Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
Най-хубавото на оттичането на соца в канала на историята е, че децата ни могат да живеят, където си искат. И нито едно не иска да отиде да учи и живее в процъфтяваща велика путинова Русия. Даже и тези на върлите путинофили, чудя се защо ли?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: GreenEyes |
Ако има и тука достатъчно салам, ке си седят у назе..ма нема. Тука сега има само за алфа-котките. Сигурно и между бежанците се намират някои, като котарака - възхитени от ИДИЛ, че ги тласка към "свободата" при Меркел. |
Manrico 19 Мар 2016 10:36 Да го кажа съвсем просто - преобладаващото мнозинство от потърсилите свободата, всъщност са търсили салама. Не казвам, че това е лошо. Само да поясня, че в 99% от случаите говорещият за свобода я вижда под формата на салам. |
Още един път поздравявам Манрико за темата  Но и он се хвали със салама даван му от чорбаджито, а не от свободата. Колега, у нас и сега има много салам, но се дава под рафта само на малобройна зачислена на порцион номенклатура. Докато при соца др. Живков отпускаше салам и кебапчета И ЗА народа, Сегашната номенклатура ОБАЧЕ прибира всичкото лапане за себе си. Всеки с нормално зрение отдавна го е забелязал. |
И нито едно не иска да отиде да учи и живее в процъфряваща велика путинова Русия. Даже и тези на върлите путинофили, чудя се защо ли? Руската наука е в криза, сериозна. Поне Кпица говори за това преди да се спомине. А по същество - колко ходиха да учат и живеят в дожужова раша? Вие, може би, сте елценофил или немцовофил, колко живееха и процъвтяваха в елцинова раша? Па, да не ме разберете погрешно, да си припомним един надпис в тоалетна - яжте ла*на - невъзможно е милиарди мухи да грешат. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Zenon_o_Eleates |
| За мен социализмът беше училището. Портретите на националните герои над черната дъска в класните стаи и в коридорите. Между тях и на Ленин и на Гагарин. Училищните тържества на двора с възрожденски, революционни и руски песни, фанфари, барабани, цветя и знамена. Сините чавдарски, червените пионерски връзки и четническото калпаче с левчето. Тържествените церемонии, клетвите и ключовите думи: свобода, справедливост, солидарност, достойнство. "Деца, вие сте най-голямото богатство на Партията!" Това предизвикваше и моята пубертетска ирония. Но моето дете няма да го чуе и да усети това отношение - съжалявам за това. За мен беше даденост и неизбежна лека досада: Групови посещения на музеи, кина и театри, kръжоци, олимпиади, спортни състезания и въобще много спорт, опитни полета, бригади, акции за почистване и събиране на вторични суровини, празниците на ТНТМ и на художествената самодейност, часовете по Гражданска отбрана и военно обучение. Манифестациите и подготовката за тях с часове маршируване. Бледата сянка на всички тези забавления и средства да се опознаем и сдружим, сега се нарича „тийм билдинг”. Имаше и едно посещение на противоатомните бункери. Другото зловещо, но интересно място беше Мавзолеят. Не ни оставяха да скучаем никога. Един безкраен празник, останал в миналото. За всичко това от мен - благодарност. |
.Banshee 19 Мар 2016 13:50 Мнения: 3,476 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Банши Съвсем правилно казваш, така беше.И аз се отнасях иронично.Оцених това което сме имали, чак когато го загубихме. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: банда |
Бледата сянка на всички тези забавления и средства да се опознаем и сдружим, сега се нарича „тийм билдинг”. А бригадите? Нямам нито един лош спомен от нито една. А, май имам. 1. Един кон ухапа гърба на моя съученичка, с която се бяхме хванали под ръка, но мен благородното животно не удостои. 2. В един почивен ден излязохме да се раздвижим по баирите около Дамяница. От върховете ни засипаха с град от камъни местни дечурлиги. Разкървавиха челото на баш хубавицата ни. Побягнахме, естествено. И досега не знам от какъв произход бяха тези дивачета. 3. В същата Дамяница ни хранеха много долнокачествено /на вкус/ в текезесарския стол. Момчетата обявиха стачка. Знамето развя бъдещият ми /сега бивш/ съпруг. За тая стачка обявиха по Свободна Европа, ейй! Последствия нямаше. Даскалите и директорът ни бяха с акъла си. Комсомолската организация си затрая след кратко мърморене. |
| Подозирам, че всички съжаляват, но някои се страхуват да допуснат съжаленията (според модните съвети за позитивност). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
| Браво Banshee Само не разбрах ти дали плака, когато почина бащата на народите - татко Сталин? Щото тук един кръстен на автора на "Синът на полка" се похвали,че всеки ден лъска бюста на Ленин и не дава на никой от фамилията му да го докосва. |
Само не разбрах ти дали плака, когато почина бащата на народите - татко Сталин? Е, нямах честта да го заваря приживе. Ти плака ли? |
| Бригадата беше купон! А след летните и есенните бригади статистиците отчитаха пик в сватбите и раждаемостта!  Понеже ни настаняваха по квартири и ако някои хазяи даваха две стаи в едната се настаняваха две момичета, а в другата - две момчета. Предварително уговорени. Пък и на село като свършеха предпазните средства нямаше откъде да купиш... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Патагонец |
Бригадата беше купон! Скаутските лагери са някакъв аналог(знам, че ги е имало и в България по времето на баба ми), но едва ли могат да се сравнят. |
Е, нямах честта да го заваря приживе. Ти плака ли? Плаках от студ. А онзи март беше по студен от днес. И аз като представител на семейството /майка ми с бебе родено през февруари- моето братче/ съседката ме води на траурния митинг/зер от ОФ-то да не ни сочат с пръст,че нашото семейство сме врагове не народа и не зачитаме бащата на всички народи/. Та много хора плачеха тогава. |
| Темата се изражда в плачене по младост. Аз емигрирах преди 23 години и не съжалявам изобщо. Живея неизмеримо по-добре даже и по-стар. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Targus |
| Сега да се приземим и да анализраме в тесен финансово икономически смисъл хвалбите и серанадите на Манрико за чорбаджито му, което му давало хубави пари. Лошо няма в техния случай. Но щом чорбаджито дава хубави пари на него, изкарва още по-хубави. И това хубаво, но у нас след 1999 "хубави пари" изкарват чорбаджиите от сектор монопол и картелчик. Проблемът идва когато чорбаджията прави трансфер на хубавите пари изкарани тука, някъде там. Тогава от нас излиза национален доход и отива да работи за някои там други данъкоплатци, пенсионери, демократи и т.н. Подобно е положението и с нашите мигранти(емигранти за нас, имигранти за там където се преселват), те също изнасят национален доход, не само като пари на излизане, а и много повече като вложени в тях немалко средства като ученици, студенти и работещи. Или имаме неспирен теч на нац.доход навън, което се отразява крайно зле навсякъде по света. Пример-1: при соца Й.Б.Тито пусна сърбите да ходят с цървули по дивия запад и те започанаха да изкарват от запада и да Вносят нац,доход в Югославия. По тази причина сърбите и сега са по-добре от нас, въпреки, че не са нито ЕС, нито НАТО. Пример-2: другите комшии турците при соца бяха затънали в нечовешка мизерия. Но тогава започнаха да щъкат на запад, предимно Германия, без да губят връзка с родината си и я подпомагаха в тежък момент. Преди да влязат в Турция, обаче те минаваха и през свои роднини в БГ и тука също оставяха пари. Идването на Ердоган на власт съвпада с по масово завръщане на турци, спестили немалко с предимно неквалифициран труд но в размер вдигнал сериозно потребелението, а оттам икономика и вече ок. 15 г, просперитет. Естествено силно раздвиженият бизнес с Русия и бившите СССР републики дава втори финансов тласък. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
Бригадата беше купон! А след летните и есенните бригади статистиците отчитаха пик в сватбите и раждаемостта! Бригадите бяха много хубаво нещо, защото бяхме събрани на едно място много млади хора. Спомням си например студентската бригада в Бойчиновци (консервен комбинат). Мизерия отвсякъде, принудителен труд, обаче си млад, местните ти продават ракия по 5 лева литъра, краставички и други консерви от комбината, а към територията на лагера има и горичка. На края на бригадата ни строиха в редица на метър-два разстояние да преровим горичката, защото десетки одеяла не излизали. Младост, младост... Което не променя факта, че са принудителен труд. А сега младите могат, ако искат, да се включат в бригади доброволно. Ако не искат, имат свободата да изберат с какво да се захванат. |
Проблемът идва когато чорбаджията прави трансфер на хубавите пари изкарани тука, някъде там. Ич не ми дреме! Спазарявам се с този чорбаджия, с който условията са най-добри за мен и всичко е законно. Ма че печелел, че изнасял - да печели и изнася, щом всичко е законно и на мен ми е най-добре в договор с него. Хич даже не си и помислям да работя за Пеевски или Гергов (или дори Д****в), защото били патриотични индустриалци и печалбата им оставала тук. ДГД и те, и избирателите им, и тези, които разчитат на техните печалби! |
Вие, може би, сте елценофил или немцовофил, колко живееха и процъвтяваха в елцинова раша? Абе дайте да уточним, за да няма разминавания в тълкуването. Нито в елцинова, нито в горбачова Русия българите искаха да пращат децата си да учат. А преди ги пращаха в СССР, щото нямаше как, бяхме в миниран по границите лагер, наречен НРБ. Толкова по въпроса за желанията на българите и на техните деца в последните 72 години. |
Така е, всяка тема за социализЪма винаги се изражда в плачене по младост.