... из пресата : Ципрас, Сириза, Гърция - отзиви и коментари
Отиди на страница:
| ... по актуален повод, вероятно съз значителни последствие за Европа и Балканите ... Подредени са хронологически. Приятно четене. Zealots for neoliberalism have created a humanitarian tragedy across the continent. It is our destiny to fight back Alexis Tsipras The Guardian, Wednesday 27 November 2013 19.00 GMT In Greece, despite the government's claim that austerity has been a success, the 2014 budget imposes new public spending cuts and more job losses. The economic and humanitarian catastrophe is unprecedented in peacetime: 27% unemployment, 60% youth unemployment, a 25% shrinking of GDP, 40% reduction in family income. And, even after relentless pain, the debt-to-GDP ratio is almost 180%. It was only 120% in 2010 when the first austerity measures were imposed. But, the human tragedy is not limited to Greece. Wages across Europe have been slashed and the welfare state scaled back at a rate unprecedented in the postwar era. Millions are struggling to pay their mortgages, electricity bills or medical and student debts. Europe's humanitarian crisis is unlike anything experienced in 60 years, with 120 million people enduring conditions of extreme difficulty, according to the Red Cross. This is not a natural phenomenon, but is, to use Nelson Mandela's words, "manmade" poverty. Zealots for neoliberalism have turned ordinary people's lives upside down. Their structural adjustment policies serve a model of economic governance that transfers risk on to the shoulders of ordinary workers and the young. But the response of EU and national leaders is hopeless. The main EU policy initiative on youth unemployment ("youth guarantee"  amounts, for example, to just €6bn or 0.6% of the EU budget for 2014-2020. Austerity, work precarity and the dynamics of the markets undermine the ability of low- and middle-wage earners to make a decent living. Household debt is extremely high in the Netherlands and Malta (almost 220% of GDP), while in Portugal, Spain and Italy many businesses are trapped in a spiral of debt.Those European leaders who claim that the current medicine is a "success" are hypocrites. For millions of people, the European dream has turned into a nightmare. Eurobarometer surveys show the growing crisis of confidence in the EU and the catastrophic rise in the popularity of far-right parties. What should give us hope is the emergence of new solidarity groups and community-based movements. They can and will lead to greater democratic participation and control. The European elections next May also provide an opportunity to start a real dialogue with the people – especially those who feel that no one cares for them – about a new basis for meaningful democracy and human dignity. It is time for Europe to stop the shocking breach of human rights by reshaping the state, restoring growth and creating high-quality, stable jobs with the protections that have historically contributed to the European social model. Europe needs an anti-austerity and anti-recession front, a solidarity movement for its working people, north and south. This could deliver a pact for democracy, development and social justice. We must rebuild solidarity among the young, the workers, the pensioners and the unemployed to break down the new dividing line between Europe's rich and poor, the "mur d'argent" to use a historical phrase that has become topical. I will be standing for the presidency of the European commission on behalf of the European Left party, and that decision is motivated by our desire to reunite Europe and rebuild it on a democratic and progressive basis. There is an alternative to the present crisis and it is our duty and destiny to fight for it. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
| ...няколко дни преди изборите, уважаватия Frankfurter Allgemeine Zeitung, подгрява читателите как ЕЦБ ще помага Ципрас... съдържа информация за "социологически изследвания" относно образованието, възрастта, местожителството и прочие на избирателите на Сириза. Wahl in Griechenland Wie die EZB Alexis Tsipras unterstützt Wenige Tage vor der Wahl in Griechenland hat die linke Oppositionspartei Syriza ihre Führung in Umfragen ausgeweitet. Aber wer wählt eigentlich Syriza? Athener Demoskopen erklären es - auch was die Europäische Zentralbank damit zu tun hat. 20.01.2015, von Michael Martens, Athen Drei Tage vor der Parlamentswahl in Griechenland hält die Europäische Zentralbank (EZ  am Donnerstag in Frankfurt eine große Wahlveranstaltung zugunsten der radikalen griechischen Oppositionspartei Syriza ab. Das ist, ein wenig zugespitzt, die These von Meinungsforscher Tassos Georgiadis, dem Generaldirektor des angesehenen Athener Umfrageinstituts „Kapa Research“. Eigentlich ist es mehr als eine These, denn sie stützt sich auf solide Umfrageergebnisse.Sollte die EZB am Donnerstag ein Programm zum Kauf von Staatsanleihen beschließen oder auch nur ankündigen, „dann wird in Griechenland vor allem Syriza davon profitieren“, sagt Georgiadis, einer der führenden Demoskopen des Landes. „Wenn die EZB sagt, sie werde auch griechische Staatsanleihen kaufen, werden viele Wähler davon überzeugt sein, dass selbst mit einer Syriza-Regierung ein Ausscheiden Griechenlands aus der Eurozone nicht droht“, erläutert Georgiadis, dessen Institut die griechischen Wahlresultate in den vergangenen Jahren oft bis auf die Kommastelle genau prognostiziert hat. Syriza führt vor allem im Großraum Athen Der griechische Oppositionsführer und Syriza-Vorsitzende Alexis Tsipras hat seinen Landsleuten versprochen, die auf Druck der Troika (EU, EZB und IWF) eingeführten Reformen für nichtig zu erklären, Löhne und Pensionen wieder zu erhöhen und die anderen Mitglieder der Eurozone in Neuverhandlungen dazu zu bringen, Athen den größten Teil der Staatsschulden zu erlassen. So gelang es Tsipras, Syriza (das „Bündnis der radikalen Linken“ von einer Splitterpartei zur stärksten politischen Kraft des Landes zu machen. Dass Syriza in allen Umfragen vor der konservativen Nea Dimokratia (ND) des amtierenden Ministerpräsidenten Antonis Samaras liegt, ist seit Monaten nichts Neues mehr, doch Georgiadis erläutert im Gespräch mit dieser Zeitung einige Details, die bisher kaum bekannt sind.Die Mitarbeiter von Kapa Research haben in den vergangenen Monaten versucht, die Wählerschaft von Syriza demoskopisch zu röntgen, und Fragen danach gestellt, wer die Partei warum wählt. Zu den wichtigsten Ergebnissen gehört, dass im Großraum Athen (der Region Attika, wo fast ein Drittel der Griechen lebt) Syriza deutlich führt, im Rest Griechenlands sind die beiden größten Parteien ungefähr gleich stark. Würde nur in Attika gewählt, läge Syriza mit etwa 36 Prozent der Stimmen deutlich vor der ND. Die Regierungspartei bringt im Großraum Athen, wo besonders viele Menschen im Zuge der Krise arbeitslos wurden, nur etwa ein Viertel der Wähler hinter sich. Anders fällt das Ergebnis aus, wenn nicht regional, sondern nach Altersgruppen ausgewertet wird. Hier liegt die ND bei der größten Wählergruppe, den Rentnern, mit 37 Prozent eindeutig vor Syriza, die bei den älteren Wählern nur 23 Prozent Zustimmung schafft. Da die Wahlbeteiligung unter älteren Griechen deutlich höher ist als unter jüngeren, sind Rentner daher für Samaras eine äußerst wichtige Wählergruppe. Die Erhebungen bestätigen zudem die Faustregel, dass Unzufriedene für die Opposition stimmen und Zufriedene die Regierung bestätigen. Da es in Griechenland jedoch kaum Befragte gibt, die ihre wirtschaftliche Lage als zufriedenstellend oder gar gut bezeichnen, fällt diese Faustregel stark zuungunsten der ND aus. So bekundeten 40 Prozent der befragten Arbeitslosen Wahlabsichten für Syriza, nur 15 Prozent halten es trotz ihrer privaten Misere mit der Regierungspartei. Die führt dagegen deutlich bei jenen Wählern, die bisher nach eigenen Aussagen nicht von den Folgen der Krise erfasst wurden. „Bei Leuten, die angeben, ihnen sei in den vergangenen Jahren wirtschaftlich nichts Negatives zugestoßen, es gehe ihnen vielmehr genauso wie vor der Krise, kommt Syriza nur auf 10 Prozent“, zitiert Georgiadis aus den Ergebnissen. Allerdings handelt es sich bei den wirtschaftlich Zufriedenen nur um eine Randgruppe von 7Prozent der Bevölkerung. Daten über das Verhältnis vom Bildungsstand zu den Wahlabsichten liegen nicht vor, da Kapa Research schon seit längerer Zeit nicht mehr danach fragt. Die Demoskopen mussten nämlich feststellen, dass die Befragten ihr Bildungsniveau in Umfragen systematisch übertrieben, was alle Resultate verzerrte. So fragen die Meinungsforscher nur noch nach Berufsgruppen. Bei Beamten etwa ist Syriza erwartungsgemäß die beliebteste Kraft. Mehr als jeder dritte Staatsdiener bekundet, am Sonntag für die Oppositionspartei stimmen zu wollen, die versprochen hat, den Staatsdienst auszubauen. Die Nea Dimokratia kann nur auf gut 15 Prozent der Beamtenstimmen hoffen. Bemerkenswert ist auch eine aus dem Oktober 2014 stammende Umfrage unter 4000 Griechen, laut der Syriza bei Bürgern, die entweder dem Finanzamt oder ihrer Bank hohe Summen schulden, besonders beliebt ist. „Der Einfluss der Verschuldung auf die Wahlpräferenzen ist auffällig. Es gibt Wähler, die glauben, ihre Schulden nicht an das Finanzamt oder die Banken abführen zu müssen, sollte Syriza an die Macht kommen“, sagt Georgiadis. Insgesamt unterscheide sich die Atmosphäre im Januar 2015 deutlich von jener bei den Parlamentswahlen 2012. „Damals war die Angst vor einem Ausscheiden Griechenlands aus der Eurozone ein bestimmendes Moment der Wahlentscheidungen“, so Georgiadis. „Jetzt aber vermitteln viele griechische Medien den Eindruck, als bestünde eine solche Gefahr nicht mehr.“ Mit freundlicher Unterstützung der EZB, wie sich hinzufügen ließe. © Reuters, Deutsche Welle Vergrößern Wahl in Griechenland: Wohin geht es? Quelle: F.A.Z. |
| ...за разнообразие, NYT от 17 януари т.г., ще ми се да прочета подобен материал и за нашия минпред ... By SUZANNE DALEYJAN. 17, 2015 SOFTER RHETORIC Alexis Tsipras , the leader of the Syriza Party in Greece, is more polished than when he first came to prominence in 2012. Polls suggest the party is likely to control the next government. ATHENS — Alexis Tsipras, the left-wing candidate who may well become prime minister of Greece next weekend, was taking questions from the public the other night on Twitter. Someone asked if he would eliminate the country’s hefty value-added taxes on basic necessities. No, he said, he was “not going to promise things we can’t do.” But the promises he has made are enough to suggest that Greece under his leadership would take a sharp turn from its direction of the past five years, when it has grudgingly adhered to European insistence on deep budget cutting in return for the financial assistance necessary to keep it afloat. Mr. Tsipras, boyishly handsome at 40, leads the Syriza Party, which polls suggest is likely to control the next government after elections next Sunday. He has emerged as a more polished figure than he was in 2012, when he first rose to prominence. Continue reading the main story Back then, he was usually described as a left-wing “firebrand” who posed a potentially lethal challenge to the euro, the European Union and even the global economy, if he followed through on his threats to let Greece default on its debts or leave the eurozone — or both. Today, he sits atop a newly organized party that is still unabashedly left-wing but has softened its rhetoric and reached out to leaders across the world, even those with differing viewpoints. These days, Mr. Tsipras is more likely to talk of negotiation and the need to create a “modern European state” free of corruption than to applaud default. But after years in which ordinary Greeks have felt little if any benefit from harsh austerity policies, and with the government still unable to perform basic tasks like tax collection, he is offering voters a populist vision in which they come first. He has pledged that on his first day in office, he will begin restoring electricity to poor households that have been cut off and provide food stamps to the growing number of destitute families. He and his lieutenants have also declared open season on the oligarchs who have dominated Greece economically and politically for decades. Mr. Tsipras makes clear that he expects Europe in general and Germany in particular to make concessions on Greece’s crushing debt. In an interview in his starkly modern office at Syriza’s modest headquarters recently, he waved aside the perception that he would threaten default, saying it was in everyone’s best interest to negotiate a deal. “Let’s assume I owe you a million dollars,” he said. “You know you have two options: a) to give me the chance to have some income so I can pay you back, even 50 percent of it, or, let me lose everything, go bankrupt, and you get nothing back. What would you choose?”Continue reading the main story Related in Opinion At a time when Italy and France, among other countries, are also questioning the German-led austerity orthodoxy, Mr. Tsipras could play a vital role in shaping the European debate. He is being watched carefully across Europe for signs of whether he really has moderated, or is just toning down his language to avoid scaring middle-of-the-road voters. His views — his promises to restore the minimum wage gradually and to undo reforms that made the labor market more flexible — along with his Communist past, have prompted some European officials to warn that a Tsipras victory could usher in a period of dangerous instability. German officials have announced that they have no intention of renegotiating Greece’s huge debt and hinted that if Athens were forced to exit the European Union, it would be of little consequence. Such talk does not seem to trouble Mr. Tsipras, who believes it is all part of a negotiation process already underway. While such “scaremongering” might have worried voters two years ago, he said, with a quarter of the country unemployed and receiving no benefits whatsoever, it now “just makes Greeks angry.” Mr. Tsipras used to have a picture of Che Guevara in his office. But today, his renovated space has only one boldly colored painting on the wall: two bulls facing off. Mr. Tsipras said it captured the aggressive tension that exists in Europe. If true, it is a tension that sits easily with him. He has none of the strut that might fit his party’s tough talk. He speaks quietly and laughs a lot. He has not worn a tie since his required time in the military and does not intend to change his ways. “I think that if there is something that people appreciate in Syriza and me, it is that we haven’t assumed this mentality of establishment parties, with specific ways to dress, to act,” he said. “We want to be ourselves, to believe in what we do.” He says he is worried not so much about winning the election as about piling up a big enough majority to rule without having to form a coalition. Polls have consistently shown Syriza in the lead, with most numbers ranging from 28 to 31 percent. Prime Minister Antonis Samaras’s New Democracy Party usually polls from 23 to 28 percent. But experts say that when undeclared voters weigh in, Syriza’s lead is likely to rise even higher. A Tsipras win would put an end to more than three decades of domination by the same two political parties, whose officials often emerge in the morning from mansions in Athens’ finest neighborhoods. Both of Greece’s last two elected prime ministers were educated at Amherst College. Photo In central Athens, a campaign billboard featuring an image of Alexis Tsipras and bearing the slogan, “The hope is coming.” Credit Angelos Tzortzinis for The New York Times Mr. Tsipras, however, studied engineering at Athens University and still rents his home in a mixed neighborhood of aging buildings and narrow streets. He has greatly improved his English in the last few years. He says that his party has ruled out any sort of partnership with the two traditional parties, Mr. Samaras’s New Democracy Party and former Prime Minister George Papandreou’s left-center party, Pasok. “We cannot cooperate with the powers that brought Greece to the edge of the cliff,” he said. “We want to implement sweeping reform — in public administration, in how the state is run. We want to clash with this financial oligarchy that was ruling all these years in cooperation with the political establishment. We cannot do that if we form alliances with the political establishment that favored, and was favored by, the oligarchy. This is why we say that Syriza is a chance for Greece to become a normal, modern European country again.” This part of his agenda would fit in well with the views of Greece’s international creditors. But other parts of his agenda aim to roll back many cost-cutting measures, gradually restoring salaries and pensions and lowering the tax on heating oil to make it more affordable (which could actually bring in more revenue, some experts believe). These might be harder for the lenders to accept. Critics fear that Mr. Tsipras and his advisers are sitting atop a still-young organization that pulled together supporters with divergent views, from Marxists to disgruntled members of Pasok, a mix that could prove hard to navigate. Some in the business community are also concerned that the party has talked more about the humanitarian crisis in Greece than what needs to be done to stimulate growth. “All the ideas in his program come from people who are not in touch with the real economy,” said Thanasis Mavridis, the managing editor of the financial newspaper and website Capital.gr. Mr. Tsipras’s gift for political leadership emerged early. He first made headlines when he was a teenager, already a member of the youth wing of the Communist Party and leading student rallies against education reforms. He met his partner, Peristera Baziana, also a member of the party, in high school. They have two children. Mr. Tsipras left the Communists and, after graduating, went into business as a civil engineer. In 2006, he ran for mayor of Athens, and after doing surprisingly well in the polls, he turned to politics full time. Friends of Mr. Tsipras said that his ability to stay calm was uncanny. In 2009, a clownish Greek comedian, who was making his mark ambushing and humiliating politicians, took aim at Mr. Tsipras. But Mr. Tsipras greeted him with open arms, bantered, laughed and even had the last word. “He is our nuclear weapon,” said Nikos Pappas, his chief of staff. His political opponents are trying to paint him as a dangerous radical who would force Greece to leave the European Union. Mr. Tsipras has responded by ridiculing the critics, saying that he has now read that he would ban religious icons, block a proposal to build a football stadium and outlaw hunting. In one recent interview, he said he had been accused of doing everything except stealing other men’s women. He said that after all they had read about him, European Union officials were always pleasantly surprised to find that he was a reasonable man who could discuss different ideas. “In some ways,” he said of the critics, “they did me a favor.” | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
| ...за сега последно - едно антрефиле на либералния Die Zeit - показателно е първото и последното изречение, призив - "Не се страхувайте от Алексис", иначе ватериалът е добронамерен, пропит е от тезата - дайте шанс на това момче, за разлика от другите той успява да вдъхне доверие FÜNF VOR 8:00 23.01.2015 Der linke Favorit auf den Wahlsieg in Griechenland wird weder das Land noch den Euro ruinieren. Alexis Tsipras kann anders als seine Vorgänger wieder Hoffnung verbreiten. VON MICHAEL THUMANN Muss sich Europa vor diesem Mann wirklich fürchten? Alexis Tsipras, der neue griechische Politstar, steht vor einem Wahlsieg am kommenden Sonntag. In allen Umfragen liegt er um mehrere Prozentpunkte vor dem amtierenden Ministerpräsidenten Antonis Samaras. Den Tsipras-Sieg vor Augen malten einige deutsche Politiker und Medien vor einigen Wochen das Chaos an die Wand: Streit zwischen Berlin und Athen, Austritt Griechenlands aus der Eurozone, Euro-Kollaps. Schon jetzt spüren viele: Das war Gerede. Ein Grexit ist nicht in Sicht. Aber das Geraune darüber wird einer der Gründe sein, warum Alexis Tsipras nun den Sieg davontragen kann. Zwei Werbefilme zeigen anschaulich, worum es in diesem Wahlkampf geht. Der eine ist von der Nea Dimokratia, der Partei von Samaras. Man sieht Schlagzeilen über Griechenlands Untergang: Sieg von Syriza, der Tsipras-Partei, Ausstieg aus der Eurozone, Zusammenbruch der Wirtschaft, Pleite der Banken, das Ende Griechenlands. Eine Musik, die das Mark aus den Knochen kitzelt. Genauso hat Samaras schon 2012 Wahlkampf gemacht. Er selbst bietet keine positive Idee, macht aber die anderen schlecht. Doch diesmal will ihm kaum jemand das Horrorszenario glauben. Dagegen der Syriza-Spot: Die Sonne geht auf über Athen, der Kaffee steht im sonnendurchfluteten Wohnzimmer, die Menschen gehen zur Arbeit, die Banken öffnen und Alexis Tsipras lacht in der Menschenmenge. Wie Waschmittelwerbung natürlich, aber entscheidend ist: Der Gegner Samaras taucht schon gar nicht mehr auf; es geht um die bessere Zukunft Griechenlands, der letzte Satz heißt: "Die Hoffnung kommt." Die Griechen sind müde von den Horrorszenarien, sie glauben ohnehin, dass es nicht mehr viel schlimmer kommen kann. Sie wollen nicht den Umsturz oder großen Sprung nach vorn, sondern einen neuen Versuch mit einem Politiker, der nicht ständig den Teufel an die Wand malt. Die Alten haben es nicht gebracht, warum soll der junge Tsipras nicht eine Chance bekommen? So denken viele. Es gibt drei Gründe, warum es nach diesem Wahlsonntag nicht zum großen Griechenland-Krach in der EU kommen wird. Der erste Grund ist Tsipras selbst. Je näher er der Macht rückt, desto mehr hat er in den letzten Wochen den Mantel des studentischen Barrikadenstürmers abgelegt. Nicht für die Linke, sondern für alle will er Politik machen. Nicht gegen die Feinde von gestern, sondern für das Land. Sprüche, kann man einwenden, aber welche, die einen Richtungswechsel anzeigen. Tsipras moderiert sich schon, bevor er in das Amt einzieht. Er spricht nicht mehr davon, die Schuldverträge auf dem Marktplatz zu zerreißen. Er redet nicht mehr davon, alle Reformen seiner Vorgänger sofort und rückstandslos für nichtig zu erklären. Tsipras will "verhandeln", "abfedern", "erleichtern". Die sanfte Welle. Er bereitet sich darauf vor, Verantwortung zu tragen. Die EU und die Deutschen werden am kommenden Montag nach Verkündung der Wahlergebnisse nicht in Panik verfallen. Das ist der zweite Grund. Längst hat man sich in Berlin emotional auf einen wahrscheinlichen Machtwechsel eingestellt. Den Neuen will man nicht in die Ecke treiben und auf die Knie zwingen, wie das behauptet wurde. Berlin wird Tsipras freundlich empfangen, ihm zuhören und dann schauen, ob man ihm entgegenkommen kann. Man wird dem Neuen helfen, um die bestehenden Verträge und den Grundsatz "Finanzielle Hilfe gegen griechische Erneuerung" zu retten. Und vor allem, damit nicht wieder Zweifel am Euroland aufkommen. Gegen die Europanik haben, drittens, die EZB und die EU schon vorgebaut. Die Märkte sind schon zu Anfang des Jahres kurz von Tsipras-ante-portas geschockt worden. Dann merkten die Broker, dass die meisten griechischen Schulden längst im sicheren Hafen der staatlichen Kreditgeber sind. Keine Bank wird wackeln. Tsipras dürfte schon eingepreist sein. Dazu läuft nun das neue EZB-Programm zum Ankauf von Staatsanleihen. Bei so viel billigem Geld auf dem Markt spekulieren nur Irre auf den baldigen Zusammenbruch des Euro. Wenn Alexis Tsipras gewinnt, dann wird er am Montag den Aufbruch in eine völlig neue Ära verkünden. Danach wird er sich über die Akten beugen müssen, wie seine Vorgänger auch. Nur wird er dabei hoffentlich bessere Laune verbreiten. Keine Angst vor Alexis! |
| Едно кратичко коментарче: “The Greeks have the right to vote for whom they want,” Hans-Peter Friedrich, a deputy caucus leader for Merkel’s faction in parliament, told Bild newspaper. “We have the right to no longer finance Greek debt.” |
| ...да, ама не - тенорът на този материал е как гърците тази вечер отсвириха Меркел с гласуването си ... като че ли някои е очаквал нещо друго ... тепърва предстои да разберем ... инаме според автора Брюксел отново е шокиран, нихната. SPIEGEL ONLINE 26. Januar 2015, 08:23 Uhr EU nach Griechenland-Wahl - "Die Griechen haben Angela Merkel abgewählt" Der Syriza-Triumph schockiert Brüssel. Dort hofft man zwar auf einen kompromissbereiten Regierungschef Tsipras, fürchtet aber eine Abkehr vom Reformkurs auch in anderen EU-Staaten - und eine linke Renaissance in Europa. Podemos, die spanische Protestbewegung, hat am Sonntagabend zur Wahlparty ins Brüsseler Lokal "La Tentation" eingeladen. Bei selbstgemachten Tortillas bejubeln Podemos-Anhänger jede neue Hochrechnung aus Athen. Schließlich stellt Syriza, der klare Wahlsieger in Griechenland, ganz ähnliche Forderungen wie Podemos - ein Ende des harten Sparkurses in Europa. Solche möglichen politischen Nachahmungseffekte bereiten EU-Offiziellen in Brüssel die größten Sorgen. "Wenn Syriza wirklich eine Abkehr vom Spar- und Reformkurs durchsetzt, könnten Bewegungen in Spanien, Italien oder Frankreich mit ähnlichen Forderungen Auftrieb erhalten", fürchtet ein hoher EU-Beamter. Unangefochten ist die Brüsseler Verhandlungsposition mit Syriza nämlich nicht. Wenn deren Spitzenkandidat Alexis Tsipras seine Wahlversprechen ernst nimmt und den Reformkurs zurück dreht, vermag die Kommission dagegen zunächst wenig auszurichten. Weil der griechische Staatshaushalt mittlerweile - ohne Zinsausgaben - einen leichten Überschuss aufweist, könnte sich das Land zumindest vorläufig selbst finanzieren. Außerdem will Tsipras zwar offiziell keinen Austritt aus dem Euro. Er möchte jedoch bei den internationalen Gläubigern einen Schuldenerlass durchsetzen. Sollte es dabei zu keiner Einigung kommen, könnte Griechenland im äußersten Fall gezwungen werden, aus der Eurozone auszutreten ("Grexit" .Das wäre allerdings auch nicht im Sinne vieler EU-Regierungschefs, etwa von Kanzlerin Angela Merkel. Dann müsste die Christdemokratin nämlich ihren Steuerzahlern erklären, dass jene 53 Milliarden Euro an Krediten, für die Deutschland bürgt, zumindest teilweise unwiderruflich verloren sind. Entsprechend eindringlich fielen am Wahlabend die Warnungen an Tsipras aus, zu Kompromissen bereit zu sein. Der Vorsitzende der konservativen EVP-Fraktion im Europäischen Parlament, Manfred Weber, sagte: "Die europäischen Steuerzahler werden nicht bereit sein, für seine leeren Versprechungen zu zahlen. Europa steht dann solidarisch zu Griechenland, wenn dort die geschlossenen Vereinbarungen eingehalten werden." Webers Parteifreund Herbert Reul ergänzte: "Ein weiterer Schuldenschnitt für Griechenland ist undenkbar und brächte auch gar keine unmittelbare Haushaltsentlastung. Die Tilgung der europäischen Kredite beginnt ohnehin erst 2020, die Verzinsung ist minimal und die Laufzeiten bereits biblisch. Griechenland muss den Reformkurs weiterführen, wenn es kein Ausscheiden aus der Währungsunion riskieren will. Das wird auch Herr Tsipras einsehen müssen." Brüssel hat Athen wiederholt klargemacht, dass die geltenden Vereinbarungen einzuhalten seien. Eurogruppenchef Jeroen Dijsselbloem betonte am Freitag vor der Wahl auf SPIEGEL ONLINE: "Einfach nach dem Kredit zu fragen ohne irgendwelche Bedingungen erfüllen zu müssen - das wird nicht funktionieren." Bei einem Treffen am Montag wollen die Finanzminister der Eurozone die Lage in Athen analysieren. Europäische Sozialdemokraten und Grüne könnten sich jedoch vorstellen, mit Tsipras über einen Schuldenschnitt zu verhandeln. Udo Bullmann, Vorsitzender der SPD-Abgeordneten im EU-Parlament, sagte am Wahlabend: "Die Verantwortungsträger von Kommission und Mitgliedstaaten haben die Wahlentscheidung des griechischen Volkes zu akzeptieren. Das gilt auch für die Teile von CDU und CSU in der deutschen Bundesregierung, die noch bis gestern mittels Drohungen Ratschläge erteilen wollten." Möglich wäre etwa ein sanfter Schuldenschnitt, bei dem die Rückzahlung von Krediten weiter angepasst wird. So eine Lösung könnte Tsipras daheim als Erfolg verkaufen. Ob er dazu bereit ist? Zwar hat sich der Grieche in den vergangenen Monaten um Kontakte in EU-Hauptstädte bemüht und zeigte nach Auskunft von Brüsseler Eingeweihten dabei Kompromissbereitschaft. Doch andere Beobachter sehen den Griechen weiter als ideologischen Überzeugungstäter, der eine linke Renaissance in Europa anführen wolle. Fabio De Masi, Europaabgeordneter der Linken, frohlockte entsprechend: "Die Griechen haben Depression, Korruption und letztlich Frau Merkel abgewählt." In der Tat hat die Kanzlerin eine schwierige Woche hinter sich. EZB-Chef Mario Draghi hat gegen deutschen Widerstand massive Käufe von Staatsanleihen angekündigt. Nun folgte der Rückschlag in Griechenland. Die eurokritische Alternative für Deutschland (AfD) dürfte versuchen, daraus Kapital zu schlagen. Deren Europaabgeordnete Beatrix von Storch lieferte am griechischen Wahlabend einen Vorgeschmack. Sie verkündete: "Von Kanzlerin Merkel über Finanzminister Schäuble bis Kommissionspräsident Juncker sollten endlich alle das Scheitern der Rettungspolitik eingestehen, die Verantwortung übernehmen und abtreten." URL: http://www.spiegel.de/politik/ausland/linksruck-in-griechenland-eu-fuerchtet-nachahmer-in-spanien-italien-a-1014943.html |
“We have the right to no longer finance Greek debt.” Знайм, че нямат пари. Горката Украйна - за нея хептен няма да имат. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
.да, ама не - тенорът на този материал е как гърците тази вечер отсвириха Меркел с гласуването си ... По-интересно ще стане като ги отсвирят тях. Или смятат германците за по-тъпи...  |
Some in the business community are also concerned that the party has talked more about the humanitarian crisis in Greece than what needs to be done to stimulate growth. “All the ideas in his program come from people who are not in touch with the real economy,” said Thanasis Mavridis, the managing editor of the financial newspaper and website Capital.gr. Без да претендирам, че съм детайлно запознат с програмата на Сириза и изказванията на вожда й, оставам с впечатление, че основните им акценти са към увеличаване на харчовете и неплащане на задълженията. |
Това ми се струва 'леко' преувеличено. ...заглавието е на Der Spiegel, преводът е по смисъл - буквално преведено е "отгласуваха". |
..заглавието е на Der Spiegel ...което не го прави по-различно, според мен. Ето и от мен един материал по темата: Бойка Атанасова: Победата на СИРИЗА прилича на триумфа на НДСВ в България през 2001 г. 2015-01-26 18:03:41 | Прочитания: 263 | Коментари: 0 Принтирай Изпрати Автор: Елена Дюлгерова „В Гърция всички очакваха тази автономна победа. Няма изненади. По-скоро изненадата е, че не им достигнаха няколко гласа, за да управляват сами, и се наложи да се коалират.“ Това каза в ексклузивно интервю за „Гласове“ Бойка Атанасова, директор на в. “Български новини“, кореспондент на в.“24 часа“ и „Нова телевизия“ за Гърция. По думите ѝ причината за историческата победа на крайно лявата формация на Алексис Циприс се коренят в умората на крайно обеднелите гърци от вече шестгодишните съкращения, безработица, орязване на заплати и пенсии и вдигане на данъците. - Като начало бихте ли пояснили генезиса на спечелилата изборите СИРИЗА? Причините така бързо да се изстреля напред? - СИРИЗА е млада партия, която се изстреля на върха за няма пет години. Тя яхна недоволството на гърците, обеднели от крутите мерки по време на кризата и уморени от стягането на коланите. Освен това самият Ципрас е харизматична фигура, която успява да използва максимума от обаянието си. 39-годишен млад човек, добър оратор, който спечели доверието на народа с обещания, които с любопитство ще следим как ще изпълни. От друга страна, ляво настроените и симпатизантите на традиционната левица ПАСОК преляха именно в СИРИЗА. - Всички очаквания бяха, че СИРИЗА ще спечели, но малцина вярваха в победа, каквато беше постигната. С какво Ципрас и хората около него съумяха да привлекат толкова много избиратели? - Напротив, в Гърция всички очакваха тази автономна победа. Няма изненади. По-скоро изненадата е, че не им достигнаха няколко гласа, за да управляват сами, и се наложи да се коалират. Всъщност големият ефект на тази победа се дължи на така наречения бонус. Първата политическа сила в Гърция получава бонус 50 депутатски места и това е направено с цел да се избегне политическата криза и безвластието. А другите причини се коренят именно в умората на крайно обеднелите гърци от вече шестгодишните съкращения, безработица, орязване на заплати и пенсии и вдигане на данъците. Визирам средната и работническата класа. С наложения меморандум от Европа жертвата бяха именно те. Техните заплати и пенсии бяха намалени, данъците станаха непосилни. Финансовият циклон ги завлече на дъното и те буквално се удавиха, докато заможните гърци изнесоха капиталите си в чужбина и неподчинени на гръцката данъчна система, прехвърлиха тежестта върху средната класа, чийто гръбнак буквално се смаза от непосилната финансова тежест. В този момент се появи бунтарят Ципрас, който обеща да ги извади от кризата, обеща богатите да поемат този товар, обеща да изхвърли европейската тройка от страната и те му повярваха. Да не забравяме, че след Хунтата Гърция е управлявана само от две партии, а хората искаха и търсеха промяна, която според тях намериха в лицето на СИРИЗА. Това доведе и до победата. Като пример мога да посоча времето, когато НДСВ набра скорост в България и спечели изборите. - Алексис Ципрас вече се закле като премиер на Гърция – правителството ще е коалиционно, с националистите от "Независими гърци". Коментарът ви? - Вчера разговарях с една вече депутатка от СИРИЗА, която ми каза: „Ние ще настояваме да ни дадат това, което дадоха на Германия през 1954 година, тоест да опростят още 50% от дълга. Ще поискаме да се обложат всички незаконни средства на гърците от листата Лагард, ще наложим данъци върху офшорните фирми - средства и имоти, придобити от тях.“ Хубаво, но дотогава? Дотогава гръцкият народ от какво и как ще живее, след като днес СИРИЗА обяви, че анулира договорената програма между Гърция и Европа. А идва началото на февруари, когато предстоят плащания както по пенсии и заплати, така и по погасяването на външни и вътрешни задължения. На новата власт ще й се наложи да се сблъска челно и до дни с финасовия дефицит. Отказът да се поеме тази тежест ще доведе до сериозни последствия и можем да гадаем какви могат да бъдат. - Какво ще се промени в Гърция след датата 25 януари 2014 година? - За съжаление промяната няма да бъде позитивна според мен. Много скоро митът на Ципрас за спасител ще се срине, тъй като все още не е ясно дори откъде новите управляващи ще намерят средства за заплати и пенсии за следващите месеци. Отказаха вече да приемат европейските пратеници, които на практика трябваше да пристигнат днес (понеделник, 26 януари). В момента европейските пари са замразени, дори последната вноска от дълга в размер на 7 милиарда те не я получиха, тъй като Европа очакваше резултатите от изборите. Очакванията на народа са големи, но никой няма отговор на въпроса „Откъде?". Гърците смятат, че са натикани в задния двор на Европа, и искат да си върнат достойнството като народ. Само дето на мен лично не ми е ясно тяхното достойнство в какво точно се изразява, да не работиш и да получаваш? В живота аз съм научила едно житейско правило, че животът е ресторант и всяка сметка рано или късно се плаща. Е, дошло е време и Гърция да плати цената. А иначе вероятно промените ще са дълбоки и ще засегнат не само Гърция. За добро или лошо, ще покаже много близкото бъдеще. Знаците, които дават бъдещите управляващи, са многопосочни и засега е рано да се гадае какво точно ще се случва от утре нататък. - Очаквате ли политическите промени в Гърция да се отразят на България и в каква посока? - От гледна точка на народопсихологията – категорично не. Що се отнася до икономиката, няма как да не се отразят, твърде наблизо сме, твърде сме зависими в много отношения от Гърция. - С какво се променя Европа след победата на крайната левица в Гърция? - Едва ли Европа ще се промени кой знае колко. Със сигурност обаче ще се променят отношенията и тонът между Атина и Брюксел, респективно Берлин. И отново, това зависи до голяма степен от решенията на новото правителство и до каква степен то е в състояние да ги изпълни. По-скоро е притеснително мълчанието на Европа до момента, след изборния резултат. Според мен стъпките, които Европа ще предприеме, биха могли да бъдат две. Или ще направи крачка назад и ще приеме да води преговори с Ципрас и кабинета му. Вторият вариант е да направи две крачки напред, за да притисне новата гръцка власт, за да предотврати разпространението на този модел в държавите от Стария континент. - Прогнозите ви за основните направления в управлението на коалицията, в която очевидно първата дума ще е на СИРИЗА и нейния лидер? - Основите, върху които е стъпило бъдещето правителство, са няколко: повишаване на стандарта – заплати и пенсии; повишаване на данъците за богатите и намаляването им за бедните и малоимотните. И основното, скъсването на споразуменията с Тройката и Брюксел, но пък запазването на Гърция в еврозоната. Необяснимо е как ще бъдат постигнати едновременно тези цели и дали. По-вероятно е смекчаване на тона и търсене на компромис с партньорите. Иначе страната ще изпадне в хаос. Боядисал съм в червено един цитат, който, според мен, показва ясно каква е финансовата концепция на Сириза. |
| EU Observer Greece turns left, what next? By Alex Johnson Athens, Today, 13:26 The country has been devastated by austerity. The far-right has flourished, suicide rates have doubled, half of all young people are unemployed and island paradises have been sold off to Oligarchs. The victory of the radical left-wing party Syriza in Greece marks uncharted territory in anti-austerity politics. The next weeks and months will be vital in determining if Greece and Europe can steer a new economic and political course. “First we take Athens, then we take Madrid” On the final electoral rally of Syriza on Thursday evening (24 January) in the working class Omonia district of Athens, Leonard Cohen was been played to a crowd of enthusiastic Syriza supporters before Pablo Iglesias the leader of Podemos came to the stage. Iglesias, who heads the one-year old sister party to Syriza born out of the Indignados movement in Spain, came to the stage to chant: “First we take Manhattan then we take Berlin!” quoting the lyrics of the famous Cohen song before voracious applause. “First we take Athens and then we take Madrid” has since become a regular slogan amongst Syriza supporters. At a Syriza UK discussion a few days before, Stathis Kouvalakis, a lecture at Kings College and a member of the Syriza central committee and one of the driving ideologues behind the party, said that “the greatest asset Syriza has in Europe is Podemos”. This sentiment is echoed across Athens. Giving his victory speech outside the Athens University before banners and flags of several tongues and hues Alexis Tsipras the youthful leader of Syriza declared “this is a victory for all the peoples of Europe fighting austerity”. It is anti-austerity sentiment across Europe that will be the main bargaining chip for Syriza in the coming months. The party wishes to remain in both the eurozone and the EU whilst renegotiating the country's crippling debt with its creditors. They wish to “repay Greece's debt based on the growth vector of the country” according to Kouvolakis instead of through cuts to public services. They propose a moratorium on debt in Europe's crisis countries based on the 1953 reduction of German debt following the second world war. Their argument is one that resonates with a lot of people in Europe's south. Hundreds of Italians made the trip across the Adriatic to celebrate on Sunday night and instigate endless renditions of 'Bella ciao' with the crowds outside the Syriza 'kiosk' on Klathmonos square. “Hope is coming” Although the message of hope has attracted a lot of people here in Athens, there are those who feel Syriza's message cannot go beyond rhetoric. “I like what he [Tsipras] says. But I just don't believe him.” Said Dimitri, a 45-year-old taxi driver as he drove past a rather empty New Democracy tent on Syntagma square. “He wants to give more money to the pensioners, good. But where will it come from? I don't like [PM]Samaras but he knows how to talk to Europe and that is where the money is. In six months Greece will be bankrupt.” Ultimately it will be Tspiras' ability to talk to Europe that will decide the country's fate. Although European leaders have taken a more conciliatory tone toward Syriza as they looked sure to gain power, there will be tough negotiations ahead between Athens and the Troika (of the IMF, European Central Bank and European Commission). The leftist party's slogan in the run-up to the election has been “hope is coming”. While not everyone buys into the Obama-esque optimism of the campaign, most Greeks want a different economic direction. “Nobody believes everything will transform from one day to another. But the current deal we have with the EU has to change. If Tsipras stays strong to his word he will be able to force Germany to listen”, said Stamoulis, 24, a waiter from Meganissi in western Greece. Along with the rise of Podemos, Syriza's other weapon is of course the option of a unilateral default on the country's debt, which would cause turmoil in the eurozone. However this is the last possible bargaining chip that poses a whole range of potential problems. Two seats short of the absolute majority it was hoping for, Syriza is set to team up with the right-wing anti-austerity Independent Greeks, and will have to make some economic concessions to them too. This will moderate their ability to go guns blazing to Brussels with drastic options. Social Pharmacies Where the state has failed volunteers and communities have stepped in to provide basic services such as medicine, food and social care for society's poorest. One such community-driven 'social pharmacy' in Galatsi estimates they arrange voluntary health visits by doctors and nurses to 120 people each week, most of whom have chronic diseases. Austerity has quite visibly caused the state to fail to provide basic services to citizens and the Greeks have protested this at the ballot box. The question now is to what extent will the new government be able to implement its mandate of ending austerity without causing further turmoil. How the rest of Europe reacts will determine a big part of that question. As the broken banners and empty Alfa cans are swept away from Klathmonos square, it remains to be seen how the victory will play out in Brussels and Berlin. |
Без да претендирам, че съм детайлно запознат с програмата на Сириза и изказванията на вожда й, оставам с впечатление, че основните им акценти са към увеличаване на харчовете и неплащане на задълженията. На прав път си. Аз прочетох програмата и съм с такова впечатление. Какво дуднат коментаторите не е важно. Но в името на някаква що годе справедливост към по-бедните държави в ЕС трябва да се сложи край на изнудването. Редно е и други да получат възможностите, които гърците имаха, но пропиляха, а не ЕС да се занимава само със спасяването на Гърция и наливането на нови невъзвращаеми кредити. |
| А бе, Сириза, Ципрас, Да живей, Долу Меркел, Долу БКП, Ура ! Но - както се пееше "доларите в марки" ..., пардон, еврата в швейцарски франкове. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| Абе Китай имаше ли излишък от зелена шума ? Би ли инвестирал в строителство , жп линии магистрали , строежа и разширяването , модернизирането на пристанища , летища в Гърция ? А Индия ? А Израел , ако не му попречи САЩ ? Щото САЩ вече попречи на Израел доставката на оръжие за Нигерия , която се бори срещу ислямистите там под предлог , че "можели хеликоптерите да не се използват правилно и да загинат мирни жители" ! Наглеци , а !Натисни тук | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Чок觧 |
| от е-вестник Гръцкият вот залага нов сблъсък в Европа 27 Януари 2015 Йоана Ене Доджою Зиаре.ро Победата на крайната левица СИРИЗА в Гърция, съвсем не изненадваща, е много обезпокоителна от редица гледни точки.На първо място, виждаме как един народ, стигнал до гранична ситуация, не успява да научи историческите си уроци и е склонен да си “купи” еда политическа илюзия, чийто резултат би бил тъкмо връщане в ситуацията, която предизвика катастрофата. Гърция стигна до ръба на фалита не защото беше окрадена от подлите чужденци, а защото сама се окраде, колкото можа. Правителствата на Гърция, леви и десни, в еднаква степен не правеха до отприщването на кризата нищо друго освен да задълбочават популистки едни летални за гръцката икономика дисбаланси. Бюджетните служители получаваха 14 заплати годишно, пенсионерите - 14 пенсии годишно, бюджетните цифри бяха поправени с химикалка без никакви задръжки. Всички кранчета бяха широко отворени, да не говорим за данъчните измами. Спомням се, че в Гърция преди големия срив на практика не можеше много-много да се плаща с карта. Само в брой. Ако влезеш в някой пансион и произнесеш думата “карта”, можеше да бъдеш изхвърлен през вратата. Добавете към това корупцията на политическата класа, не много по-различна от тази в Букурещ, и смъртоносни за икономиката решения, каквото беше организирането на Олимпийските игри, които генерираха огромна финансова дупка, или всякакви договори за външни заеми, силно обременяващи гръцката държава. Но всички бяха щастливи от илюзията за едно благосъстояние без никакво покритие. Нямаше как тази ситуация да издържи. И неизбежното се случи. Горчивата истина, която самите гърци признават в частни разговори, е, че сами са си вредили систематично, заблуждавайки се, че имат някаква полза. Вярно е, че мерките за икономии бяха със строгост, съответстваща на натрупаните дисбаланси, и е вярно, че те представляваха брутално приземяване в реалността, писано на сметката най-вече на най-уязвимите категории. Но тези мерки за икономии вкараха гърците в границите, които икономиката реално им позволява. Сега Гърция консумира колкото произвежда. Това, което СИРИЗА продава, е една илюзия, че може като преди, че тези икономии са незаслужено наказание, наложено от враговете на Гърция, и че веднъж щом бъде премахната жестоката несправедливост, всичко ще се върне към нормалното състояние отпреди кризата. СИРИЗА предлага всъщност на гърците да се върнат по пътя на галопиращия и неустойчив дефицит, придружен от преструктуриране на външния дълг и, разбира се, отказ от финансовата дисциплина. Нещо, което предполага в действителност Гърция да започне отново да яде повече, отколкото произвежда, тоест по румънския модел - да яде от чуждите пари, най-вече на тези, които са й дали назаем. Обещавайки на Гърция, че ще я отърве от желязната финансова дисциплина, наложена й от МВФ и ЕС, Алексис Ципрас всъщност обещава единствено, че ще я тласне по същия път, който я доведе до фалит. И все пак, повече от една трета от електората не иска да разбере това. Не иска да разбере, че му се предлага да започне отначало пътя на страданието, но този път много по-къс и по-сигурен, защото без “враговете” кредитори не виждам как Гърция ще успее да оцелее, дори в кратскорочен план. В крайна сметка всеки народ има право да прави каквото иска със съдбата си. Но проблемът е, че Гърция е част от един европейски механизъм, което предизвиква изтичане навън на нейните решения. И нямам предвид само ефектите, които ще се усетят на финансовите пазари. Имам предвид на първо място тласъка, който получават по този начин ектремистките движения в останалата част на Европа, които и без това са в опасен подем. Точно по модела на СИРИЗА имаме движението “Подемос” в Испания. Възможно е да се появят и други. Засега в Румъния още не е надигнало глава подобно движение, но има време. И това ще продължи да бъде така, докато не разберем, че мерките за икономии бяха необходими, за да се избегне фалита, но това, което липсваше, беше продължаването им чрез интелигентна политика за стимулиране на икономиката. Този недостатък, превърнал се в хроничен, е всъщност проблемът, но е много по-лесно да хвърлиш вината върху икономиите и дисциплината. Този начин на говорене е лесен и печеливш, но и изключително опасен, както виждаме. |
| Пак там Гръцкият вот залага нов сблъсък в Европа “Гръцкият вот залага нов сблъсък в Европа”, е заглавието на в. “Уолстрийт джърнъл”.Гръцките гласоподаватели дадоха властта на радикална лява партия на вчерашните избори. Това е народен бунт срещу горчивото икономическо лекарство, което Гърция преглъща от пет години и порицание на европейските страни, които го предписаха, пише вестникът. Победата на СИРИЗА бележи изумително разбъркване на политическия ред в Европа, който преди десетилетия се намести в ортодоксален центризъм, докато мнозина в СИРИЗА се определят като марксисти. Тази победа дава дързост на други радикални партии, от крайнодесния Национален фронт във Франция до новосформираната лява партия “Подемос” в Испания, и засилва Гърция към челен сблъсък с Германия и другите й спасители от еврозоната, отбелязва “Уолстрийт джърнъл”. След пет години непрекъснато затягане на коланите гърците казаха “Стига”. Сега въпросът е как другите страни от еврозоната ще реагират на победата на противопоставящата се на бюджетните икономии партия СИРИЗА и нейния лидер и вероятен следващ гръцки премиер Алексис Ципрас, пише агенция Блумбърг. Според цитирания от Блумбърг преподавател по политология от Йейлския университет Статис Каливас, най-положителният сценарий би бил Ципрас “да получи няколко моркова”, тоест да подпише нов финансов спасителен план под друго название и да накара партията си да го приеме. В този случай, който според Каливас все пак е слабо вероятен, Ципрас ще се превърне в социалдемократ, ще реформира Гърция и ще доминира в политиката й в следващите 10-15 години. Според Каливас най-вероятният сценарий е Ципрас да успее да състави коалиция, която ще я кара криво-ляво без определен план, може би възползвайки се от подобрените икономически перспективи. Ако Ципрас се опита да договори някакъв компромис, партията може да се разцепи, което ще значи, че ще му е нужна подкрепа от други депутати, за да остане на поста си. Новият гръцки лидер може да разбере по трудния начин, че преговорите с ЕС не са задушевното празненство, което е очаквал, казва Каливас. Дори ако Ципрас се опита да постигне някаква сделка, не е сигурно, че партията му ще го последва, пише Блумбърг. “Гърците категорично отхвърлят бюджетните икономии, избират СИРИЗА в исторически вот”, е заглавието на в. “Вашингтон пост”. Ципрас, който е вероятният следващ премиер, води предизборната си кампания с приповдигната, но не особено реалистична платформа за съживяване на пострадалата икономика на Гърция чрез увеличаване на държавните стимули. Той обеща да върне на работа съкратените работници, да повиши минималната заплата, да разшири достъпа до здравното осигуряване и да осигури електроподаване на домакинства, които не могат да си го позволят. Тези обещания отекнаха могъщо в страна, където една трета от населението живее на прага на бедността или под него след години на съкращения и рецесия. Избирането на първото ляво радикално правителство в историята на Европейския съюз обаче е ярко предизвикателство за международните кредитори, които отпуснаха на Гърция финансова помощ от 284 милиарда долара при условие страната да ограничи раздутите си държавни разходи, отбелязва “Вашингтон пост”. “Гърците издигнаха на власт врагове на бюджетните икономии”, е заглавието на в. “Ню Йорк таймс”. Победата на СИРИЗА е повратен момент в Европа. Дълготрайният икономически спад породи популистки реакции от Франция до Испания и Италия. Все повече избиратели отхвърлят политиките, които изискват жертви за покриване на исканията на кредиторите, но не са осигурили повече работни места и благоденствие. СИРИЗА става първата противопоставяща се на бюджетните икономии партия, която идва на власт в страна от еврозоната и разбива двупартийния модел, който господстваше в гръцката политика от четири десетилетия, отбелязва вестникът. “Гърците дадоха шокираща победа на противопоставящата се бюджетните икономии СИРИЗА”, е заглавието на британския в. “Дейли телеграф”. Вестникът отбелязва, че партията СИРИЗА е разнороден сбор от комунисти, маоисти и социалисти и иска да отмени петте години на политика на бюджетни икономии и да анулира голяма част от дълга на Гърция, който е в размер 320 милиарда евро - над 175 процента от БВП, или по близо 30 000 евро на всеки гръцки гражданин. Ако тези заплахи се изпълнят, членството на Гърция в еврозоната може да се постави под въпрос, отбелязва “Дейли телеграф”. “Дали лидерът на СИРИЗА Ципрас ще се окаже Лула или Чавес?”, пита в заглавие британският икономически ежедневник “Файненшъл таймс”. Според авторът на коментара Тони Барбър Ципрас водеше предизборната си кампания като радикал, но е възможно да управлява като прагматик. Главният въпрос, на който все още не може да се даде окончателен отговор е дали Ципрас ще се окаже умерен като започне да управлява и ще е склонен да сключва сделки с кредиторите на Гърция. В продължение на три години той звучеше понякога като починалия популистки президент на Венецуела Уго Чавес, а друг път като бившия президент на Бразилия Луис Инасиу Лула да Силва, който след като дойде на власт управляваше като реформатор, а не като ляв радикал, отбелязва “Файненшъл таймс”. Други два британски вестника - “Гардиън” и “Индипендънт” също пишат в заглавие, че победата на СИРИЗА засилва Гърция към челен сблъсък с ЕС. “Гардиън” пише, че макар и широко прогнозирана, победата на лидера на СИРИЗА Ципрас въпреки това шокира със своите мащаби и последици. Еднопартийните мнозинства са много редки в парламентарните системи в Европа в днешно време и през последните години са се случвали само в Унгария и Словакия под властта на авторитарни лидери от десницата и левицата. За млада партия като СИРИЗА, която досега не е била изпробвана във властта, победата подчертава как пет години строги фискални мерки в Европа преобърнаха политика с главата надолу, отбелязва “Гардиън”. Гърция остава натоварена с дълг от 240 милиарда евро, който не е способна да върне, но трябва да продължи да обслужва, пише в. “Индипендънт”. Продължителните бюджетни съкращения и данъчни увеличения правят невъзможно Гърция да избегне тежка рецесия въпреки незначителни подобрения миналата година. Ципрас казва, че не иска Гърция да излезе от ЕС или от еврозоната и нито един от тези два варианта не е популярен в Гърция. ЕС пък няма да иска облекчаване на бюджетните икономии в Гърция, защото това би се отразило на силно задлъжнели страни като Италия, Испания и Франция. Гръцкият бунт срещу икономическите господари от ЕС може да доведе до продължителна икономическа обсада, тъй като СИРИЗА се стреми да договори нови условия за финансов спасителен план, а ЕС чака свършването на финансовите ресурси да принуди Гърция да спазва съществуващите споразумения, отбелязва “Индипендънт”. |
| И последно от е-вестник Кошмарни задължения от 11 млрд. евро чакат новото гръцко правителство С. Никас, в. Катимерини Новото гръцко правителство ще бъде изправено пред две главоболия още с идването си на власт, за да гарантира, че страната ще отговори на своите задължения. Компетентни представители казват, че дните до края на март ще бъдат критични и че в момента никак не е сигурно дали няма да възникне “прецедент” по отношение на погасяването на дълговете на страната в размер на 4 млрд. евро, чийто срок изтича през февруари-март 2015 г., както и по отношение рефинансирането на лихвените ценни книжа в размер на 7 млрд. евро със същия матуритет до следващите два месеца. Гръцките банки са престанали да подкрепят сами емитирането на лихвени ценни книжа, тъй като на настоящия етап чуждите инвеститори са обърнали гръб на Гърция заради политическата нестабилност в страната. От тази гледна точка, новото гръцко правителство ще бъде изправено пред два проблема: Първият се отнася до това, че гръцките банки трябва да бъдат ангажирани отново в търговете за емитиране на лихвени ценни книжа, извършвани от финансовото министерство. В последния търг не участва една от четирите водещи гръцки банки. В същото време за периода февруари-март 2015 г. гръцката държава ще трябва да пусне лихвени ценни книжа на стойност 7 млрд. евро, като тази сума следва да бъде пласирана от гръцките банки. Подобно нещо e много трудно да стане без ликвидност от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) и това е една от причините, за да бъде задействан преди седмица механизмът за спешна ликвидна помощ (ELA). Вторият момент е свързан с обстоятелството, че за да бъде покрита сумата от 7 млрд. евро, е необходимо да бъде пусната нова извънредна емисия ценни книжа, с цел да бъдат обслужени и останалите задължения на Гърция в следващите два месеца, които възлизат на 4 млрд. евро. Дълговете от 4 млрд. евро се отнасят до погасяване на част от заемите на МВФ /в размер на 2,1 млрд. евро/, изплащане на лихви на стойност 1,7 млрд. евро, както и на други по-малки задължения, които Гърция е длъжна безпроблемно да обслужва. През април пък задълженията на гръцката държава възлизат на 615 млн. евро, през май - 1 млрд. евро и през юни - 2,6 млрд. евро. Компетентни източници смятат, че тези суми са управляеми, но при условие, че приходите от данъци са в рамките на разчетите. Междувременно обаче тройката предупреди Гърция за финансовата дупка през 2015 г. Представители на кредиторите бяха установили срив на данъчните приходи и бяха алармирали гръцкото финансово министерство, че ако тази ситуация продължи, финансовите нужди на Гърция ще нараснат и заедно с тях ще се увеличи и дупката в бюджета. С други думи това са капиталите, които Гърция ще трябва да вземе назаем /било по линия на някаква нова спасителна програма или по някакъв друг начин/, за да покрие тези свои нужди и да може да получи достъп до пазарите, тъй като в противен случай всичко това би породило отново съмнения за способността на страната да изпълнява своите ангажименти. |
Нереалистично е да се очаква Гърция напълно да погаси огромния си дълг", обяви говорителят на партията победител в изборите СИРИЗА Евклид Цакалотос пред BBC. „Никой не вярва, че гръцкият дълг може да се изплати", каза Цакалотос. Крайнолявата радикална партия СИРИЗА, която спечели предсрочните парламентарни избори в неделя и вече сключи коалиционно споразумение с по-малко представената партия „Независими гърци", възнамерява да предоговори гръцкия дълг с международните кредитори. Редица лидери на ЕС обаче предупредиха новото гръцко правителство да спазва договорените ангажименти с кредиторите. „Не съм срещал икономист, който да казва, че Гърция ще си изплати целия дълг. Това просто не може да стане“, добави Цакалотос. Според него лидерите на ЕС сега трябва да покажат, че са готови да работят със СИРИЗА. „Европа ще стане много забавна и много опасна и с много центробежни политически сили, ако те сигнализират, че след проведения демократичен вот в Гърция няма да имат интерес от разговори с новото правителство. Ще бъде финален сигнал, че това е Европа, която не може да приложи демократични и социални промени“, обясни още Цакалотос. Същевременно той подчерта, че „моят най-лош кошмар ще бъде, ако еврозоната се разпадне заради провала на Гърция". „И ако Гърция се провали и бъде извадена от еврозоната, валутният съюз ще се разпадне. Казахме от самото начало, че еврозоната е опасна, еврото е опасно, но не е заплашено от СИРИЗА... заплашено е от политиките на строги икономии", обясни още говорителят на новото гръцко правителство. "Няма да платим, няма да платим"© |