Добави мнение Мнения:7
| докато го четох ми се искаше да коментирам доста моменти. след като го прочетох ми стана едно тъжно. тъжно ми е, че г-жа марта (а и доста като нея) виждат в един кошмар розови сънища, а пеенето на химна сутрин за похвална инициатива. |
| Етикетите "кошмарно" и "розово" са атрибути на изкуствено подреденото черно-бяло деление на света. То го елементаризира. Животът е много по-сложен и всички живеем едновременно и кошмарното, и красивото. |
"Трябваше да започнат да ни избиват, за да осъзнаем, че сме украинци и да заобичаме страната си" - чух да казват... Интересно, кой започна на ги избива украинците и кога? Защо нашите медии мълчат по въпроса? Доколкото аз си спомням, тези които се хванаха за оръжието забраняваха говоренето на руски, а не на украински език! |
| Тези хора са изтеглили най-късата от всички възможни клечки. Да се преселиш от Османската империя в Руската. От България в Украйна. И понеже това не е достатъчно гадно, в селската гимназия изфиткали даскалици да те занимават с анализи на японски автори..... Е, да не забравяме за ослепителните дългокраки блондинки, с които Бог, в своята безкрайна милост, е населил като частична компенсация тези нещастни земи. |
Голямата разлика с нашето училище я откривам най-вече в междучасията. В коридорите не се чуват крясъци, не се обиждат постоянно едни други, не се бият и не се оплакват така, както нашите деца до VII клас, на учителите си. Приличат ми донякъде на нашите ученици отпреди 20 години, на родителите на днешните тийнейджъри... Те са малко назад във времето, рожби са на социалистическото поколение. (снимка: натиснете тук) Децата там са смирени, такива каквито бяха българите преди 1990 г. Затова пък сега вървим напред по пътя към пишман-демокрацията.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
Добави мнение Мнения:7