Отиди на страница:
| Благодаря, явно ще мина без Калуна-Каля, и т.н. Приемам забележки всякакви. |
| Според мен проблемът има две измерения - техническо и морално. Техническото е, че талантът не се влияе от политическите пристрастия на автора. Както вероятно знаете, униформата на SS е разработена от Хуго Бос. Е, и? Умеел човекът да създава красиви неща. А проблемът на миналото ни е, че умееше да подхранва откровени некадърници. Дори и талантите успяваше да принизи и разврати, както стана с Л.Левчев. Обаче след Антон Дончев и Радичков аз се сещам само за няколко имена, които имат правото да се наричат писатели - ранният Георги Мишев, Неда Антонова, Станислав Стратиев и с доста уговорки Христо Калчев от "предвулгарния" период. Толкова. Мисълта ми е, че нямахме чак такива таланти, които да оставят нещо "в чекмеджето" - нещо, което си струва да бъде прочетено. Шаламов е недостижимо за момента ниво за нас. Може би просто защото нашите писатели не са преживели ГУЛАГ? Моралната страна е по-трагичната. Солженицин (когото определено не харесвам) и Шаламов са наследници на великата руска литература и култура. Наследници на имперското руско достоинство. Офицерската чест. Само пример - престолонаследникът обижда несправедливо един офицер. Офицерът иска извинение и заявява, че в противен случай ще се застреля. Престолонаследникът не се извинява и офицерът-гвардеец се застрелва. Тогава руският император заставя сина си да върви пеша след ковчега на офицера през цял Петербург, редом с другарите на мъртвия. Къде това у нас? Колко са българите, убити на дуел? А то дисидент без чувство за собствено достоинство не се става. Видяхте сами какви "дисиденти" се пръкнаха навремето, когато стана безопасно. Така че не е само въпрос на талант. Творец без талант и достоинство оставя обикновено само удобни за властта еднодневки. Всъщност у нас стана точно така. |
| Мислех да се пошегувам и да си замълча, да не се обаждам повече, но... това със "чекмеджето" е измислица! Близко до акъла чия измислица е и защо? Хора, литература не се създава от този и онзи ей така, не се държи в никакви чекмеджета и ..... сложният процес на писателството не е лъжичка за всяка уста. У нас нещата бяха просто... заспали! Всички бяха заспали и нищо повече. Литературата е корав хляб, ние вече доста го олигавихме и сега ще трябва да отмине бая време, преди да дрънкаме за каквото и когото и да е. Давам двама небити за един бит, ама няма. |
| "Към литературата ни тази позиция се опредмети в следния упрек - защо бе, автори, не писахте и вие като Солженицин и Шаламов за чекмеджето и за навън? Где ви героизма, где ви първозданното дисидентство? Продажни сте, затова." *** След това автора изброява няколко писатели заслужаващи званието. Кратък преглед на изброените (май също констатация на автора) обаче демонстрира, че нито един от тях не е плод на "пост-комунистическия" период. Та пак си идваме на думата - какви писатели, какви "творби за чекмеджето" могат да възникнат в действителността на далаверата и масовото опростачаване? Когато да си простак и мошеник е норма, обратното - доказателство че си глупак. Резултатът е естествен - чалга, писана от чалгари за лумпени. А статейката си е просто опит за екскюз в същия стил. |
| Само сравнете "Колимските разкази" на Шаламов или дори "Непридуманное" на Лев Разгон и какво... да речем, "Принцовете" на Дончо Цончев. Нерде Ямбол, нерде Стамбул... У нас всеки намек за живота на висшата партийна номенклатура минаваше за "дисидентство". А Георги Марков е съвсем друга бира. "Жените на Варшава" по общочовешко звучене (относителността на мечтите ни) спокойно може да бъде наредено до Хемингуей и Маркес. |
| Е сега, гледам едно предаване по тв и по повод вратовръзките на участниците мога да кажа, че само това издава на кого колко му е акъла в тази наша държавица! Срамна работа. Останалото са свободни съчинения, ама много свободни. ...... Да добавя: те и историята не познават до толкоз, че Илчев ги направи за смях с две приказки. Не че е прав де. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: taidzi |
| Жалък е животът на съвременният български творец. За болшинството броящи се за такива, ставането и лягането с комунизмът на уста е единственният начин да обяснят за себе си защо не им върви. И никога не подминават Сталин и лагерите. Ако не беше Сталин те биха се чели в Англия и САЩ, без съмнение. След 25 години разруха, продажба на всичко за което се плаща и неизбежно падане на цените на проституиращите „творци”, нещата изглеждат по-зле от всякога. Но за какво да се пише, кое ще им купи заветният мерцедес и вила на мечтаното село? Разбира се Сталин и лагерите. Даже и заспалият народ, тровен с промиващата мозъка телевизия взе да се усеща, че западът не е това, за което се представя. Няма велик творец без велика идея. Какви са великите идеи на днешна България? Потни мечти за Ферари с цвят червен, на плажа в Майами; маса, отрупана с плюскане, а около нея –полуголи ученички! Това по-върви за порно филм, порно-литература не върви, кой му се чете в наше време? Солженицин, който писа за ГУЛАГ, си остана руски патриот и не си продаде душата на запад, не е добър пример. Във времето на разрухата в душата на България се инжектират западните ценности, евро-атлантическите ценности, демокрацията и подобен булшит. От правата дадени ни от генрал-губернатора май остана само едно – да си унищожаваме държавата и асимилираме народът. Хайде да видим какво е писала великата жертва на тоталитаризма Георги Марков. http://valentinfortunov.com/wordpress/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2/ Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии. За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен. А един нов вид комунизм дойде и на запад. Викат му ... глобализация, но малко глави са в състояние да го схванат. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Capricornus |
Taidzi, напиши книга "Зависимост на интелекта от вратовръзката". Ще пожънеш голям успех, надявам се  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Nor1 |
Във времето на разрухата в душата на България се инжектират западните ценности, евро-атлантическите ценности, демокрацията и подобен булшит. Точно за хоарата за които "западните ценности" - свободата и демокрацията - нямат стойност, остават ценности като мутробарок, червено ферари и силиконовите мадами. Така е не само в България. А един нов вид комунизм дойде и на запад. Викат му ... глобализация, но малко глави са в състояние да го схванат. Глобализацията не е нещо дошло само на запад, нито пък има нещо общо с комунизма - напротив, глобализацията е чист капитализъм и поради това - положително за световната икономика явление. Естествено, на запад глобализацията има и отрицателни последици, основно поради невъзможност или нежелание на обществата и на управляващите елити да престанат да гледат в миналото. Разбира се, всеки е свободен да съчинява всякакви негови си теории и басни. |
| Да, свободни сте да си ги съчинявате, но вече никой не ви вярва. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Nor1 |
Taidzi, напиши книга "Зависимост на интелекта от вратовръзката". Ще пожънеш голям успех, надявам се Удрям чело в земята, че поради разликата в часовите пояси пиша преди колегата Taidzi. Та значи, в един град достатъчно голям да има офис на "Отворено общество" и това общество да има достатъчно място да събере семинар, се бяха сбрали наши и други наши творчески личности да си обменят мнения. Една от водещите американски творчески личности - от високо място, отдето далече вижда - два дни стоически мълча и слуша сплотената родна групичка млади и недооценени творчески индивидуалности. На третия ден, към края на семинара, му дадоха думата. Той стана, поправи очилата си и рече, ама верно са подтискали така жестоко вашата творческа индивидуалност? Никаква свобода за изразяване сте нямали? А сега се е ширнал път радостен и прав и вие сте се юрнали по него, кой от кой по-различен? Да? И от наблюдателната площадка на цветната си ризка, видяла сигурно десетки пранета, износените (не изтъркани, а именно износени) джинси и платнените си обувки, огледа групичката облечена в черни поло блузи, черни джинси, черни кожени якета, черни кожени полуботуши, с грижливо подстригани бради а ла късния Хемингуей. Както е рекъл Поета, "бе величаво и страшно".  |
Не пиша този текст, за да браня писателската гилдия на страната, боже опази. Пиша този текст, не за да браня писателската гилдия на страната, боже опази. |
Браво, Ламбовски!  Отдавна следя писанията ти в колонката. Не споделям много от твоите тези, но уважавам правото ти да ги имаш и защитаваш. Днес - блестящ! |
Дори Георги Марков, този наш най-проницателен критик на тогавашния режим, все пак е писал и станал писател по време на режима, бил е допуснат в елита на същия този режим, създавал е сценария за филма "На всеки километър", разхождал се е тет-а-тет с Тодор Живков на Витоша и т.н. - говореха тези хора, притуряйки поредните клечици към обичайната и мазохистична клада на националния нихилизъм. Айде пак се захванаха с Георги Марков, половинато му творчество беше хвалене на комунизма, след като се оженва за англичанка и с това се скарва с ДС, започва да плье комунизма. Между другото, като литература романите, в които хвалеше комунизма са далече по-добри. Същото е със Солженицин, беше придворен писател на Хрушчов по оплюването на Сталин. Като го махнаха Хрушчов и този се озлоби и написа "Архепелагът Гулак". Него го хвалят на Запад и горният автор. Те с Бочев се дирищисваха по едно време поедин от ТВ каналите за Георги Марков. Огромното мнозинство руснаци не са съгласни с писанията му. |
| Тя работата е ясна. Всеки човек иска да бъде "хранен човек" (по прабългарската терминология), ама малцина успяват. А няма нищо по-вредно за таланта от добрата храна (в най-общ смисъл). |
Точно за хоарата за които "западните ценности" - свободата и демокрацията - нямат стойност, остават ценности като мутробарок, червено ферари и силиконовите мадами. Така е не само в България. Ма Оракле, те тези ценности като мутробарок, червено ферари и силиконовите мадами дойдоха заедно с "западните ценности". Силикон у нас не се произвежда. Тогава нямаше ферари, имаше москвич, лада и трабант. Преди това мадамите ходеха с естествени цици, пипал съм ги мога да те уверя. Ти да не си се родил на 10.10.1989г. .Глобализацията не е нещо дошло само на запад, нито пък има нещо общо с комунизма - напротив, глобализацията е чист капитализъм и поради това - положително за световната икономика явление. Сериозно ли думаш, че е хубаво нещо. Тя щеше да е хубаво, ако не беше само за големите международни концерни. А че не е комунизъм в тоя си вид е ясно. |
Като го махнаха Хрушчов и този се озлоби и написа "Архепелагът Гулак". Красиво е "Гулак". Навява асоциации, богата новоизкована дума! Сеща ме къде за кулак, къде за гуляка - според провиненията на зековете. Архепелагът пък ме вдъхновява да мисля за археологически разкопки на тинести потънали острови... Понрави ми се и глаголът "плье"! Има повече презрение в него, отколкото в просташкото "плюе". Браво! Голем бранд си, Марксюша. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Е, човекът просто се е опитал да похвали една книжка, пък то кво излезе? Че и това не може да напише, ако не следва буквално целта. То е ясно, че за хора, които мислят: "Дори Георги Марков, този наш най-проницателен...", е препоръчително поне 100 години да работят читатели, преди да почнат да пишат реклами, ама те явно си знаят, че са некадърни и дупедавци и е бил излишен труда под тая статия? |