DEBKAfile Special Report
The youngest of three French nationals being sought by police for a suspected Islamist militant attack that killed 12 people at a satirical magazine on Wednesday, Jan 7, turned himself in to the police. The other two were identified by an identity card left in the getaway car and described as "armed and dangerous."
During the attack, one of the assailants was captured on video outside the building shouting "Allahu Akbar!" (God is Greatest) as shots rang out. Another walked over to a police officer lying wounded on the street and shot him point-blank with an assault rifle before the two calmly climbed into a black car and drove off.
A police official said there were fears of further attacks.
There was no claim of responsibility. However, a witness quoted by 20 Minutes daily newspaper said one of the assailants cried out before getting into his car: "Tell the media that it is al Qaeda in Yemen!"

Автор: klassa.bg Дата: 30.9.2009

Ориана Фалачи е едно от най-известните и остри пера на Апенините. Тя почина през 2006-а, но книгите й продължават да разтърсват света. „Интервю със себе си. Апокалипсис“ е една от тях и се появява на книжния пазар у нас с логото на изд. -----;

...
Вчера гледах документален филм, в който една интелигентна и образована жена, архитект от Багдад, облечена в дрехите, определени от Корана, каза: „Много се надявам, че ние ще постигнем демокрацията. Разбира се, демокрация от ислямски тип“. ИСЛЯМСКИ ТИП. Тоест, управлявана от молли, имами, законите на Мохамед, на господ, който е абсолютен господар. Пълна тъпотия е илюзията, че тези избори могат да променят нещо.

Тъпотия?

Тъпотия. Доказват го тържествуващите тълпи по улиците на Багдад, скупчени около обезобразения, разкъсан труп на американец в униформа. Доказват го „бойците“, които всеки ден убиват по един министър или министър-председател от временното си правителство и стотици новобранци.
Доказват го варварите, които обезглавяват заложници в името на най-справедливия Аллах. В тази връзка да ви запитам – успяхте ли да изгледате видеозаписа на обезглавяването на Пол Джонсън, американския инженер, отвлечен миналия юни? Аз не можах. Накарах да ми го разкаже човек, който го е гледал, и... Така, Джонсън е проснат на диван, покрит с чаршаф. Плаче. Облечен е в червен анцуг, сега в такива обличат заложниците, осъдени на смърт, ръцете му са вързани с въже и плаче. Плачейки, говори нещо, което не се разбира. Може би моли за милост. Палачът е облечен с бяла престилка, като лекар или санитар. Камерата го снима откъм гърба така, че да не може да бъде разпознат, вижда се само дясната му ръка, в която държи нож с трийсетсантиметрово назъбено острие, вижда се и лявата му ръка – на китката има красив златен часовник. Със спокойна, бавна крачка се приближава до Джонсън, който продължава да плаче. С лявата си ръка, украсена от скъпия златен часовник, вдига мокрото му от сълзи лице. С дясната допира ножа до шията му и започва да реже. Бавно и внимателно. Не бърза. Без да обръща внимание на крясъците, които скоро се превръщат в гъргорене, хриптене, докато накрая спират. През цялото време в стаята звучи сладка, монотонна песен. Гласът на жена, която пее: „Взривете ги, взривете ги! Убийте ги, където и да са! Унищожете ги!“. А колкото до главата на Джонсън, бедната му глава – на снимките тя беше поставена върху корема му, знаете ли къде е била намерена? Във фризера в къщата на един от ръководителите на „Ал Кайда“, арестуван в Риад. Той си я бил прибрал. Държал я като трофей.

Защо ми разказахте толкова подробно, в такива детайли това злодейство? Защо?

За да се ужасите. Да се изплашите, да ви унижа. А също така да ви помогна да разберете защо ги ненавиждам със същата сила, с която те ме ненавиждат. Ох, направо ме разсмиват дърдорковците, които декламират: „Тероризмът не може да бъде победен с оръжие“.

Но вие самата писахте, че тази война е между култури, не между армии...

Писах го по повод на тяхната пълзяща, на пръв поглед мирна инвазия, с която завладяват Европа, по дяволите!
Писах го по повод тяхното размножаване чрез нелегалните нахлувания по море и политиката-на-утробата.
Писах го по повод на наглостта, с която налагат своите костюми и обичаи, като ни карат да премахнем свинското от училищните столове или като забраняват на нашите деца да предлагат на техните деца пържени оризови топки с марсала!
Не съм го писала във връзка с техния тероризъм! Как бихме могли да се борим с техния тероризъм – тероризъм, който ни коли, реже ни главите, взривява ни със стотици, с хиляди наведнъж? Наистина ли с целувки и прегръдки, с прошка, с да-се-обичаме-много на папа Войтила? Да не би сега вече да е забранено и да се защитаваме, когато искат да ни убият?!?

Добре. И да забравим този нож с назъбено острие, тази глава във фризера, докато говорим за Европа.

Каква Европа? Европа я няма вече. Има Еврабия.
Какво разбирате под Европа? Този така наречен Европейски съюз с неговата смешна, непочтена конституция, която оставя настрана, тоест отрича нашите християнски корени, нашата същност? Както вече казах, Европейският съюз е просто един финансов клуб. Клуб, пожелан от вечните господари на този континент, тоест от Франция и Германия. Това е лъжа, с нея трябва да се задържи на крака проклетото евро, да се утвърди антиамериканизмът, ненавистта към Запада. Извинение, за да се плащат огромни заплати, освободени от данъци, на евродепутати, които заедно с чиновниците на Европейската комисия си живуркат в Брюксел.
Това е номер да си навират носа в нашите джобове и да тъпчат организмите ни с генномодифицирани храни. Месо, което вече не е месо, риба, която вече не е риба, зеленчуци, които вече не са зеленчуци, пармезан, който вече не е пармезан, мляко, което вече не е мляко, вино, което вече не е вино. Така новите поколения, освен че израстват, без да знаят вкуса на истината, не научават и какъв е вкусът на добрата храна. И заедно с рака на душата телата им също се разболяват.
Но най-вече това е инструмент да се пропускат все повече завоеватели на нашата територия, да им се позволи да обикалят из нашия дом без никакви пречки. Помислете си за историята с „Кап Анамур“, немския кораб, който се промъкна в наши води с намерението да осигури политическо убежище на трийсет и седем суданци, уж нещастни бегълци от мръсния робски режим в Хартум, но в действителност хитреци, идващи от Гана и Нигерия. Спрян от нашите погранични служби, корабът остава в открито море цели три седмици. През това време Роберто Кастели, министър на правосъдието, казва на Германия: „Ние какво общо имаме с това? Те се намират в международни води. На борда на немски плавателен съд с немски капитан и екипаж. Следователно те са поискали политическо убежище от вас. Дайте им го“. Но Германия, тази Германия, дето не иска да си прибере кюрда Окалан, за когото има издадена заповед за арест, отговаря: не, благодаря. И докато италианските колаборационисти възхваляват капитана антиглобалист, посветен на нелегалната имиграция, тоест търговец, който преди да натовари хитреците, ги е накарал да си платят по хиляда долара на глава; докато журналистите пишат сърцераздирателни хуманни статии за трийсет и седемте хитряги, вътрешният министър Пизану се предава. Позволява им да акостират в пристанището Емпедокъл, разрешава им да слязат от кораба и ги настанява в Центъра за емигранти в Агридженто. А после рецитира – отчаян или разкаял се – два много подходящи стиха на Монтале: „Тази вълна на състрадание, стоварила се върху нас, е последен данък“.

Виждам, че все по-малко вярвате в Европа...

Вярвах, когато все още беше Европа, когато не беше станала Еврабия.[/quote]

генек
10 Яну 2015 19:15

На входа на медията преди атаката агресорите принуждават майка с детето й да отвори вратата. Нито тя, нито детето са пострадали. Стрелците нямат за цел да избиват наред. Шегите от първа страница с вероизповеданието на повече от 1 млрд. души на планетата не са свобода, а липса на здрав разум, на етика, на морал, на усещане за реалност и кауза. Защото реалността е, че докато едни вдигат тираж с бурни скандали на гърба на една религия, родени и израснали във Франция французи се присъединяват към "Ислямска държава".
Излиза, че свободата на изразяване означава, че НЯМАТЕ правото да НЕ ви обидят.

На фона на 12 разстреляни французи всеки анализ звучи богохулно и кощунствено. Паметта на жертвите изисква мълчание. А рискът да бъдат казани различни думи от тези на преклонение пред смъртта води до истерични реакции. Свободата на словото се оказа свободна само в частта, в която е еднозвучна и еднозначна с официално заявената подкрепа. Всичко друго е... просто няма такива свободи.

2005 година

В края на септември датският вестник Jullands Posten публикува 12 карикатури, като в една от тях пророкът Мохамед е изобразен като терорист с бомба, втъкната в чалмата. В друга Мохамед спира атентатори самоубийци за рая, защото девиците били свършили. Причината за рисунките не е предизвикателство, нито израз на позиция, а по-скоро резултат от отказа на 25 датски карикатуристи да рисуват пророка – ислямската традиция изрично забранява такива рисунки и се оказва, че датчаните спазват едно неписано, но световноизвестно правило. Не от страх, а заради утвърдена култура. Онези, които се съгласяват, решават да бъдат крайни. И така се появяват предизвикателните рисунки.

В резултат десет представители на мюсюлмански държави се оплакват на датския премиер, Саудитска Арабия отзовава посланика си, Либия затваря посолството си, въоръжени нахлуват в представителството на ЕС в Газа и искат извинение. Датският вестник Jullands Posten официално се извинява. Главният редактор на френски вестник е уволнен за препечатване на една от карикатурите. В Палестина въоръжени групи заплашват с мъст над европейци. През февруари 2006 г. сирийци атакуват датското и норвежкото посолство в Дамаск. С призиви за спокойствие се намесва и председателят на ООН Кофи Анан. Само след дни ливанци подпалват датското посолство в Бейрут. В Дубай започва бойкот на датски стоки, който се разпростира върху целия Близък изток. Като изтривалка на входовете на магазините се поставя датското знаме. Протести се разпалват от Афганистан, през Сомалия, Индия, в Техеран горят знамето и искат смърт за държавата! Иран обявява късане на всички търговски връзки с Дания, протестите продължават на Филипините, в Индонезия.

Накрая и "Шарли Ебдо" публикува карикатурите, френският президент Жак Ширак заклеймава официално това поведение като „явна провокация“. Само дни по-късно афганистанското движение „Талибан“ предлага награда от 100 кг злато за главата на карикатуриста, изгаврил се с Мохамед. По пет кила злато се дават на всеки, който убие военнослужещи от Дания, Норвегия или Германия.

В началото на 2015 г.

на първата му страница след серия обидни шаржове на тема ислям и пророка Мохамед се появява обещанието от терорист, който казва, че подаръците се дават до края на януари. Зловещо и този път довършено по същество.

Художници, избити за една картинка, за една смешка...

Толкова ли е къса паметта на творците и толкова неясни ли са настроенията на екстремистите, за да се правят експерименти до безкрай? Ако едни карикатури вече са довели до проблеми почти по целия свят, кой и защо е искал на всяка цена да постигне поне същия по размер проблем?

За момент да забравим за последната тема на "Шарли Ебдо". Те също така публикуват карикатура на руския патриарх, от чиито уши стърчат тестиси. Ето на това му се казвало свобода на словото! От това не става световна новина, не се лее кръв, не се намесва председателят на ООН, от това не се вдигат тиражи. Не липсват извращения с папата, с раждането на Христос.

По същество серията провокативни карикатури с мюсюлманска тематика представляват плагиатство.

Някой би казал: темите на обществото се повтарят, следователно и чувствителността към тях също се обостря. Но е логично и реакциите да са нови и да ескалират, след като всички дипломатически варианти за въздействие са изчерпани.

Така във времето, когато в арабски държави колят като пилета бели заложници, поставени на колене, какво смешно може да има в последното послание-карикатура, че подаръците-терористични актове се получават до края на януари?
Грубото и директно предизвикателство създава усещане за нередност далеч отвъд общоприетата етика. Подобна провокация от първа страница на вестник е стилистика на най-грубите жълти медии по света. Колкото повече агресия и крайност се леят от челото на един вестник, толкова по-висок е тиражът.

На входа на медията преди атаката агресорите принуждават майка с детето й да отвори вратата. Нито тя, нито детето са пострадали. Стрелците нямат за цел да избиват наред.

При нападението над редакцията на "Шарли Ебдо" не става дума за терористичен акт, а за показен разстрел, за наказателна акция, която се отнася до точно определени хора.

Така, както може да я извърши италианската мафия.

Всъщност ние сме приели за нещо напълно в реда на нещата италианците да се избиват на едро (никой не може да изброи колко сериала са създадени по темата); приели сме за част от тяхната култура премиерът им да е корумпиран, педофил и секс маниак; да правят засади по улиците и да убиват главния си прокурор, да колят коне и да слагат главите им в леглото на бъдещата жертва. Ами италианци са това, това са техните традиции, честта на членовете на мафията трябва да се защитава.

Нападателите над вестника също са действали целево като италианци - не са открили хаотичен огън, не са взривили кола или цялата сграда, не са наранили случайни хора. В контекста на италианските традиции, агресорите са защитили своята гледна точка по отношение на своите представи за чест.

Тук естествено възниква въпросът: за религия ли става дума или за удобен повод да бъде извършено показно убийство? При всички случаи обаче основанията на извършителите са налице. И сега бялото общество пита: „Заради едни картинки ли избиха хората?“.

Преди 20-ина години фармацевтична компания пуска в аптечната мрежа в арабска държава свой обезболяващ продукт. В картинки е показано как действа лекарството: боли те глава и я държиш с две ръце; изпиваш хапчето; отново си весел, щастлив и подскачаш. Е, да де, но арабите видели следното: както си весел и щастлив, пиеш хапче и се хващаш за главата.
Никой не се сетил, че арабите четат от дясно на ляво и трябва да бъде сменена последователността на картинките. Смешна грешка, но показателна – ние знаем как е правилно, да са така добри клиентите в другите държави да се съобразят с нас.

Неспособността ни да мислим с други категории, с друг мироглед и водещата ни сила на континент на завоеватели ни е направил надменни спрямо цели вероизповедания и етноси.

По повод на карикатурите от 2005 г. пред в. „Капитал“ арабистът проф. Цветан Теофанов, зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии в СУ „Св. Климент Охридски“, казва: „Мюсюлманите имат различия по много религиозни въпроси, най-вече по проблема за властта и управлението на общността им, но те са напълно единни в благоговението си към своя пророк. Всички мюсюлмани се възмущават от карикатурите, които директно обвързват Мохамед с тероризма. Реакциите им обаче са различни. Повечето от тях осъждат и своите събратя, които вандалстват, опожаряват посолства и палят чужди знамена... Каквито и изводи да направим, ясно е, че проблемът надхвърля рамките на спонтанното стълкновение и произшествие и свидетелства за много по-дълбоки процеси. Статуквото е разрушено. На глобалната политическа сцена се е появил нов влиятелен играч и великите сили, независимо дали им харесва или не, трябва да се съобразяват с него. Огромни маси хора слушат заповедите му. Неговата фразеология ни отправя към религията, но целите му са политически. Можем само да гадаем какво ще се случи занапред. Но каквото и да се случи, дори свободата на словото да се възцари навсякъде по света, мюсюлманите не ще позволят паметта на техния пророк да се осквернява по такъв груб и нагъл начин. Подобно светотатство и кощунство не може да се оправдае със свободата на словото.“

В сутрешния блок на Би Ти Ви на 8 януари, два дни след показния разстрел в Париж, главният редактор на в. „Стършел“ Румен Белчев кротко обясни: „Когато говорим за свободата на словото, трябва да имаме предвид, че тя е икономическо понятие. Въпросното издание „Шарли Ебдо“ е фалирало на три пъти, което показва, че техният хумор не винаги се е възприемал. По времето на Саркози те стигат 400 хил. тираж. В момента казаха, че са 60 хил., но в официалния им сайт пише 24 хил. Има естествени регулации на свободата. Но скандалът и драмата продават и сега ще излязат в 1 млн. тираж.“

На уроците по история в училище се учи за разликата между причини и повод за някакво събитие. В случая на разстрела причините са толкова дълбоко насадени, така дълго формирани, че поводът може да е всякъкъв.

Свободата на словото от десетилетия е вече инструмент на политиците, бизнеса, мафията за постигане на публично оправдаване на всяка несправедливост и нередност. Неконтролируема свобода се дава само там, където ничии търговски, политически и друг вид крупни интереси не са засегнати. Но самото слово се промени радикално, когато наместо свобода без граници започна да търси пазари, защото така се правят тиражи.

Свободата вече е в размера на провокацията, в надскачането в скандала спрямо другите кипящи конфликти.

Иначе казано, от "Шарли Ебдо" изпълниха бизнес план максимум.

Но интересното е друго: сега тиражът ще е милион. А колко ще бъде след 3 месеца? А в края на годината? Ясно е, че продаването вече е обвързано с високо ниво на предизвикателство. Сега купуването ще е емоционално. Но само 10 броя по-късно този заряд ще е спаднал с около 90 на сто. И тогава?

В интернет някои от изданията вече се продават на стойност между 70 и 100 хил. евро. Най-скъпо е изданието, което е прекръстено от "Шарли Ебдо" на "Шериат Ебдо".

Три години след първата карикатура на Мохамед, през 2008 г., датската полиция осуетява убийството на един от художниците, работил по проекта.

Потенциалният извършител е датчанин от марокански произход. Тоест няма основание да се мисли, че тези, които искат да отмъстят за понесената от тях обида ще се спрат от намеренията си дори след години. Тази целенасоченост е същата като на италианската мафия или на боливийските наркокартели – отмъщението се забавя, но задължително се случва.

В един английски сайт читател коментира: „Дали съм разбрал? Свободата на изразяване означава, че НЯМАТЕ правото да НЕ ви обидят“.

Тук критиците на всяко мнение, различно от безусловното преклонение пред убитите карикатуристи, казват: „Хайде тогава да разстреляме всички с различно мнение!“.

Всъщност медията е една от най-мощните власти в света. И доказателството е малкият датски вестник, който успява да завихри международен скандал с политически и иконимически последици.

Редица коментари, че тези карикатури не са срещу исляма, а срещу уродливите негови проявления, са поредното надменно изражение на нашето превъзходство: „Ние ги знаем нещата, ние ще ви ги кажем, покажем, а вие ще сте съгласни с нас, защото ние сме белите, ние сме историческите завоеватели!“.

Запознатите с уникалната биография на Лорънс Арабски са наясно, че такова надмощие не може да бъде постигнато никога. В писмата си до Чърчил и Бърнард Шоу през 1922 г. той казва, че политиката на Великобритания и Франция в Близкия изток рано или късно ще се върне като бумеранг.

Горчивата истина е, че от 2001 г. насам не са постигнати успехи в борбата с тероризма. Увеличиха се правилата за безопасност при качване на самолет (вече проверяват и спиралата за мигли!), в рамките на час по улиците на Лондон ви снимат 350 различни камери, провеждат се конференции от регионално и световно равнище и... стрелбата е винаги на месо.

В сутрешния блок на Би Ти Ви карикатуристът Ивайло Цветков напомни, че през 1992 г. разстреляните художници от "Шарли Ебдо" след поредния фалит са възродили изданието в сдружение, наречено „Калашников“. В това няма нужда да се търсят знамения, но е изражение на целта: „Трябва да се стреля директно, грубо, иначе няма измъкване от спиралата на фалита“.

Всъщност тези шеги унищожават със замах усилията на стотици хора, които упорито работят за постигане на мир между религиите. Шегите от първа страница с вероизповеданието на повече от 1 млрд. души на планетата не са свобода, а липса на здрав разум, на етика, на морал, на усещане за реалност и кауза. Защото реалността е, че докато едни вдигат тираж с бурни скандали на гърба на една религия, родени и израснали във Франция французи се присъединяват към "Ислямска държава".

И тъй като темата неизменно се връща към свободата на словото, колко французи, изобщо колко европейци застанаха на бдения, когато американски бомбардировки разрушиха до основи сръбската телевизия на 24 април 1999 г.

Тогава са убити най-малко 15 души и ранени много, много повече. Държавната телевизия в Белград, за която от НАТО твърдят, че е центърът на сръбската пропаганда, е унищожена с бомби. Това слово и тази свобода са недопустими – в момента на атаката е било излъчвано интервю с Милошевич. Тогава говорителят на НАТО Майкъл Камерър казва, че не са наясно с броя на жертвите, но са се постарали те да са възможно най-малко. „Много съжаляваме, ако има някакви жертви, но това е част от безумната игра на Милошевич и пропагандната му машина, която ще продължаваме да атакуваме.“

Ето пример за лоша свобода на словото, лоша медия и справедлив финал – изпепелени. Всички демократични медии мълчат. НАТО е къде-къде по-реален от пророка Мохамед...

На полето на свободите медиите не трябва да са дипломатични, а прями. Това е вярно. Но дали тази прямота трябва да бъде превърната в спусък, в провокатор, в търсач на тежко противопоставяне в сфера, вече натоварена с напрежение и с твърде много човешки жертви? Кое е смешното във фарсово възпрепятстване на усилията на хиляди дипломати по целия свят? Всъщност не-смешното е гоненето на висок тираж безогледно и на всяка цена! Трагичното е използването на механизми, които отключват основанията и спусъците на хора, които и без това само си търсят повод. Защо се стигна дотам, че да приравняваме обидата със свобода?

Източник: Гласове

ОТ САЙТА НА "ГЛАСОВЕ"

За парижките събития
2015-01-08 16:38:16 | Прочитания: 5342 | Коментари: 38 Принтирай Изпрати
Автор: Николай Гочев

Николай Гочев

Дали някой ще възрази, ако кажем, че за сериозните неща е добре да се говори сериозно? Може би не. Но когато трябва да изброим нещата, които ще наричаме „сериозни“ – ето тук вече сигурно ще има несъгласия.

И тъй, ислямът религия ли е? Който не е съгласен, да каже: „Не.“ Аз пък мисля, че ислямът е религия. Това не значи, че съм или че се готвя да стана мюсюлманин. Но че мюсюлманите вярват, че Бог съществува, смятат Го за свят и се обръщат към Него в молитвите си – в това не се съмнявам. А какво точно мислят за Него, как го почитат – това не знам добре. Не съм чел тяхната книга, не зная и езика, на който е написана. Чувал съм, че има разлики между тях – между мюсюлманските общности, искам да кажа. Но и между онези от нас, които наричат себе си християни, също има разлики – и в мислите за Бога, и в начина на вярата, и в делата ни. И винаги е имало.

И на християнина харесва ли му някой да се изразява подигравателно за Бога и светиите? На мен не. Също така не ми харесва да хулят моя народ, който живее около църквата си; и държавата ми, която ги пази.

А какво е казано в Евангелието: „Правете на другите това, което искате и те ви правят.“ Значи и обратното – не им правете това, което не искате да ви правят. Затова и аз не се изказвам презрително за религиите – нито за исляма, нито за юдаизма, нито за други. И за католиците и протестантите не говоря с оскърбления. Нито за който и да било народ и неговата държава. Защо е нужно? За да покажа, че съм свободен? Аз съм свободен, защото следвам истината. Свободният не унижава хората – нито с дела, нито с думи.

Ето какво е направил веднъж нашият Бог – Той ни е пример и като човек. Веднъж седнал при един кладенец и разговарял с една самарянка. А самаряните вярвали в Бога, но не както юдеите. И затова юдеите не общували с тях, дори не ги доближавали. И тя го попитала: “Как ти, който си юдеин, говориш с мен, самарянката?“ А той наистина говорил с нея, и то надълго. Дори учениците Му се учудили. И едно от нещата, които й казал, било: „Спасението идва от юдеите.“ Значи не бил самарянин, нито съветвал някого да бъде. Освен това жената била и прелюбодейка. Той знаел това и й го казал. Но не я оскърбявал, нито й се надсмивал. И тогава самаряните го поканили да остане в техния град – на гости. И Той останал за два дни.

Е, какво да правим? Да се надсмиваме над вярващите, за това, че са вярващи? И ако сред тях се намерят убийци, заради тях да убиваме и невинни (защото сме чували, че вярват като тях)? Да ги ограбваме и в бъдеще? Колко хора загинаха в Ирак от 1991 досега? В Либия? В Сирия? За родените там говоря и за мирните хора. Защо не виждам влиятелните европейски и американски медии да се тревожат за тях?

Мога да кажа защо. Защото според множество влиятелните европейски и американски медии едни са повече хора, а други – по-малко хора. И поради това за едни следва да се скърби, а смъртта и страданията на други са статистика. Как се нарича такова мислене и поведение?

Нарича се фашизъм.

ТВОЕ мнение не видяхме,

но срещу изказващите се - рипаш и ругаеш

Засягаш ли се от мненията?