Тогава България сякаш се люшна към собствената си добрина и винаги, когато съм се опитвал да мисля за душата ......., пред очите си нямах камбаната от песента..... Дано остане камбана! https://www.youtube.com/watch?v=7k3FzsfdTho |
Уважаеми поете Материя На чувствата в отчаяния лов, догдето ги преследва и тълкува, душата се лекува от любов. Макар че от любов не се лекува. И винаги изправена на съд, наивно брани слабото си право. Очаква от любов да и простят. Макар че от любов не се прощава. В света, от реализъм опростен, единствено контрастите избира. И от любов умира всеки ден. Макар че от любов не се умира. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: taidzi |
всеки от нас е запазил своята потребност да бъде човек. Малко по-сложно е! 27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде;/Битие 1гл./ |
Обнадеждена и радостна съм, че продължава да звучи тази Душа Камбана... На многие лета! За да буди човешкото, милостивото, доброто, любящото в душите ни... |
[quote]Оцеляването не създава добродетели. Нито у народите, нито у отделното човешко същество. То ги консумира, изразходва ги без мярка, смила ги и ги попилява. Но от прашинките им се възраждат нашите души. А и Рождество, ако ме питате, всеки път се случва само заради тях...[/quote] Благодаря, майсторе! |
Калин е много добър поет. За да стане още по-добър, трябва да бъде още по-взискателен към читателите си. Което значи, още пвече към себе си. Винаги ще го обичам. Да обичаш завинаги, значи да прощаваш всички недостатъци. |
"... втвърдява ли се душата ..." Ама че зловещо! Нека е само чиста и смела! Честита Коледа и щастлива 2015 година, г-н Донков! |
И когато го видяха да идва, търговците зашепнаха помежду си, а един от тях излезе напред да го пресрещне, извика го по име и му рече: — Какво имаш за продан? — Ще ти продам моята душа — отговори той. — Моля ти се, купи я от мен, защото ми е омръзнала. За какво ми е моята душа? Не мога да я видя. Не мога да я докосна. Не я познавам. Но търговците му се присмяха и казаха: — За какво ни е човешка душа? Тя не струва пукната пара. Продай ни тялото си да ни робува и ние ще те облечем в морскосиньо, и ще сложим пръстен на ръката ти, и ще те направим любимец на царицата. Но недей ни говори за душата, защото тя за нас не е нищо, нито има някаква стойност, та да ни послужи. И младият рибар си каза: „Колко странно е това! Свещеникът ми каза, че душата струва колкото златото на целия свят, а търговците твърдят, че не струва пукната пара.“ Много обичам приказки! |