Дa запълним още една празнина - качествена естрада, градска и кръчмарска музика
Отиди на страница:
| Да минем на още по-ретро ниво. Ето ви няколко стари прашасали латино : Jane Manson En Español Los Iracundos - Pasion y vida vuelvo a ti - manolo otero TU ANA MARIA - RUDY MARQUEZ ayer te vi No por favor - Jose Velez STOP Y ADIOS, JOSE VELEZ " A cara o cruz " - Jose Velez SOLAMENTE TU ( JOSE VELEZ ) POR TI JOSE VELEZ и една в унисон с темата кръчмарска на гръцки - нова: Imam Baildi - De Thelo Pia Na Xanarthis |
| Днес ми попадна една песен, която ме трогна и развълнува: «Трансвааль, страна моя, ты вся горишь в огне…» Трансвааль, Трансвааль, страна моя! Ты вся горишь в огне! Под деревом развесистым Задумчив бур сидел. О чём, о чём задумался, Горюешь одинок ? Горюю я по родине, И жаль мне край родной. Сынов всех девять у меня, Троих уж нет в живых, А за свободу борются Шесть юных остальных. А старший сын — старик седой Убит был на войне: Он без молитвы, без креста Зарыт в чужой земле. А младший сын — тринадцать лет — Просился на войну, Но я сказал, что нет, нет, нет — Малютку не возьму. Отец, отец, возьми меня С собою на войну — Я жертвую за родину Младую жизнь свою. Отец, не будешь ты краснеть За мальчика в бою - С тобой сумею умереть За родину свою!.. Я выслушал его слова, Обнял, поцеловал И в тот же день, и в тот же час На поле брани взял. Однажды при сражении Отбит был наш обоз, Малютка на позицию Патрон ползком принёс. https://www.youtube.com/watch?v=mSHHQvY2UOs |
| Навремето имаше абсолютни хитове - за известно време, няколко месеца, година, целият свят, комунисти и капиталисти, слуша и пее една единствена песен. Периодa на "Блу канари" не го помня но модата на "Марина" си я спомням - всеки трети човек на улицата или си свиреше или си пееше тази песен (тогава хората пееха - на улицата, във влака, навсякъде): https://www.youtube.com/watch?v=baQAapYCEF4 Blue canary https://www.youtube.com/watch?v=sIYjIw6VmvE Rocco Granata - Marina | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
| Благодаря, приятели! Гео, Трансваал е полуавторска, полународна: Стихотворение Галины Галиной «Бур и его сыновья» было опубликовано осенью 1899 года. Этими стихами Галина откликнулась на события Англо-бурской войны, в которой неизменным сочувствием мировой общественности пользовались буры. Попав в народ, стихи были переделаны — у Галиной не было даже первых строчек о Трансваале, ставших названием песни. Мелодия и народная вставка появились под влиянием песни «Среди долины ровныя». Песня пользовалась в России популярностью и после Англо-бурской войны, особенно во время войн (Первой мировой и Гражданской). Как о важной примете начала XX века о ней вспоминали Константин Паустовский, Михаил Исаковский, Виктор Шкловский, Лев Кассиль, Михаил Слонимский. Песня прозвучала в кинофильме «Кортик» 1954 года. /Помня я! Водиха ни на филма от училище в кино "Севастопол"! По любимата ми книга.../ Также песня звучит в фильме «Жила-была одна баба» (2011) года в исполнении Юрия Шевчука. |
| Предлагам два свои стари текста, форумците да решат стават ли за песни. И кому да ги дам. РАБОТА Той идва често. По работа. Честен, работен...Толкова. А някой е хлътнал здравата! А аз съм вътре до болка... Той идва предимно вечер. Привично сяда в ъгъла. А аз усещам дивеч и погледът ми е кръгъл. Не идва по частна работа!... Тръгва си чист като ангел... Щраква чудовищно бравата, сякаш ми слагат пранги. Той стъпва строго по стълбите, досущ като надзирател. В затворническо безмълвие се скривам от свободата. И скрито си точа сабята, зъбите и ешафодите. Имаме обща работа! Ще идва - къде ще ходи...! МОТОРНА ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА Dойде ежедневната нощ. Сиреч - мрак, без никакви свежи премеждия. Защо ли в душата на всеки глупак се раждат надежди? Dенят - неудачник си тръгва от мен, така и нестигнал доникъде със своя безкористен ангажимент към земния цикъл. Земята заспива. Небето мълчи. И в тоя покой относителен намигат с измамно зелени очи свободни таксита. А тия, заетите - чии ли са те? И общи, и чужди, и ничии, подобно романи, в които четем, че "Те се обичат..." Заплели набързо сюжета си вехт, с такси или пеш се подвеждаме към нашия пръв и последен успех, естрадно наречен - "надежда". |
| Дорис, преди малко прочетох - Шевчук твърди, че тази песен е станала любима на всички руски воини - интернационалисти, не само на тези, които са участвали в англо-бурската война на страната на бурите - имало е много, вероятно доброволци, но и на интербригадистите и на "афганците". Радвам се, че песента Ви харесва. "Трансвааль" из филма "Жила была одна баба" - Юрий Шевчук https://www.youtube.com/watch?v=5OUtFM1kySo |
| Дорис, първият текст си е баш за Стефан Димитров и Богдана Карадочева (ритъмът е сходен с този на "Безнадежден случай" ), но поне 10-15 години назад във времето. Сега - не знам (Богдана дали пее още?). За втория Валди Тотев евентуално - нещо подобно на "Футуролог" може да се получи. Но пак е късно вероятно - по-млад трябва да е композиторът. Иначе съвременните автори на песни сякаш са се наговорили: нито един поетичен текст не трябва да има. Странни времена дойдоха. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
| Ще потърся Мишо за първата. Стефан има друга, обемиста работа сега. А за втората се сетих, че си има чудесна музика отпреди демокрацията - от Юри Ступел. Но той се пресели в Гърция и нямам негови координати. Не помня дали беше записана в Балкантон, дали звуча по радиото... Ще помоля няко в радиото да провери архива. Все е някой лев от авторски права... Едно време не работех на щат, живеех само от тях. А за младите композитори не ми говорете, моля... Освен ако знаете някой сигурен мелодист, който владее нотописа. |
| Сега открих, че руснаците имат чудесни антивоенни песни от Киплинг, преведени. Щото той певец на империализма, но прекрасно знае какво е английска казарма, смърт на бойното поле и следи от обуща по лицето на Африка. |
| А бихте ли постнали някой път - не веднага, разбира се - текста на "Реката" ? Скъсах се да я търся, няма я в нета. Изпитвам голям интерес към текста. Извинете ме, ако молбата ми Ви се стори нелепа. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
очаквам unperson да ме размаже за мелодията и може би с право... Не защото и аз хич не съм възхитен от музиката: https://www.youtube.com/watch?v=nDe_IMLOMUE Учудвам се че Стефан Димитров е написал такова нещо. Прилича на песничките които дъновистите пеят сутрин в Южния парк. Но изглежда че самият Стефан не е възхитен - в началото казва че вече няма да прави така.  |
А бихте ли постнали някой път - не веднага, разбира се - текста на "Реката" ? Съжалявам, не го пазя. Направо замина при Стефан. Ако той го изрови от недрата на бюрото си... Дъщеря му Миряна го превеждаше на английски. Нямам никакъв архив, снимки много малко. Черновици - ни един. Грамоти, поздравления от изтъкнати личности - периодично се изхвърлят. Писма, 1-2 днвника - отнюд, унищожавах. Нищо особено не е текстът, Гео. Нещо от сорта да бъдем добри човеци. Не е типичен за мен, но явно като за оратория добре е прозвучал на Стефко. Беше писано за един новогодишен мюзикъл по сценарий на покойния Хачо, лека му пръст. После преведен за записа на ораторията на 4 езика в чест на ЕС. Но в Европа никой не се трогна... Та така. |
Дорис 09 Авг 2016 18:18 Дорис, моля Ви, не се безпокойте повече и никого не безпокойте. Чувствам се много неудобно и виновно - и пред Вас и пред г-н Димитров. Моля Ви, забравете. Моля Ви, не си губете времето! Благодаря Ви. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
Едни затъват в дългове до уши, а други хлътват до уши в любов.  Свидание и разлука Душа в огне, нет силы боле, Скорей в седло и на простор! Уж вечер плыл, лаская поле, Висела ночь у края гор. Уже стоял, одетый мраком, Огромный дуб, встречая нас; И тьма, гнездясь по буеракам, Смотрела сотней черных глаз. Исполнен сладостной печали, Светился в тучах лик луны, Крылами ветры помавали, Зловещих шорохов полны. Толпою чудищ ночь глядела, Но сердце пело, несся конь, Какая жизнь во мне кипела, Какой во мне пылал огонь! В моих мечтах лишь ты носилась, Твой взор так сладостно горел, Что вся душа к тебе стремилась И каждый вздох к тебе летел. И вот конец моей дороги, И ты, овеяна весной, Опять со мной! Со мной! О боги! Чем заслужил я рай земной? Но — ах!— лишь утро засияло, Угасли милые черты. О, как меня ты целовала, С какой тоской смотрела ты! Я встал, душа рвалась на части, И ты одна осталась вновь... И все ж любить — какое счастье! Какой восторг — твоя любовь! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Старуха_Изергиль |
Gianni Morandi - Parla piu piano | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |