Прекрасна статия и чудесно аналитично мнение. Само че на теория, на практика има абсурд, заложен в Конституцията на РБ - съдиите, прокурорите и следователите НЕ носят никаква отговорност за своите действия по делата. Пълната безотговорност, която им е гарантирана - наказателна, административна, гражданска, дори дисциплинарна, означава че прокуратурата ще си остане безнаказана за оправдаване на обвинен невинен, а за това ще платим всички ние - "отговорност на държавата". |
Логиката е очевидна. Прокуратурата събира доказателства, пише обвинителен акт, поддържа го в съдебен процес, доказва го пред съда. И си носи отговорността, ако не се справи със събирането на достатъчно годни доказателства. Иначе за какво получават прокурорите заплати, огромни правомощия, служебни привилегии. От другата страна са подсъдимите и адвокатите им, които пък, естествено, ще искат да покажат, че няма доказателства и че обвиненията не издържат. Ако прокурорът, следователят или дознателят са сбъркали в процедурите в досъдебното производство, да си понесат отговорността - професионална, дисциплинарна. Ако нещата с обвинението не са били наред - да има оправдателна присъда. Ако е имало злоупотреба с обвинение - съответните длъжностни лица да си платят. Точно и ясно! Не вярвам Конституцията да е виновна за сегашния абсурд. Съдийките просто не разбират, че трябва да бъдат безпристрастни арбитри между обвинението (прокурора) и обвиняемия, а не да се държат като педагози от началното училище и да галят прокурора по главичката като разплакан първолак. |
Но от друга страна, ако прокурорът не е изградил убедително обвинение и съдиите видят, че защитата на обвиняемия ще го събори, защо да не го върнат с указания прокурорът да се подготви по-добре? Това би било от полза за пострадалия. Хм, но пък нали съдът трябва да е безстрастен? Тогава? Май най-добре в съда да се явяват само пострадалият с повереника си и обвиняемият със защитника си, а прокурорът да поема защитата по изключение - примерно на социално слаби, които нямат пари за повереник (адвокат) или на наивници, които безрезервно вярват в прокуратурата. |
Ако например те бяха подсъдими, то тогава определено щеше да има проблем от най-съществено значение. Но в случая не е така Според обвинителния акт те са жертви, а пред съда е изправен Петков Надявам се, че авторът не е юрист, щом не може да определи предмета на доказване по едно такова обвинение. Интересно, като изключим предмета на доказване, като как според автора, пострадалите от престъплението биха упражнили правото си да се конституират като частни обвинители и граждански ищци по делото? Анонимно? Или ще ги лишим априори от това право? И не, авторе, не става дума тук за публичността на процеса. Отделен е въпросът, че ако първата инстанция не отстрани в началото пречките за движение на процеса, то на друга фаза от производството неизбежно процесуалните нарушения ще рефлектират и може да се стигне до отмяна на вече постановена присъда. Така по-добре ли звучи? И цялата статия за това, щото обществото очаквало...че по всички дела се очаква правомерно и своевременно развитие и приключване. Колко от тях са Ви известни? Или пък действителните проблеми на наказателния процес (защото такива наистина има), но пък не всички се проявяват в т.нар. "обществено значими" дела... |
Денеб ми спести обструкцията на част от съдържанието на статията. Нека допълня, че самото заглавие е подвеждащо и по смисъла си - Абсурд! Прокуратурата не е над съдът. Ако е, тогава тя е Трибунал в едно. Длъжна е да изпипва обвинението така, че да не бъде връщано. Недостатъците и пропуските в законите следва да се изглаждат и отстраняват. Което е работа пък на други. |
Чудесно поставен голям проблем на наказателното правораздаване. Това може да се разреши само с бърза промяна на някои текстове от ЗСВ, но не се прави от политиците , въпреки че този проблем стои крещящо от 15-20 години насам. Защо ? 1. Съдебната власт- разследващи, прокурори и съдии са изцяло политизирани и партиино зависими / назначават се от политиците, разбира се чрез поставените от тях лица във ВСС /.Затова е и жестоката борба за влияние във ВСС/ спомнете си още от 1992 г. колко пъти се сменяше ВСС още от Ф.Димитровото управление / 2. Да се бави и протака наказателния процес имат интерес и съдии и стоящите зад тях политици.Защо ? За да не бъдат застрашени самите политици и протежираните от тях престъпници - данъчни, митнически, финансови и пр. Съдиите- те пък само това чакат за да върнат делото за доразсдледване, защото им се отлага работата за след месеци напред.Тъй като 90% от съдиите са жени, доста примитивни и посредствени, те не могат да отхвърлят работа, ежедневно те забатачват работата си поради некадърност или голям обем и поради това ,че не им пука- те са несменяеми до края на живота си, никой не може да ги уволни , а в момента получават колосални европейски заплати,което е незаслужено. 3. Наказателни процес , в голямата си част и гражданския процес в България е вулгарно формален. Пълен с повторения и абсурди ,до такава степен формален,че ученик от 10-11 клас може да правораздава по него. Питайте адвокатите, не е ли така ? Идвам от САЩ, гражданско дело срещу българин приключи само за 24 дни с влязло в сила съдебно решение, а тук в Република България вече 5 години СГС разглежда екзекватурата му / да признае американското съдебно решение /. Каква примитивност,безпримерна . Идвам от Англия , там в градските и районните съдилища съдиите не са юристи: седят трима беловласи мъже на съдийската банка, под тях един скромен лигъл адвайзър/ юрист /, който движи процеса и документите.Процесът приключва и веднага или според сложността на делото, след 20 мин. съвещание, тримата беловласи произнасят присъдата. Повярвайте, не ме подозирайте, не бъдете мнителни, иначе Вие разрушавате живота си всеки ден. Благодаря. |
За мен като човек, който не е юрист, нещата стоят така - има прокуратура има и съд. Прокуратурата прави нещо си и представя нещата пред съда. Ако съда прецени, че прокуратурата не си е свършила работата, какво следва? Има два варианта - сегашния, съда връща делото на прокуратурата, за да си довърши работата или втория вариант - съда започва да разглежда делото, като пътем поправя грешките на прокуратурата и когато се наложи съда влиза в ролята на прокурор и обвинява, заради тези грешки. За мен втория вариант не става - не може съда хем да е обвинител, хем да издава присъди. Тук според мен на друго трябва да се наблегне - на отговорността на прокурорите, когато присъдите не отговарят на повдигнатите обвинения. |
Тук според мен на друго трябва да се наблегне - на отговорността на прокурорите, когато присъдите не отговарят на повдигнатите обвинения. Има разлики между процесуални нарушения и недоказаност на обвинението, поради което се чете оправдателна присъда. Процесуалните нарушения от своя страна са абсолютни и относителни, както и отстраними (при което съдът връща за отстраняването им) или неотстраними, за което съдът няма смисъл да връща, но ако са съществени, опорочават целия процес и пак се стига до оправдателна присъда. Хубаво предлагаш да се наблегне, няма губещи от такава позиция, но по-добрият вариант е още преди внасянето на обвинителния акт всичко да е изпипано и да се внася само тогава, когато обвинението е годно да издържи, а не на килограм за отчитане на дейност. Разковничето е тука, отделен е въпросът за отговорността - по-скоро трябва да е въпрос на кариерно развитие (съответно, ако са налице предпоставките - търсене на дисциплинарна или наказателна отговорност), защото ако се стигне до крайности в отговорността (напр. имуществена), прокурорите просто няма да внасят ОА - за по-сигурно. Необходим е баланс между всички механизми и най-вече - спазване на закона - това е всичко. Преди да се мислят промени, първо трябва да се прецени дали резултатите се дължат на закона или неспазването му - докато не се спазва (в обичайния случай, винаги има изключения), никакви наблюдения върху действието на нормите и съответно изменения не могат да се правят - защото просто не са били причина. Така, ако ги променим (което най-често се прави), отново опираме до същите, че и влошени резултати - отново някой умник хуква да променя нормите и влизаме в същата спирала. Накрая - ето ни системата, правосъдието и всичко останало. |