Gekaufte Journalisten Купените журналисти
Отиди на страница:
| Наскоро излезе книгата на немския журналист Udo Ulfkotte Gekaufte Journalisten (Купените журналисти). Едно интервю по този повод: Вие сте легенда на престижния десен в. Франкфуртер Алгемайне и автор на бестселъри за журналистика, как станахте агент на службите под прикритието на пишещ брат? Учех политическо право и ислямски езици в университета на Фрайбург. Веднъж преди ваканция един от професорите ми предложи да отида на двуседмичен курс лекции за конфликта Изток-Запад. Беше бедно време и предлаганите като бонус 150 марки – сигурно 1500 днешни евро, плюс безплатната почивка ми се сториха добра оферта. Бяхме 20-30 момчета. Оказа се, че лекциите всъщност са формиране на група за разузнаването на Германия. Накрая ни поканиха на нов курс. Като студент 4 пъти минах през такива лагери и накрая ме харесаха за агент. Предложиха ми веднага да започна престижна и отлично платена работа в елитен вестник. След няколко месеца си купих кола и бях щастлив. Изобщо не ме притесняваше, че съм станал шпионин с покритие на журналист. Как работеше системата? Най-важните статии, подписани с моето име, не бяха писани от мен, а от спецслужбите. Бях си обикновен писач, а те ме направиха известен, защото ми даваха информация, до която никой не би могъл да има достъп. Имаше и статии, които бяха американска пропаганда и даже дезинформация. От 3500 материала, които съм пуснал във Франкфуртер Алгемайне, 10-20% да са си чисто мои. В началото се гордеех, че в редакцията идват хора от службите, дават ми текстове и ме молят да ги публикувам. Мислех си, че това е то – голямата журналистика. От самото начало обаче разбирах с душата си, че се явяваме марионетки. Признах си го през юли 1988 г., когато по време на ирано-иракската война, в която Западът подкрепяше Саддам, снимах и описах как иракчаните тровят иранците с немски газ, а американци ги инструктират. Напомнях, че е зверство, след като Германия преди това издуши с газ 6 млн. евреи. От целия материал шефът ми във Франкфуртер Алгемайне остави забутана в дъното малка снимка, която нищо не значеше с два реда текст под нея. Ужасът беше, че сам се натрових с въпросния боен газ и заболях от рак. 1,5 г. бях извън системата, но ме върнаха спешно заради войната в Кувейт, където Саддам и Ирак вече бяха врагът. Вече нямах илюзии за т.нар. свобода на словото и пишех, каквото беше наредено, а не каквото виждах по горещите точки (б.р.както казват българските адвокати „лъже като очевидец"  . И така до 2004 г., когато зарязах всичко и станах фермер. Оттогава съм написал 30 книги, между тях някои са бестселъри. Темите ми са немското разузнаване, радикалния ислям, как се готви следващия икономически колапс, къде да инвестираме парите си. Малко преди да умре един от старите ми приятели от професията, сам известен топжурналист, с когото дружахме 25 години, ме помоли: „Напиши книга за това как лъжат журналистите”. Мислех да бъде издадена след смъртта ми, защото знаех, че е бомба. Но заради събитията в Украйна и Русия реших да бъде сега. Защо стана бестселър? Защото разказвам от първа ръка как войната не пада от небето току така, как са манипулирани хората и народите. Обяснявам цзащо изведнъж Путин стана лошото момче, защо трябва да помагаме на Украйна, какво готвят западните спецслужби, коя е следващата война. За мен последната капка беше свалянето на малайзийския Боинг, който още не бе докоснал земята и вече обвиниха руснаците. Дни по-късно пуснах книгата, защото знаех, че хората имат право да знаят как продажни журналисти ги водят за носа.Само в Германия ли службите диктуват на журналистите? Не е само в Германия, пък и освен, че диктуват, не дават на журналистите и да си спомнят. Освен това, каква страна на свободата на словото е Германия, след като посегателствата върху християнската култура са наричани изкуство, но да се критикуват мюсюлманите е подсъдно. Журналистът няма право също така да критикува еврото, защото повечето немци и сега си искат марката. Не може да се пише критично и за нелегалните емигранти от Африка, защото това носи клеймото „фашист”. Ние с издателя ми не платихме и цент за реклама на книгата – най-голямата реклама за нея беше, че нито един вестник и нито едно предаване, представящи премиерни книги, не ни отразиха. Но пък продадохме за нула време 150 000 екземпляра. В момента се превежда на френски, унгарски, турски, руски. А една кинокомпания взе правата за филм по книгата. Публикувате имената на 3000 продажни журналисти, не Ви ли е страх? Всяко име е в книгата с потвърждение, доказателство колко хиляди евро взема. Най-ужасяващият случай е с немските войници, натровени при мисията в Афганистан с американско оръжие, за което всички мълчаха срещу пари и медали. Аз намерих документа за служебно ползване, в който министърът предупреждава, че боеприпасите са силно токсични, а конкретният журналист е излъгъл и е получил орден, което и публикувах. Как действа схемата за корупция – едва ли от американското посолство идват с пликчета с пари? Не, разбира се. Някои ги канят на безплатни пътешествия до Щатите. Мен например при едно такова пътуване, организирано от ЦРУ, дори ме направиха почетен гражданин на щата Оклахома, а губернаторът се чудеше защо съм притеснен. Подариха ми златен часовник. После Оман ме покани на струваща 10 000 долара ваканция с гмуркане, при която имах лична аудиенция на четири очи при султана. След мен отиде и издателят на вестника, който е получил вероятно доста повече. Службите умеят да сбъдват всяка мечта – пари, предмети, интервюта с известни личности – все едно дали сенатор, губернатор, шейх, актриса или певец. Защо Ангела Меркел от близка приятелка на Путин покрай Украйна се превърна във враг на Русия? Американците знаят нещо за Меркел и имат възможност да я душат. Това е личното ми мнение. Официално Меркел е доктор по физика, но данните говорят, че е правила кариера като офицер на комунистическата пропаганда. Смятам, че американците владеят факти, които могат да разрушат нейната репутация, ако им се придаде гласност. А Германия си е колония на САЩ. Как се купува мълчанието или гласът на медии на високо ниво? След Втората световна война в Европа с помощта на ЦРУ бяха създадени множество проамерикански неправителствени организации. За да направи човек кариера в немските медии, той трябва да бъде сътрудник на някоя от тях. Това е еврокомандата на САЩ. Всичко се ръководи от военни специалисти, които планират следващите войни. Два пъти в годината те се срещат при закрити врата с избрани журналисти. Пък и погледнете колко харчи за пропаганда от журналисти милионерът Сорос – това е немислимо! Такава ли е картината и в другите страни от ЕС? Навсякъде. Тези медии са НЕсвободни, те не могат да напишат истината. |
Кептън и от мен  Да си призная, просто ми е чудно как все пак успява да пробива гласът на разума, дори и само от време на време? В този все още еднополюсен свят...недоумявам. |
| Кептън, и от мен Чакам книгата на английски като банани през Тошово време. Някой да свирка, като излезе, pls. |
| Хубаво, че си пуснал интервюто тук. Нека "колчовците" да прогледма поне за малко! Може още да се допълни, че във всяка редакция, телевизия и т.н. от бранша има нещо като Комисари. Упражняват пълен контрол какво, как се пише, да не говорим и за други официални или самозвани цензори. Спомням си скандълът при някаква телевизия от севрна Германия изтърси в ефира, как след 33 г. е имало по дори грижи за семейството и специално за жените като майки... Леле какъв вой на черноотниците имаше там. Да си даже последният Льольо, пак ще се усетиш, че има нещо гнило в Германия. И само там ли? Hauptmann / Kapitänleutnant / Hauptsturmführer (има избор по желание) - |
| файда няма, кеп! на човек можеш само да му вземеш, не можеш му даде нищо, ако той не ще! и удо ще го изкарат рубладжия, без да се замислят! |
| Интервюто на български се появи на сайта на 19 минути: http://19min.bg/news/8/60183.html?&qstr=%D0%A3%D0%BB%D1%84%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5 аналогично го има на руски на сайта на комсомолская правда: http://www.kp.ru/daily/26338/3221795/ За пръв път чух за Улфкоте миналия октомври по сателитната Russia today - линк от предаването: http://rt.com/news/196984-german-journlaist-cia-pressure/, която в БГ доколкото знам се приема само по сателит Астра. Оригинал на немски не открих, но много от материалите за Улфкоте в гугъл са блокирани. На сайта на KenFM има едно пространно час и половина интервю в HD формат, където по същество ги има в разширен вид тезите на интервюто, стига да знаете немски и да имате желание да го изгледате цялото. Там той споменава за употребата на бойни отровни газове с американска и немска помощ/доставки от Садам в Ирано-Иракската война, а също и за мунициите с обеднен уран и последствията от тях. http://kenfm.de/blog/2014/12/04/udo-ulfkotte/ https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=bm_hWenGJKg Други интересни сайтове по темата: На анлийски: ‘German politicians are US puppets’ http://orientalreview.org/2014/11/07/german-politicians-are-us-puppets/ На немски: http://www.kopp-verlag.de/Gekaufte-Journalisten.htm?websale8=kopp-verlag&pi=939100 http://www.gekaufte-journalisten.de/ http://www.neopresse.com/medien/exklusivinterview-mit-udo-ulfkotte-gekaufte-journalisten-ist-noch-untertrieben/ Книгата излезе през септември миналата година и много бързо без никаква реклама стана бестселър, въпреки медийното й игнорирани и ако случайно биваше споменавана, то най-вече да бъде оплюта като Verschwörungstheorien – конспиративни теории. Силно се съмнявам, че книгата ще излезе на английски, но не се знае. Let us hope for the best. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
| Ако някои се интересува - притежавам негова книга на немски език (издадена е преди 7-8 години) - история на западните тайни служби, добра е, съдържа някои интересни факти. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: проф. дървингов |
| Отлично! Истината е горчива... --------------------------- Сайтът на Генек |
| Преди няколко години ми попадна електронното издание на книга от този автор (на руски език) за BND (BundesNacrichtenDienst) . http://militera.lib.ru/research/ulfkotte_u/index.html Това което най-вече ме впечатли в книгата, беше голямото количество "деза" пласирано чрез нея към читателската аудитория. Навярно това е бил един от примерите на книга писана от BND в която се използва името на автора като прикритие. |
Това което най-вече ме впечатли в книгата, беше голямото количество "деза" пласирано чрез нея към читателската аудитория. Не съм чел книгата, но защо реши, че има голямо "деза"? Кептън, добро попадение имаш тук, друже! |
| „Мислех си, че това е то – голямата журналистика.” ...„Напомнях, че е зверство, след като Германия преди това издуши с газ 6 млн. евреи.” Как да не го вербуват,та този наивник е бил вече готов?! Цяло чудо е,че някои от този модел проглеждат активно.  Не си спомням името за да знам дали става дума за този,но в телевизионно интервю такъв прогледнал признава,че не е женен,няма деца и заради това не се страхува от откриването на топлата вода. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: В.Каменов |
| Е, оказва се, че не само нашите журналисти по времето на соц-а са сътрудничили масово на ДС, за да могат да пишат и говорят по телевизора. А след това са започнали да получват 'грантове' от където трябва. Колко пъти е казвано, че журналистиката е толкова сродна на най-древната професия ...  |
| Captain Buddy, В краен случай, дай линк на немски, моля те. Какво да се прави, ще чета и на тоз език... речници бол. |
| Летец 55, дори след като прегледате книгата по- диагонал ще видите доста неща които показват един наложен грим върху лицето на субекта на тази творба. Например описването на военновременното минало на Гелен и неговата поява като създател и ръководител на БНД са показани по начин който потвърждава твърдението от предния ми пост. |
| Златопер, Я бъди по-конкретен и посочи голямото количество "деза" … в описването на военновременното минало на Гелен и неговата поява като създател и ръководител на БНД 1 апреля 1942 года руководство отделом «Иностранные армии Востока» принял Райнхард Гелен, сын прусского офицера, родившийся в Эрфурте в 1902 году. Гелен был беспрецедентной фигурой в истории шпионажа. Прослужив Гитлеру вплоть до самой капитуляции Германии в 1945 году, он затем пошел служить американцам, а в демократически избранном правительстве Конрада Аденауера стал руководителем Федеральной разведывательной службы. При этом Гелен никогда не получал специального разведывательного образования. Его штаб составили те же офицеры, с которыми он вместе служил еще при Гитлере. Это не было бы возможно без поддержки Соединенных Штатов, сыгравших роль крестного отца «Организации Гелена». В момент разгрома Третьего Рейха Гелену удалось закопать свои собранные и заархивированные материалы и документы в баварских горах и тем спасти их. В своей «Всемирной истории шпионажа» Януш Пекалькевич пишет: «Гелен знает, что Южная Германия, как предусмотрено, войдет в американскую зону оккупации, и поэтому незаметно перевозит весь архив отдела «Иностранные армии Востока», около 50 стальных ящиков, из штаб-квартиры Генерального штаба сухопутных войск в лагере Майбах I под Цоссеном в Баварию. Незадолго до того, как Советы собрали силы для окружения Берлина, Гелен, его преемник Вессель и группа офицеров Генерального штаба уже находились на пути в так называемую Альпийскую крепость. За озером Шлирзее в Верхней Баварии поездка завершается вблизи озера Шпитцингзее. Здесь они взбираются на поросший лесом склон и добираются до Элендсальма. Офицеры «Иностранных армий Востока» решают переждать здесь прохождение линии фронта и дождаться прихода американцев. Лишь через 12 дней после капитуляции немецкого вермахта, в воскресенье, 20 мая 1945 года команда военной полиции США добирается до Альма. Возглавлявший военных полицейских Сеннер Крейдл заподозрил в спрятавшихся офицерах высокопоставленных эсэсовцев. Теперь их путь ведет в лагерь военнопленных. Примерно через полтора месяца Гелену удается поговорить с руководителем разведки в американской зоне оккупации бригадным генералом Эдвином Л. Сибертом. «Вы много знаете о русских, генерал, « — констатирует американец.» Гелен не питал иллюзий касательно исхода войны. Он за много месяцев знал, что она проиграна. Возможно, Гелен спрашивал себя, как он переживет капитуляцию и сможет построить свое новое будущее. Ответ лежал в его убеждении, что западные союзники очень скоро увидят в Советском Союзе своего врага. Тогда им нужно будет воспользоваться тем, что, возможно, сможет предложить только он: профессиональные знания, разведданные о советских войсках, их командующих и их намерениях относительно Запада. После того, как американцы получили первое впечатление о знаниях Гелена, он был вывезен ими на самолете в 1945 году в Вашингтон, а в 1946 году в центр допросов Форт-Хант в штате Вирджиния. Гелену добрую службу сослужил неожиданный для американцев шахматный ход Сталина. Москва отказалась от выполнения подписанного с союзниками соглашения о выводе всех войск из Северного Ирана к марту 1946 года и даже усилила их дополнительными соединениями. Мгновенно Вашингтону стало ясно, что Сталин не готов придерживаться каких-либо соглашений и может угрожать и Западной Европе. Серия очень провокационных случаев в Европе не прерывалась. Но незнание этих планов Сталина оставалось у союзников очень большим. Они не знали, в какой степени Советы готовы к войне. Внезапно понадобились знания Гелена. В июле 1946 года Гелена перевезли из Вирджинии назад в Германию, и там близ Оберурзеля были собраны офицеры бывшего отдела «Иностранные армии Востока». В конце 1946 года между Геленом и американской военной разведкой было договорено принятие Гелена и его бывших сотрудников на службу. Это был час рождения Организации Гелена. Как считается, детали этого соглашения были такими: 1. Будет создана немецкая разведывательная организация, занимающаяся разведкой на Востоке или продолжающая старую работу в том же смысле. 2. Эта немецкая организация работает не «для американцев» или «под американцами», а «вместе с американцами». 3. Организация работает исключительно под немецким руководством, которое получает задания от американской стороны, пока в Германии не существует немецкого правительства. 4. Организация финансируется США. За это организация передает все полученные разведывательные сведения американцам. 5. Как только будет создано суверенное немецкое правительство, это правительство должно принять решение, будет продолжена работа или нет. 6. Если организация когда-либо окажется в ситуации, когда немецкие и американские интересы разойдутся, организация имеет право представлять немецкие интересы. В любом случае, так написано во всех предшествующих работах о Гелене. Но на самом деле, Организация Гелена с самого первого дня своего существования была полностью зависима от американцев. Не нужно строить и никаких иллюзий относительно того, что Гелен ни в коем случае не предпринял бы ничего, что могло бы повредить немецким интересам. Отклонять такие требования было для Гелена в первые годы совершенно невозможно. Гелен принес в организацию «ноу-хау», персонал и информацию с Востока. Американцы платили деньги — 3,4 миллиона долларов на 50 сотрудников за первый год — и организовывали служащим Организации приятную жизнь в разрушенной войной Германии. Бывший видный работник ЦРУ говорит, вспоминая об этом: «Так и должно было быть. Они предоставили профессиональные знания и кадры, а мы ставили задачи, заботились о снабжении и получали готовый продукт.» Вашингтону нужны были военные сведения и приходилось стараться, чтобы их добыть. На Восток засылались агенты, следившие за передвижениями войск и вступавшие в контакт с местными жителями. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
| Captain, "Прослужив Гитлеру вплоть до самой капитуляции Германии в 1945 году, он затем пошел служить американцам, а в демократически избранном правительстве Конрада Аденауера стал руководителем Федеральной разведывательной службы." Моите скромни познания по материята са че Гелен доста преди 1945г. вече е започнал да служи на американците. |