Отиди на страница:
| Студената война все пак е война. И като в края на всяка война има победители и победени. Ние бяхме победените. |
| Да, патриот 1965. Бяхме победени и никой да не се чуди защо ни разоръжиха и намалиха армията ни до 30 000 души като след ньойския мирен договор. Но фактът, че Горбачов е предател си е факт. С нобелова награда за предателство. |
| Разпадът на соц системата започна след ликвидирането на Берия и идването на власт на Хрущов, the rest is history! |
| Да повторя за недоразбралите,автора се подпичква .Много добре знае,че войната не е спирала.За разлика от много българи и руснаци,дето си мислят,че има война,само когато падат бомби от небето. |
В същото време някакви напълно безпочвени горбачовски представи за бъдещ "американо-руски алианс" в управлението на световните работи доведе до безмилосно изоставяне на съветските съюзници по света. Заслепен от безграничното си тщеславие съветският водач не виждаше мястото на тези "дребни" играчи в новия световен ред, който той си мислеше, че гради. Разрушаването на съзижданото няколко десетилетие бе започнато още след срещата с Роналд Рейгън в Женева (19-21 ноември 1985 г.), Така е.КГБ не си свърши работата. Трябвало е Горбачов да бъде пратен при Берия. А може би рухването на социализма е било целта на някои отговорни фактори в съветските служби. Мнозина от тях станаха после бизнесмени. |
| Deli много вярно веднага след. Убийството на Сталин/Берия Хрушчовците ратифицираха бретон удските споразумения и паднаха в капана |
| Ами задачата ви е много лесна бе господа/другари прогресисти. Щом като един човек може да гътне сам една империя (за нас на Злото, за вас на Доброто) то е време да свирите сбор. Събирате там рубли малко, боливари малко, вони на вкус, тугрици и там каквото имате и купувате президентина на империализма. Момчето изяжда с калъфките Събраните Съчинения на Горби и ден след ден бавно но сигурно проклетия периялизъм се спихва. След това си избирате подходяЩ мавзолей за манифестацията отпред. Дерзайте. |
веднага след. Убийството на Сталин/Берия Хрушчовците ратифицираха бретон удските споразумения и паднаха в капана Хрушчов още тогава е разбрал, че без твърда валута и без технологии не става. Социализмът така си креташе и докрая - финансово пресушен и технологично изостанал, на фона на което СЕГА някои форумци с определен цвят на чорапите още се хвалят, че сме имали велико Управление за научно-техническо разузнаване към ДС, демек за кражби и незаконен износ на технологии и ноу-хау от запада, което видиш ли, веднага след 1989 г. американците настояли да се закрие.Колкото до възобновяването на Студената война и преди съм казвал, че Русия все още не се е възстановила напълно след рухването на СССР, а и не разполага със съюзници, както авторът правилно отбелязва, така че не би била равностоен противник в един нов такъв хибриден конфликт. |
| Добре е, когато се говори за история да се гледат историческите процеси в дълбочина. Октомврийската революция може да се разглежда, като действие в което една бандитска шайка с груба сила, жестокост и терор, завладява държавната власт, а чрез нея си присвоява и всички средства за производство и значимо имущество. Тази шайка си има главатар. Докато още са млади, а главатаря, като всеки бандит е хитър и жесток, то членовете на бандата слушкат и папкат. Присвоеното имущество се управлява колективно, но най-вече по указание и в името на Главатаря. Практически капитализма се запазва, но шайката е колективният капиталист. Добавят се и елементи на феодализъм, защото закрепостяването, особено на селяните е възстановено, има ангария (бригади) и т.н.. Идва, обаче 1953 г. и Главатаря умира. Бандитите почват да се боричкат за лидерство. Печелят трима, после единия изиграва останалите двама, но общо взето не успява да се укрепи. Смекчава страха сред бандата и членовете й постепенно започват да заирават за своя сметка. Повишава им се самочувствието и решават, че могат да се оттърват от батюшката. Правят го и си слагат начело едно чучело. И тук разпада на бандата започва. Първото реално разпределение по между им на плячкосаното имущество го правят с т.н. Косигински реформи в средата на 60-те. Започват да се изживяват и да се стремят не само към реална, но и към формална приватизация на своята част от плячката. Същевременно склерозирането и разпада води до спиране на растежа, изпразване на магазините, лъжливи планове и още по-лъжливи отчети. В резултат към 1985 г. се стига до тотален колапс. Има нужда нещо да се направи. И тук се появява Горбачов. Заварва една добре окопала се по местата си господстваща класа, която видно е причината за загниването и разпада и трябва да бъде отстранена. Решава да се опре на народната енергия и отпуска юздите намалявайки страха и терора. Това, обаче отприщва не само енергията на народа, но и на номенклатурата. И докато народа лесно се манипулира, то номенклатурата е по-обиграна. Какво се получава, обаче. Господстващата класа на комунистическата родова номенклатура, която вече фактически е разпределила и приватизирала имуществото, което управлява, но все още тази приватизация применава през заеманата от нея властова позиция не смята да се дава лесно. Организира се за отпор и успява. Започва да настоява и за формална приватизация, като същевременно търси опора зад граница. Готова е да сподели част от имуществото, срещу подкрепа и за формалната приватизация и прзнамането и на равен статут със западните капиталисти. И западните капиталисти им го обещават. Трима мастити номенклатури в края на декември 1991 г. слагат края на СССР, с което поставят официалното начало на дележа на грабежа. Горбачов е хванат по бели гащи и пратен да рекламира пица Хът. Комунистическата родова номенклатура наистина вярва, че е призната и допусната да стане част от световният капиталистически елит. Че си е платила за това, отстъпвайки част от имуществото на западняците. Част от тази им увереност изразена в любимата им сентенция - да продаваме газ и петрол, пък всичко друго ще си го купим, сега им играе лоша шега. |
| Поне у нас социализмът си умираше пред очите ни, но истина е, че тогава не се замисляхме много, много. Търсехме връзки, купувахме долари, ядосвахме се, че няма тоалетна хартия и БАНАНИ. И четяхме руска преса. |
Какво се получава, обаче. Господстващата класа на комунистическата родова номенклатура, която вече фактически е разпределила и приватизирала имуществото, което управлява, но все още тази приватизация применава през заеманата от нея властова позиция не смята да се дава лесно. Организира се за отпор и успява. Започва да настоява и за формална приватизация, като същевременно търси опора зад граница. Готова е да сподели част от имуществото, срещу подкрепа и за формалната приватизация и прзнамането и на равен статут със западните капиталисти. И западните капиталисти им го обещават. Трима мастити номенклатури в края на декември 1991 г. слагат края на СССР, с което поставят официалното начало на дележа на грабежа. Горбачов е хванат по бели гащи и пратен да рекламира пица Хът. Така е.Комунистическата родова номенклатура наистина вярва, че е призната и допусната да стане част от световният капиталистически елит. Че си е платила за това, отстъпвайки част от имуществото на западняците. Част от тази им увереност изразена в любимата им сентенция - да продаваме газ и петрол, пък всичко друго ще си го купим, сега им играе лоша шега. |
| Горби е един самовлюбен глупак. Все пак, рухването на СССР наистина ни донесе СВОБОДА, не може да се отрече. След 45г желязна завеса България отново е част от Цивилизацията.  |
| Пред очите ни се срива и ФАЩката империя. От триумфа на победителя , Глобалния хегемон до Глобалния Хаос пътя се оказа 20тина години. Погледнато исторически Русия винаги се е развивала в модела на ужасни кризи, последвани от величие - великият смут, времената след Петър 1ви, Революцията от 17 год. ФАЩ тука е непричом. Поддържаща роля в 2-3 епизода от историята. Великобритания се задържа 200 год... |
| В духа на горните фундаментални разяснения си позволявам да добавя следната случка: По време на соца на границата се срещат турското и българското куче и разговарят. Българското охранено куче обяснява на измършавялото турско куче, че бяга защото не му дават да лае, а пък турското обяснява, че гладно се може да лае. След години соца се капичнал, обърнала се палачинката и сега отново на границата се срещат. Турското куче вече охранено обяснява, че не му дават да лае, пък българското измършавяло казва, че гладно не може да лае. |
| Що бе, рекло турското куче, виждал съм в Стамбул зализани ваши кучета охранени с Pedigree, дето рупат пуканки и демократично лаят. Е, отвърнало нашето куче, те са изключение, което потвърждава правилото. |
| За исторически анализ на дадено събитие или епоха е необходима известна дистанция и достъп до цялата налична информация. Това, което ни се предлага в горната статия манджа с грозде, базирана на няколко исторически факта и подправена с политическите пристрастия на автора. Макар и темата да е продължително обсъждана във форума, тя е много дълбока и сложна и затова винаги ще предизвиква интереса на читателите. За чест на форума и за срам на автора и редакцията, някои от коментарите са много по-добре издържани като стил, логика и факти от предложеното ни четиво с претенциозното послание "Истинската история". |