Добави мнение Мнения:17
| Топлата вода... ---------------------- Сайтът на Генек |
да се отърси от популистичните конформистки нагласи и да преодолее съпротивите, произтичащи от ефимерни частни групови ползи,... Ко туй???? - комуникацията с училището за най-уязвимите групи, в които липсват или са налице само ограничени алтернативи за качествено обучение. В някои случаи почти 4-месечното отсъствие на деца от езикови малцинства, които извън училище почти не общуват на официалния език, води до изключително затруднено начало на новата учебна година и риск от изоставане в ученето заради езикови проблеми; Отново допълнително натоварване на българчетата заради мангалитета, така щото накрая статистиката да излезе. Да ви имам свинското със зеле  |
| Ъъъъ, на това написаното, нас /в най кратката учебна година/ ни учеха, че се нарича лингвистичен отпадък. Даже не си струва да се аргументирам. |
негативните тенденции по отношение на резултатите от обучението в начален етап, особено в периода след 2006 г. (спад с 15 точки). Вероятно поне част от тези негативни тенденции в България могат да се обяснят и със сравнително ограничената продължителност на задължителната учебна подготовка в този етап. Каква е връзката - да не би преди това да е било по-продължително обучението? А някой изследва ли връзката между отразяването на образователната система в медиите и резултатите? Не може да обясняваш на ляво и на дясно как всичко в системата е зле и да очакваш добри резултати - просто лишаваш от мотивация родителите и от там учениците да полагат усилия, даваш им извинение да не работят, защото проблема според тях не е липса на усилие, а в "лошата система". Проблеми в системата има, те се задълбочават, като най-тежкия е точно отношението към училището. За щастие това все още не е тотално отношение, но вече е отношение на много родители и мнозинството ученици. И явно и по-зле ще става. А споменатите малцинствени групи дали са си променили съотношението спрямо общия брой на учениците? И ако е изследвано и установено, че имат нужда от допълнителни занятия, защо на всички задължително да им орежем ваканцията, вместо да се работи целево само с тях - ще е по ефективно, а и по-евтино. |
Нашите ученици са с най-кратката учебна година в ЕС и това им личи Преди години бяхме със същата по-големина учебна година, ама не излизахме неграмотни от училище.  |
| Тъй-тъй, камъчето е изплюто към края на статията, а именно, видите ли малцинствата. Ай стига с тази дискриминация на мнозинството от малцинството! Помня, преди доста време в този форум пак беше бистрен въпроса с дължината на ваканциите в България и много форумци дадоха примери от други западни държави, където ваканцията не е по-къса от нашата. Аман от нагласени статии с определена цел. Не ваканциите са причина за проблемите в родното образование, те ваканциите и преди 25 години си бяха такива, ама нивото беше доста по-различно в посока нагоре. Да не говорим, че по соца 15 дни от началото на учебната година бяха определени за есенни бригади. Другаде е причината, ама не щат да я кажат, та все простотии мислят. Впрочем пак НПО-шници навярно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: len |
Преди години бяхме със същата по-големина учебна година, ама не излизахме неграмотни от училище. Дори беше още по-кратка, защото октомври, а понякога и началото на ноември отиваха за бригади.  |
| Не продължителността на ваканциите, а на практика неограниченият брой отсъствия от часовете са големият проблем. А и формалното присъствие на голяма част от учениците в никакъв случай не допринася за увеличаване на знанията им. След като вкъщи не са поглеждали уроци и домашни (Кой беше оня смешник, написал, че българският ученик по 5.6 часа дневно пише домашни?), дори и да са в час, те отдавна са изгубили картинката и нямат представа за какво говори учителят. Така че, продължителността на учебната година е най-малкият проблем. Повечето ученици и 24/7 да стоят в училище, все тая. |
| Преди години учебната година беше още по- къса, защото се ходеше на есенни бригади, но това не пречеше всички да достигнат над средното ниво грамотност. Тогава отношението към училището и учителите беше друго и а съм си помислил да напц...м даскала, в къщи просто щяха да ми таковат ма..та. Сегашната псевдо демокрация и непрекъснатия рев , че децата ни са много натоварени, произвежда лентяи / в повечето случаи/. |
| Много манипулирана информация ! Първо, защо не прегледат колко часа е дневното натоварване на всички наши ученици. Едва ли има някъде с повече часове на ден. Второ, това е обусловено от повечето изучавани задължителни дисциплини, голяма част от които ненужни за конкретния профил на ученика. Трето, в развитите държави учениците не са постоянно лутащи се между дома и класната стая, а след приключване на класните занимания преминават в библиотеки, читални, занимални, лаборатории, спортни зали, басейни и пр., където се подготвят, отморяват, спортуват. Където и общуват без да си подават бутилка евтина бира или цигарка с тревичка. Но за тая работа трябва МОН не само да закрива училища, но и да открива подобни следучилищни центрове към училищата. |
Маргаритка2  Защо успяващите ученици трябва да киснат по- дълги часове и дни в училище, за да може неуспявашите да напреднат? Ако трябва, за всички под определено ниво да правят задължителни летни курсове! |
| Ха-ха-ха ! Анализът е коренно грешен. С навлизането на нови технологии времето за преподаване трябва да намалява, не да се увеличава. Сега единица информация се учи с пъти по-бързо, отколкото преди, а по количество не се е променило особено. Просто програмите трябва да се 'пипнат' по подходящия начин.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dobadoba |
Дори беше още по-кратка, защото октомври, а понякога и началото на ноември отиваха за бригади И пролетни, и пролетни. Два месеца от учебния процес - в Текезетата. |
| и зимната ваканция беше 14 дни- от 01.01. до 14.01. Пролетната десет дни- от 01 до 10.04. а есенните бригади почваха още от 15.09 та до края на октомври. И отделно се ходеше по ден-два на бригада пролетно време. Два пъти на срок имаше екскурзии по 1 ден- пеш- до близка местност, или до исторически обекти с автобус. И часовете не бяха по 7 или 8 на ден, както са сега. Внук ми- в девети клас, всеки ден има по 7 часа, това е до 14 часа, а един ден има 8 часа. Шестте часа при нас бяха по-скоро изключение. и се учеше на три срока. Как са успявали тогава учителите да си преподадат материала, да оценят всеки, че даже и нямаше неграмотни. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Село_ |
| Въртят и сучат и все същото. Има разлика между повод и причина. Поводите са различни, причината винаги една и скрита. Никой не мисли за обучението и обучаемите. Всички мислят само за преподавателите и броя на техните часове за да се обоснове заплатата. Ако погледнете замо по предмета БЕЛ, колко много часове и то до 12 клас, какви университетски изисквания, понятия и лишени от сдрав смисъл словоблудствия. Можете ли да сравните изискванията преди 40 години с тези сега. Обема е увеличен четворно, а резултатът е повече от плачевен. Аз знаех само сравнения и епитети, а сега децата ми ако не кажат синахдоха и подобни се считат за неграмотни. Оставихме учителите да решават какво да се учи и те постепенно решиха да се учи всичко, което те са учили във филологията. Това им диктува техния интерес за увеличаване тяхната обществена значимост. Интереса на ползвателите, деца, родители, бизнес и държава, обаче е друг и извода е ясен. Учителите са в конфликт на интереси с обществото. Обществото поръчва обучението и учителите са само изпълнители. Подобен е принципа и с другите професии. Осъзнае ли се, може и да се оправим. |
| Хм, училището трябвало да стане детска градина, за да могат родителите на учениците да работят. Горе-долу това пише в статията, замаскирано зад доста популизъм. Да, вярно е, че в България продължителността на учебната година е съобразена с селскостопанската работа, която се е вършела преди доста години и от учениците, но сега не е така. Сега училището е заместител на надзора на родителите в съотвествие с все по-строгите правила в това отношение. |
Добави мнение Мнения:17