И защо не се възхищаваш на донбасци, които също като теб и останалите 4-ма смелчаци-новобранци, скочиха от леглата и започнаха бой с насилниците, нахлули в тяхното спално (област). Също така би трябвало да поздравиш и всички онези руснаци, които не останаха по леглата си в Русия, ами и те скочиха да помагат на братята си в Донбас. Защото и ти би се зарадвал на времето, ако някой от съседното спално ти се бе притекъл не помощ. Не е ли така? Не е така. Работих по тези места и мога съвсем отговорно да заявя - РУСКОГОВОРЯЩИТЕ И УКРАИНСКОГОВОРЯЩИТЕ жители на Украйна НЕ СЕ МРАЗЕХА ПРЕДИ КОНФЛИКТА. Нещо повече - много етнически украинци отиваха да живеят в Русия и след пет години получаваха руско гражданство. Населението на Западна Украйна не го беше еня какво става в Източна и обратното. Украйна стана жертва на чужди политически игри и интереси. Можеше страната да бъде променена по мирен път, но някои това не ги устройваше, искаха да си мерят ... ината. И сега вече руснаци и украинци наистина се мразят. Но това е в емоционален план. Повтарям - за страната е по-добре да се раздели на части, както стана с Югославия. Но аз съм против изключително опасния прецедент някой да променя граници насилствено. В случая това е Русия, в Югославия бяха САЩ. И двете намеси смятам за варварщина. А ако практиката се запази, след време и ние можем да загубим Кърджали и Силистра, а по-късно и цялото Черноморие, когато руснаците там станат повече от българите. Изрично декларирам, че аз лично никога не бих се притекъл доброволно на "братята" си в Украйна. Да им пратя помощ - да. Да приемем тук техни жени и деца (но не и мъжете, скрити под полите им) - да. Да се бия за хора, които говорят "язе съм петимен за едно уиски" - не. Впрочем, аз не бих отишъл и да освобождавам сестрите ни в Либия, понеже нито аз съм ги пратил, нито съм ги карал да варят нелегално алкохол. Според мен, човек се бие за страната си, а не за някакви набедени "външни" сънародници, както ги наричат комшиите. Разбира се, може да има и други гледни точки, но аз съм против намесата със сила в работите на суверенна държава. |
...въпреки че Тимур вероятно по млад... Благодаря, но все пак...54 години... Може пък да карам втора младост? |
Я, бе форумци-многознайковци, кажете нещо така...аргументче срещу Тимур и неговите трудоваци! Не напразно са служили в Строителни войски. Знаете, кои ги призоваваха там - стро ителите на нова България! |
Лемберг и около него и лорд Кързон не ги е давал на Украйна (съветска), защото той е бетер Одеса. Това се две империи, две религии, две традиции и много войни. Гоголь е хохол, а е станал кацап. Но и той в разказите си за вечерите в хуторчето край Диканка казва, че еди кой си "бие като руснак". Кого бие руснакът - естествето, неруснаците, но понякога и своите бие (особено ако е казак). Беше мода преди 30-50 г. да се говори като украинец и белорус. Болхари, Тодор Жиукоу - помните ли как симпатично говореше младият чернобров красавец, който искаше да го наричат просто "наш дорогой Ильич"? Бесарабия, Крим, Одеса, че и Запорожсталь и Днепрогес, и всичките военни заводи като ХВЗ (уж "вело завод) нямат нищо общо с Верховина, Буковина, Хуцулщината, Галиция и Лемберг. Те са руско-немски завоевания, отнемани от татари и други инородци, както и от Дунавската империя с времето, колонизирани и превърнати в една неразделна част от Русия, каквато и да е тя. Нашите хора са тръгнали пре ди столетия от тук за там не по покана на някой самостийник и са отишли не в Майданек (какво съвпадение между собственото и нарицателното име, майданек е всъщност малък майдан), а в изпразнени от мюсюлмани (може и прабългари да са били, но агарянци) области. Още тогава са ги упреквали, че са се продали. Част от тях обаче са направили от Туна и Видин вилаетите и Рума, а после и от самата Задунайска губерния съвременна държава. А някои от нашите в Украйна са били и есесовци, други пък са били напразно гонени по Азия чак. Но това са съдбите на хората по цял свят. Всички се возят на разни титаници, някои се блъскат в нещо и потъват, други минават между Сцила и Харибда, други закърпват пробойните. А дано ние скърпим положението, ама надали ... |