Отиди на страница:
Едно е сигурно - че се питаме за кратко. Не е така. Хората, истинските българи ги боли, и най-вече за децата им. Децата им са в чужбина. И повечето от приятелите ми дори избягват темата. Защото ги боли. |
| И да добавя: какво сечене съм виждал в Родопите! Изсечено всичко, ама всичко, целия байр оголен, а дребни дървета и тънки, такива дето не стават за нищо, осеяно на стотици метри наоколо, сякаш мечки са вършели! |
| Преди няколко години минах на кръст през Родопите. Пътувах събота и неделя. Срещнах двуцифрено число тежко натоварени големи камиони с трупи, влачещи и по едно ремарке! Покрай пътищата, вероятно от кумова-срама, бе оставен пояс дървета, колкото да не се виждат унищожените гори. На или около превала на към север имаше циганско село - дървосекачи. Малко по-долу през една просека се виждаше трудова бригада индо-българи с резачките. Спрях да ги снимам заради което те тръгнаха да се разправят с мен. Разбира се не се уповавах на междуетническото разбирателство и търпимост... Вероятно и до сега се унищожават горите безразборно. И само те ли са? Не рядко си мисля, че май Последното натискане на червените бутони ще ни спаси всички, целокупно от самите нас самите. Но най-вече Земята от налазилите я Паразити. В това число, на тази плоскост, не правя разлика. Всички сме |
| Сега - с. Близнак, природен парк "Странджа" http://vbox7.com/play:82832e86ad&start=4 Докато всички не излезем на площадите, а най- отпред - писатели, журналисти, музиканти, художници, учители, лекари - спасение за гората няма да има. |
"Докато всички не излезем на площадите, а най- отпред - писатели, журналисти, музиканти, художници, учители, лекари - спасение за гората няма да има." То Славке , не като да се наредиш под някой байрак или 101 интелектуалци да излязат да ни убеждават колко добър бил поредният нехранимайко устремил се към управлението. " Нащо знаме е месаля" - това не съм го измислил аз.Даваш ли си сметка колко пари отиват в партийните централи за да не може толкова години да се спре изсичането на гората?То не бяха пътища , не бяха лифтове. Даже и в момента се води борба голяма да се изсече една гора в парк за да се направи един лифт от който да печелят шепа чорбаджии . Ама ние си пишем по форумите , керванът си върви ( от тирове) , кучетата..... |
а най- отпред - писатели, журналисти, музиканти, художници, учители, лекари - спасение за гората няма да има. Не се видях в списъка и затова ще си чукам оттук! |
| Да се наредим, но кой да ни поведе?! Навремето Ботев е оставил Венета, Иванка, Димитър, Вестника, Стиховете и е повел дружината, но сега младите писатели и поети(да не говорим за художници и учени) нямат плам, нямат идеи, а ние по-старите живеем със спомените и изплакваме болката по форумите, белким ни олекне... |
| Да се наредим, но кой да ни поведе?! Навремето Ботев е оставил Венета, Иванка, Димитър, Вестника, Стиховете и е повел дружината, но сега младите писатели и поети(да не говорим за художници и учени) нямат плам, нямат идеи, а ние по-старите живеем със спомените и изплакваме болката по форумите, белким ни олекне... |
Но така или иначе, и аз съм участвал в изграждането на вредното и опасно наследство от язовири при социализма, които днес застрашават живота на българските граждани и съня на българските управници. Да-а, много хора участвахме.... Авторе,  |
| В народната памет , декември и януари са тихи месеци , февруяри и март , люти.Народното знание се предава и чрез песните. Тихо се сипе първия сняг , люто се лютят Малък Сечко и баба Марта. Люти ги северняка чак от Карпатите , вледенява Дунава и води вълците. Пета година садя на улицата, край оградата дръвчета,пета година индобългарите ги пречупват ,още със саденето. Тая година оцеляха цели 4 месеца. Язовирите правилно са строени , точно да спират и контролират наводненията дори със глинените стени. Проблемът е че земята е във селски феодални кметове с допотопно мислене, които си имат за съюзници индобългарите в кражбите и разрухата. . Проблемът е във възпитанието и липсата на грижа. Няма я дядовата лека патеричка , която издрънчаваше, че чак пропяваше по калдъръма ,по покрива на плевнята , винаги когато невнимателно кършехме клоните на ябълката до плевнята.А как само болеше ,когато улучваше кокалчетата на краката. Няма ги и децата, на които да предадем народните мъдрости. Запиляха се по света. А индобългарите не са ни в дома , че да им даваме домашно възпитание за грижа . |
