. А Путин трябва да възстанови някогашното военно присъствие на СССР с подводници и бомбардировачи, облитащи от Камчатка до Северна Америка и от Балтийско до Черно море. Чекистите са скарани и с икономиката и дипломацията. Те затва дрънкат с джелезо без да спечелят ни една война... |
| Най-красивото е че Капитализмът ги прави нещата без тезиси, всенародни почини, заклинания, исторически конгреси и тем подобни цоциалистически дивотии. Ако утре стане по-изгодно да ти доставът покупките с дронове вместо с куриери няма никакво значение какво мисли Обама. И вечното камионно федексване ще отиде в музея. |
Транснационалите са ненаситни, те ще могат да ни съдят за пропуснати ползи, ако не им позволим да продупчат Добруджа за шистов газ и да отровят подпочвените ни води; ние после ще ги осъдим ли, или битият бит...? Битият - бит.  Продължението на фразата може да бъде по-лошо само от гледна точка на мъжа. При жените не е така - има, макар и съвсем теоретична, вероятност да се роди нещо добро, даже гениално. Че малко ли велики умове са се появили на този свят след изнасилване? Докато при мъжете е... Ялова работа. Само срамът остава. |
така говореха бащите им, братята им, всички мъже. Най-вече мъжете! Сега гейропейчетата и фащинчетата казват Фък, Фъкофф, Фъкю! Абе - демократизираме се! |
| Драги Г-н Иванов, Драга Редакция, Драги Форумци, Вече повече от една година писмата от България в рубриката „Наблюдател“ на вестник „Сега“ стоплят сърцето ми. Споменът за предаванията на Димитри Иванов и Тома Томов засилва тази топлина и започнах както много форумци да очаквам вторника. Четенето на писаниците и реакциите на читателите ми създават усещането за живо пренасяне в родината не само в нейното съвремие, но и в историческото измерение на съдбините български. Както често се получава в този вид дейност неусетно започнах да намирам общи черти между автора и себе си: например плуването, интересът към думите, доволството, че нашата песен за чучулигата е по-хубава от френската и т.н. И в този ред на мисли винаги се сещам за татко, който вече не ми пише писма, защото интернетът стига до всички точки на този, но не и на онзи свят. И аз не му пиша. Това ми липсва и все се надявах някой да открие рубрика „Писма от чужбина“. Би се получила симетрия, а не само еднопосочно изпращане на писаници, та нали смисълът на писмото е да получи отговор. Да, но кой да се премери с таланта на Маестрото както го наричат почитателите му ? Трудна задача и нескромна, предизвикателно и отговорно е да се включиш в тандем не с кого да е, а с Димитри Иванов ! I’m crazy for trying… след като чаках напразно някой да отговори на писмата от България, реших да го направя, „пък каквото сабя покаже“... Претенциозно е, но да опитам, иска ми се да разкажа в първо лице единствено число за неща, които лично виждам и преживявам в чужбина от повече от двайсет години живот-зад-граница. Аз съм от хората, които обичат да слушат преди да говорят и се опитват да схванат нюансите, които не приемат черното и бялото като единствени цветове, а търсят дъгата. Крайните мнения и убеждения ги възприемам като знак за ограниченост и смятам, че смисълът на живота се състои в отваряне на хоризонта. Магията на интернет е, че може да се пише спонтанно в „глобалното пространство“, пък ако някой прочете написаното, вълшебството ще е пълно. Писмо от чужбина N°1 25 години от падането на Берлинската стена Много чествания отбелязаха наскоро годишнината от разрушаването на стената символ на Студената война. И в нашия Институт бяха поканени личности, които са били в първите редици по време на това политическо събитие. Направи ми впечатление, че Г-н Юбер Ведрин разказа за верния исторически усет на тогавашния президент на Франция – Г-н Франсоа Митеран. Той още през 1981 бил казал в частен разговор пред Г-н Ведрин, че на съветския режим му оставали не повече от десет години. Това ме изненада, защото в немалко разкази на свидетели на събитията от края на 1989 се говори за изненада и неподготвеност в политическите кръгове пред настъпателната вълна на народната воля сложила край на комунистическия режим в Източна Европа. Г-н Ведрин разказа и за важната роля, която Г-н Горбачов изиграл в името на мирно преминаване към демократическо общество и свободен пазар. Ако Михаил Горбачов не бил се противопоставил на използването на силата – по това време в Източен Берлин е имало пет хиляди съветски войници – то процесите на разрушаване на тоталитаризма в Източна Европа са щели да продължат значително по-дълго. Стана дума и за Перестройката, която още през 1986 била дала сигурен знак на Запада, че Студената война е спечелена от него. Още тогава ръководителите на страните от Западна Европа били разбрали, че било свършено със Съветския съюз и сателитните му държави. „Хората от Източния блок все още не знаеха, че това е краят, че те са зомбирани живи мъртъвци“. Така каза Г-н Ведрин, който години по-късно стана един от най-успешните външни министри на Франция, а пък на мен ми стана болно, че окачестви като мъртви няколко стотин милиона - живи ! - души. Вероятно в политическия спектър от стойности гражданите на държави, която са загубили една война, са зомбирани, не знам, но си казах, че е факт, че историята се пише от победителите. Може още много да се говори за победените и победителите в Студената война, но това ще е тема, която така или иначе ще присъства, ако не пряко, то като фон на случките, за които ми се иска да разкажа. Иска ми се да напиша и за „стенната болест“ – Mauerkrankheit – дума измислена от немците по време на Студената война, за да опише злощастието на берлинчани породено от разделянето на града им. Изобщо темата за стената винаги е съпътствала човечеството, но стената като психологически механизъм явно придобива все по-съвременно звучене. Стените вътре в самите нас се разрушават най-трудно. Иначе идеята за стената от балони беше наистина гениална – като послание към човешкия род в името на стремежа му към свобода. PVO copyright |
| Аз съм твърдо против изнасилването. Трябва да се уважава достойнството на жената, по-ценната част от човечеството. Не може така. Жените трябва да бъдат обичани (те не знаят колко са ценни за нас и колко ги обичаме). Изнасилването е страшно престъпление. Така мисля аз. Даа. |
Учила в 9 FEG Местожителство - Berlin, Germany тетки във вихъра на графоманията.. ама що тук?! ДИ- | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: EGATI |
зомбирани живи мъртъвци А такива има и сега. Пример чучхе антицивилизацията на север от страната на Самсунг. Там зомбитата ги храни едно момченце със свръхнормено тегло. А във Венецуела върхът на сладоледа е да се обявиш за беден. Тогава гърбомседнал на кревата чакаш прилежно държавата-бензинадзийка да те храни, храни, храни. |