Нина Хрущева: Царь всегда прав, или Немного о психологии россиян
Добави мнение Мнения:20
| Блог Нины Хрущевой на сайте Reuters: blogs.reuters.com Оригинал перевода на сайте 112.ua В России старая поговорка гласит, что царь всегда прав. Будь-то имперский Романов, или советский нарком или президент Владимир Путин, не зависимо от режима россияне традиционно считали их безальтернативными лидерами. Вопреки логике, что угнетение порождает недовольство, россияне пережили самых худших тиранов в истории, но у них почти апокалиптический страх смены власти. Конец режима обещает безнадегу и катаклизм. На протяжении всей истории России население поддерживало своих лидеров, независимо от их политики, часто вопреки ей. Это объясняется несокрушимой преданностью русского народа «сильной руке», и их недоверием плюралистической демократии. Кроме того, когда, например, Соединенные Штаты или Европейский Союз указывают Кремлю на репрессивную политику, россияне объединяются еще крепче вокруг своего правителя. Как мы видим с Путиным сегодня. Поэтому отрадные надежды, что московские протесты, вызванные убийством лидера оппозиции Бориса Немцова, могут смести путинский режим, могут быть слишком обнадеживающими. Опросы в феврале, за несколько дней до убийства Немцова, показывают, что только 15% населения симпатизировали оппозиции, в то время как 68% — нет. Большинство — 54% — думают, что Россия при Путине «движется в правильном направлении». Россиянам по-прежнему нравится путинизм, гибрид централизованной власти, КГБ-изма, регулируемой рыночной экономики с такими свободами, как право на некоторые протесты или издание нескольких независимых газет. Однако критики утверждают, что если путинизм имел смысл в начале 2000-х, то сейчас уже нет. Высокие цены на нефть в начале этого века подарили русским стабильный рынок и доступ потребителя к товарам роскоши, чего они никогда не испытывали раньше. Стабильность способствовала широкому общественному доверию к государству, нефтеориентированным предприятиям и неконтролируемому свободному рынку в некой версии капитализма. Политика Путина, однако, сейчас привела Россию под кабальные экономические санкции Запада в ответ на аннексию Москвой Крыма в марте прошлого года. Политические противники уже не просто арестованы, как было с антикоррупционным юристом Алексеем Навальным; они гибнут. Были, конечно, смерти и до этого — антикремлевская журналистка Анна Политковская была расстреляна в лифте собственного дома. Но Немцов, который раньше занимал пост заместителя премьер-министра Путина и был его коллегой, был первым видным политиком, отдавшим свою жизнь путинизму. Пока только 12% россиян думают, что они должны противостоять Путину посредством демонстраций. Остальные считают, что гораздо более важно, что Путин стоит альянс против Запада. Они также считают, что США и организации Североатлантического договора хотят видеть Россию слабой и павшей «на колени». Правда, россияне не видят всех новостей. Примерно 90% населения получают информацию из подконтрольных Кремлю телеканалов, которые не стесняются лишний раз обвинить США и Европейский Союз в нежелании принять Россию в качестве равноправного партнера. Проблемы могут быть в том, что русские хотят верить в это искаженное представление. Новости на альтернативных источниках, включая Интернет, доступны, но в основном остаются неиспользованными. Россияне не хотят думать о себе как об агрессоре на востоке Украины, поскольку в новостях говорится, что Запад создал украинский кризис, чтобы подорвать позиции России в мире. Русские не хотят быть гражданами слабой, ничтожной страны. Им тяжело признать, что с конца коммунизма в 1991 году, Россия постоянно теряет вес и статус, в то время как западные культурные и экономические факторы постоянно растут. Русские исторически уверовали в то, что влиять на дела Украины — это их право, потому что Украина уже давно является частью огромной империи. Они могут чувствовать, что гибель противников Путина — это грустное стечение обстоятельств; но они утверждают, что, в конечном счете, что эти критики виноваты сами, потому что они — западные марионетки, представляющие Кремль в невыгодном свете. Чтобы показать путинизму, что Россия еще не полностью потеряла свою знаменитую душу, примерно 50 тыс. человек прошли в Москве в честь Немцова. Тысячи людей пришли на его похороны — но только потому, что эти события не имели яркого политического окраса. Нежелание россиян протестовать, хотя время от времени происходили большие волны протестных настроений, в том числе в 2011-12 гг. протесты против намерения Путина вернуться в Кремль на третий президентский срок, отражает как любовь к царю и укоренившемуся антизападничеству. В 19 веке русский царь Александр III, консерватор и антиевропейский националист, объявил, что у России есть только два союзника — армия и флот. Такое отношение разделяли в 20-м веке коммунисты, в том числе Владимир Ленин и Иосиф Сталин. Они оба закрывали советские границы в стремлении к ограничению западного влияния. Сталин неоднократно уничтожал своих политических противников — например, видного большевистского идеолога Николая Бухарина — обвиняя их в шпионаже на Британию. Конкуренция обычно заставляет русского человека чувствовать себя неуверенно. Когда русские не чувствуют себя на вершине мира, они обвиняют других в саботировании своего успеха. Немцов неправильно сказал, что Путин, бывший сотрудник КГБ, кто привык читать мысли людей, «запрограммировал россиян на нетерпимость к чужакам». Путин мог и не делать этого. Россияне могут быть недалекими фанатическими патриотами и националистами. Таким образом, десятки тысяч человек, которые вышли на улицы, чтобы отдать дань уважения памяти Немцова, не представляют угрозы для Кремля. Если надо, на улице будут миллионы людей, которые поддерживают государство, послушно сплотятся вокруг флага и против Запада для предупреждения хаоса, который может наступить, если Путин будет отправлен в отставку. Одна надежда остается: дворцовый переворот. Другие политики, напуганные перспективой безвременной кончины в путинской России, могут принять решение положить конец путинизму. http://blogs.reuters.com/great-debate/2015/03/11/tsar-vladimir-putin-is-always-right/ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: жоревец |
| Гасударската психика е безспорна. От своя страна гасударят гъделичка поданиците и измисля врагове, с които ги плаши, за да го обичат повече. Държи се бабаитски и насърчава и поданиците да мислят бабаитски и да величаят още повече гасударя си. Затворен кръг... |
Гасударската психика е безспорна. От своя страна гасударят гъделичка поданиците и измисля врагове, с които ги плаши, за да го обичат повече. Държи се бабаитски и насърчава и поданиците да мислят бабаитски и да величаят още повече гасударя си. В САЩ от години е така. |
kasapina 13 Мар 2015 16:03 >Гасударската психика е безспорна. >От своя страна гасударят гъделичка поданиците и измисля врагове, с които ги плаши, за да го обичат повече. >Държи се бабаитски и насърчава и поданиците да мислят бабаитски и да величаят още повече гасударя си. В САЩ от години е така. kasapina  Не бъди скромен - от JFK насам поне  |
Дали може да се присъди на колегата жоревец специално русофилско звание някакво - от 113 поста 19 са на чист руски език!! После ходят наоколо хора и ръсят безпочвени обвинения в русофобия сред колегите! Ми не е верно!  Велико нещо е математиката... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
В САЩ от години е така. На русията САЩ ли и викате вече?  Россиянам по-прежнему нравится путинизм, гибрид централизованной власти, КГБ-изма, регулируемой рыночной экономики с такими свободами, как право на некоторые протесты или издание нескольких независимых газет. Однако критики утверждают, что если путинизм имел смысл в начале 2000-х, то сейчас уже нет. Нины Хрущевой  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Dimenzov |
В САЩ от години е така. Касапин, уважавам мнението ти, но всепак смятам, че руснаците са много по-напред от САЩ. Къде се бутат Щатите с тяхната има-няма 200-годишна история на избори пред Русия с нейната многовековна гасударска история и традиции? Съжалявам, но са просто несравними... |
Блог Нины Хрущевой на сайте Reuters: blogs.reuters.com Оригинал перевода на сайте 112.ua Поредната държанка, заела се да хули народа си за по трийсе сребърника. Пуста нива грънчарева ...   |
| Нина е на държавна копаня вече от другата страна. Умна жена, много умна дори. Слушала съм я по въпроса за Крим и други неща, но именно като много умна, не е задължително да говори винаги каквото мисли. Че кой политик го прави...освен вий сте прости...? |
| От всичките Хрушчови май само Рада Аджубей си остана съветски човек и на 86. 50 години беше главред на "Наука и жизнь" - списание за ВСИЧКИ! Любимото ми научно. Още излиза, има сайт. ПП. Извинявайте за курсивираните думи, слабонервни ми форумци. Трябваше може би да предупредя... |
| Мирише на НОСТАЛГИЯ по Кретенизма и комунизма на идиота Хрющоф. Мъкаа  Нито един ИНТЕНЛИГЕНТЕН човек на земните Кълбето във близките Галактики и Вселени няма да седне да пише за тоя кретен и за неовата уродлива дъщеря и внучка. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Душко |
жоревец 13 Мар 2015 15:20Мнения: 113 От: EgyptСкрий: Име,IP Блог Нины Хрущевой на сайте Reuters: blogs.reuters.comОригинал перевода на сайте 112.ua  ТОВАРИЩ ЖОРА - За славното комуняшщко минало - УРА УРА УРА Награда свежая КУ КУ руза. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Душко |
| А защо трябва да считаме мнението на въпросната Нина за авторитетно ? Съвсем редови случай на номенклатурно отроче, слугуващо за комат хляб, намазан с мас. |
Дорис 13 Мар 2015 22:11 Мнения: 13,078 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Душко е вероломно убит и коварно подменен с двойник. Помнете ми думата. Отдавна имам подобни съмнения, но се страхувах да ги изкажа в това пространство. Е, не вярвам да е физически унищожен от врага, но може би политико-идеологически е пречупен. Факт е, че има нещо странно в настоящите му постинги, а се основавам на по-стари негови изказвания. Нещо не се вързва. Сякаш някой се опитва да го пунтира, но се губи в междуредието...  Поклон пред женския ви усет, в който никога не съм се съмнявал.  |
Касапин, уважавам мнението ти, но всепак смятам, че руснаците са много по-напред от САЩ. Абе, и ние навършихме отдавна 1300 години, но като ходя до САЩ, минавам през Западна Европа и долета до София такъв напредък виждам, че просто лошо ми става. Значи, не винаги количествените натрупвания, водят до качествени изменения, а държави от сорта на Русия, Китай, Индия, че даже и България са еталони и крайъгилни камъни.  |
Dimenzov 13 Мар 2015 23:26Мнения: 267 От: CanadaСкрий: Име,IP ---------------------------- Дорис13 Мар 2015 22:11Мнения: 13,078От: BulgariaСкрий: Име,IPДушко е вероломно убит и коварно подменен с двойник. Помнете ми думата. -------------------------- Отдавна имам подобни съмнения, но се страхувах да ги изкажа в това пространство. Е, не вярвам да е физически унищожен от врага, но може би политико-идеологически е пречупен.Факт е, че има нещо странно в настоящите му постинги, а се основавам на по-стари негови изказвания. Нещо не се вързва. Сякаш някой се опитва да го пунтира, но се губи в междуредието... Поклон пред женския ви усет, в който никога не съм се съмнявал. Аз не се зациклям по западните учения и не ги обичам - комунизъм, расизъм, фашизъм, колониализъм, малтусианство и прочие империализми. Аз съм привърженик на древните източни учения и философии - йога, будизъм ( махаяна, хинаяна, ваджраяна, Чань по японски Дзен) , даосизъм, тантризъм.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Душко |
| Н. Хрушчова парафразира коментара на руски емигрант, когато научил, че Сталин взел властта в ръцете си. "Русите, казал той, винаги са се нуждаели от государь". |
| NSA as 'Big Brother'? Not even close - By Nina Krushcheva Nina Khrushcheva is a professor at The New School, a senior fellow of the World Policy Institute, and from 2002 to 2004 was adjunct assistant professor at the School of International and Public Affairs at Columbia University as well as a Reuters columnist but her opinions are her own.) When the Guardian and the Washington Post revealed details about the U.S. National Security Agency collecting phone data from telecommunications companies and government programs pulling in emails and photographs from internet businesses, suddenly "George Orwell" was leading the news. The British essayist predicted it all, commentators asserted, and the United States now seems straight out of 1984, Orwell's novel about a dystopian future. "Big Brother" had arrived. This is ridiculous. Не мое да бъде! Former NSA contractor Edward Snowden might claim that America is under the Big Brother's glare, but he does not understand what this really means. I grew up in the Soviet Union. I knew Big Brother. This is not even close. In 1982, for example, when I was in high school in Moscow, I was on the phone with one of my closest friends, talking about how relieved we were that Leonid Brezhnev had finally died, after 18 years of stifling power. Suddenly, there was a metallic click on the line and we heard a dour man's voice. A KGB functionary, no doubt. "Hang up the phone," he demanded, "immediately." We did. I dare anyone to tell me that this has happened to you in the United States. Both supporters and critics of this sweeping NSA surveillance are passionate in their arguments. Advocates insist that the NSA's metadata gathering is a legitimate use of state power, because all three branches of government have signed off on the program, and it keeps the country safe. Critics assert this is what Big Brother is all about, manipulating the rule of law for the benefit of the few at the top. Their spying doesn't protect the nation but helps maintain their grip on power. But when Orwell wrote his novel in 1948, he was not warning against the NSA which was actually created four years later in order to break enemy codes in defense of American values of freedom. Orwell's Big Brother, in the nation of Oceania in 1984, was about Nazi Germany's Gestapo or Joseph Stalin's NKVD (precursor to the KG  , dictatorial outfits that surrender to the views of just one man.Under those despotic regimes, the public was manipulated and harsh punishments against "thoughtcrime" and free will were rationalized as necessary for public good. In the Soviet Union, writers were sent to the gulag for the critical thoughts of their fictional characters. At school, we had to start every paper praising the Communist Party. If you began with your own thoughts, you were guaranteed an "F" - no college, no job, no nothing. Beat that! Only those who read Orwell, but have never lived in the world he portrayed, could view President Barack Obama's justifications - that data gathering is necessary to identify "potential leads of people who might engage in terrorism" - as a standard government trick to deflate fears about violations of Americans' privacy rights. In fact, the recent Senate hearings about Internet surveillance and the White House's explanation that "nobody is listening to your telephone calls" demonstrate efforts for transparency that no dictatorial regime would ever make. Obama has said that he welcomes debates about the balance between spying and security. In my early life in the Soviet Union, any conversation critical of the state had to be held on a balcony or in a cramped bathroom with the water running. To most Americans, it would have looked as if we were enacting a scene from a John le Carré novel. Even thinking about my privacy rights was an Orwellian "thoughtcrime." The American public is prudent to ask questions about the NSA program. Not in vain, President Ronald Reagan used to warn his Cold War rival about the need to "trust but verify." Yet comparing the United States to dystopian Oceania only shows how lucky today's democracies are. They can debate about "Big Brother" who then has to explain himself to citizens. Obama is the first U.S. president to publicly admit his government is overseeing the electronic life of its citizens. Even this concession riled his constant bête noire, former Vice President Dick Cheney. In a recent interview on Fox News, Cheney, his newly transplanted heart as hardened as ever, insisted that leadership decisions should never be explained and that Obama is wrong to justify the NSA program because it would only harm the cause. The public is warned but so is the enemy. So, Cheney's reasoning would seem to suggest, who cares about the public? It was under President George W. Bush, and Cheney, that the United States began to copy - in form, if not in substance - aspects of Soviet behavior, such as deploying Orwellian newspeak to validate preventative wars. Cheney resolutely insisted in 2005 that "waterboarding is not torture but a good program" because it was used against the enemies of the people. In 2006, he firmly denied that the government was spying on Americans on U.S. soil, saying there was no "domestic surveillance program." Not that the Obama administration has been fully open on this issue. When National Intelligence Director James Clapper testified about NSA data collection at a March 2011 Senate Intelligence Committee hearing, he said it was, "Not wittingly." Still, few leaders in a democracy reject the public's right to question them. This was not the prevailing attitude I experienced growing up in propaganda-saturated Moscow. I know these dictatorial ways in my bones, more so than most Soviets, since Nikita S. Khrushchev, the Soviet premier who succeeded Stalin and preceded Brezhnev, was my great-grandfather. Generations of Soviet rulers, Khrushchev included, had systemized propaganda into a central element of the state. Their pompous posters and statues were a costume of a totalitarian society where all decisions were handed top-down and the silent public was excluded from any participation in the political process. The closest thing I ever experienced to that here in the United States was Cheney's post-September 11 talk of "overwhelming" facts in pressing for an implausible connection between al Qaeda and Saddam Hussein. It was a blast from the Brezhnev-era past. For it was eerily familiar to Orwell's 1984 slogan, "War is Peace, Freedom Slavery, Ignorance Strength." In addition, when information was proven false, as it was with the pretense to invade Iraq in 2003, there was no regret or remorse on the part of the all-knowing leader. Cheney was a marvel of democracy, a black orchid, whose autocratic behavior was fit for a marble statue, even of a city or state dedication - Cheinograd, Cheinistan. In another country - Oceania, the Soviet Union or even the current Russia, where elections look like just a scheme to prolong Vladimir Putin's presidency - someone like Cheney would have stayed on beyond his constitutional term, stifling public debate and insisting on government's supremacy. A hypothetical scenario, but worthy of consideration, particularly for Snowden in his quest for the "truth." He fled the United States, a country with functional, if imperfect, checks and balances, for places - China, Russia, Ecuador - that unabashedly observe a one-man rule, hamper freedom of speech and ignore government accountability. Take it from a former Soviet: secret defense programs don't necessarily violate privacy or rights, and the capabilities to spy are always there in any country and at any time. It's their application and the people's ability to separate democracy from dictatorship that makes all the difference. (Nina Khrushcheva teaches international affairs at the New School University in New York City. She is the author of "Imagining Nabokov: Russia Between Art and Politics."  |
Добави мнение Мнения:20