Отиди на страница:
| Аре бегай бе, богати биле!?! Че за кво ти е богатство, ако не можеш да жвакаш дъвка и да се ожениш за мъж...  |
Чак сега проумях някои аспекти на редакционната политика на Икономедия - компенсаторен либерал-мултиплициращ ефект, породен от потиснатата свобода на собственика, докато е бил на заточение в Сингапур...  |
| Абе ако не беше Сингапур на практически единствения морски път между Китай и Япония и Индийския океан,Африка, Персийския залив и Европа... |
"Сингапур зависи от силата и влиянието на семейството, за да запази реда в обществото и да се поддържа култура на пестеливост, усърден труд, синовна преданост, уважение към по-възрастните, към обучението и образованието. Тези ценности допринасят хората да бъдат по-продуктивни и помагат за икономическия растеж", пише Ли... Толкова просто и много мъдро!... Кога ще ги стигнем?... |
| Хаганат ли е, не ми го фалете. Да си провесиш портрето на публично место и там да му се кланят си е азиатщина отсекъде...  |
"Предоставянето на повече права на хората, за да се държат добре или зле, стана за сметка на дисциплинираното общество", заяви Ли. "На Изток основната цел е добре дисциплинирано общество, така че всеки да може максимално да се наслаждава на свободите си. Такава свобода може да съществува само в една подредена държава, а не в страна, която тъне в раздори и анархия".  Нека аз да ви кажа очевидното - а то е, че Ли Куан Ю е успелият Живков. И то не заради някакво превъзходство в характера, а просто защото се оказа на печелившата страна на барикадата. Естествено Ли беше много по-брутален от Живков и мизерията, експлоатацията и поругаването на човешките права, както се случиха в Сингапур бяха немислими за условията на НРБ. В книгата си за скока в Първия свят Ли говори за необходимостта от дисциплина и сурови мерки, за да може едно изостанало общество да навакса изоставането си - и в Сингапур докато той беше министър-председател все още се изпълняваше телесно наказание (бой с бамбукови пръчки), за привидно дребни провинения. Във външен план Ли се нагаждаше на господарите си в САЩ и също като Живков вадеше облаги - затова му се обръщаше толкова внимание на поругаването на човешките права, колкото се обръща на Саудитска Арабия днес (където публично се екзекутират хора за обвинения от прелюбодейство до магьосничество). Но за разлика от Живков, Ли беше параноичен за властта си и нямаше достатъчно увереност да подсигури равни права за собствения си народ спрямо чужденците и винаги считаше местните граждани като второ качество хора в сравнение с американците - затова дори до днес е толкова голям разломът между обслужването, което ще получи един чужденец в Сингапур и това което ще получи местен гражданин. Важно е и да се има предвид, че ако човек разрови малко фасадата на Сингапурското "чудо", ще намери много неприятни неща - един постоянно налагащ се мит е високата степен на жилищна собственост - нещо което уви е напълно невярно. Поредната разлика с Живков е, че докато в България хората получиха собствени жилища до нива невиждани на запад, в Сингапур те получиха 99-годишни наеми. * Голямата ирония на историята е, че Живков си отиде от този свят обруган от собствения си народ, без държавни почести - и "запомнен" от официалната медия и новите ни водачи-ибрикчии с нарушаването на човешките права, неефективността на предприятията ни и привидната вярност към Москва (естествено оставяме настрана откровените глупости за фалити, наркотрафик, убийства на дисиденти и т.н.). А Ли Куан Ю, въпреки съвсем по-страшните му, документирани и всеобщо познати извращения, непотизъм, цензура и насилие ще бъде изпратен с пълни почести, с високопарни речи на световни водачи и короновани глави и... (тука е най-тъжното) с дълбоката благодарност на собствения си народ, който въпреки незгодите, провалите, авторитаризма, расизма и огромното неравенство оцени положителното постигнато от него през дългите години на своето управление... |
Поредната разлика с Живков е, че докато в България хората получиха собствени жилища до нива невиждани на запад, в Сингапур те получиха 99-годишни наеми.  Добре, че беше бай Тодар да ни построи жилища. Щото преди него българите никогиш не са имали свои собствени... |
Айде пак нескопосана пропаганда на социализъма...  - Сингапур е малка държава и поради това може по-лесно да спре общественото си развитите и да остане диктатура. Тайван и Южна Корея наример бяха успешни дикатури, а сега - успешни демокрации. Важно е тези неща да се разглеждат с разбирането че и дикататурата, и демокрацията, както и каквото и да е друг тип управление или липса на власт са нестабилни. Успехът на една диктарура, освен от всичко фактори от които зависи демокрацията, зависи и от личните качества на човека на върха... |
Добре, че беше бай Тодар да ни построи жилища. Историческа справка - депутатът Серафим Георгиев описва в Народното събрание на 12 март 1940 г. жизненото равнище в България: "Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….че 19,5% от селските семейства живеят в тухлени, а 61% в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57% от домакинствата; нямат клозети 17,4% от тях. Нямат кревати 20% от домакинствата, а останалите 80% от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5% от домакинствата, а 36% нямат стол. Нямат печка 28% от домакинствата. Нямат юрган 36% от тях. Нямат дюшеци 46,5%, а 34% нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53% от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато." |
Нека аз да ви кажа очевидното - а то е, че Ли Куан Ю е успелият Живков. И то не заради някакво превъзходство в характера, а просто защото се оказа на печелившата страна на барикадата. Не точно. Икономически България беше зависима от СССР и СИВ и нейната икономика се оказа нежизнеспособна извън тях, докато в Сингапур икономиката никога не е имала гарантиран пазар и затова е конкурентоспособна. |
Историческа справка - депутатът Серафим Георгиев описва в Народното събрание на 12 март 1940 г. жизненото равнище в България У наше село бай Тодар не е построил ни едно жилище, а има вековни каменни къщи. Що се отнася до жизненото равнище на българите през през 1940г. то е на по-високо ниво от това на сички балкански държави, както и на тези от Централна и Източна Европа. За саветцка Русия да не говорим... |
| редник 24 Март 2015 23:12 А дъвченето на дъвка бе извън закона. Това защо?... Редник, мисля в брой на NG от 2013 беше голяма статия за Сингапур. И там се обясняваше за дъвките. Накратко: Младежи лепели дъвки на вратите в метрото. И системата усещала, че има предмет който пречи и не можели да се затворят вратите. Нали всичко технологично, та там сензорите отчитали чуждо тяло. И така. Излизали с призив да не се лепят дъвки по вратите, ама това продължило. И забранили дъвченето на дъвки. А що се касае ду друго негово изказване (на Ли), относно западната демокрация и по точно тази в САЩ той казва следното (цитирам по памет): - "Защо ви е такъв тип демокрация, ако не можете вечер да излезете спокойно със семейството си, да се разходите и да вечеряте в безопасност?" |
А дъвченето на дъвка бе извън закона. Това защо?... Знаех си, че никой няма да пита за липсата на демократизация и евроатлантически ценности... |
и в Сингапур докато той беше министър-председател все още се изпълняваше телесно наказание (бой с бамбукови пръчки) Еми да, да не са глупави да ги затварят и да ги хранят месеци и години наред? Тряаа се бачка бе алоооу!  |
Що се отнася до жизненото равнище на българите през през 1940г. то е на по-високо ниво от това на сички балкански държави, както и на тези от Централна и Източна Европа. За саветцка Русия да не говорим.. Не пиши тъпотии - БВП на калпак на България 1940 г. е значително по-ниско от това на Гърция и уви по-ниско дори от това на СССР. Данни има тук: Натисни тук |
Добре, че беше бай Тодар да ни построи жилища Добре е по още една причина.Какво щяха да санират сегашните и по тоА начин да възраждат икономиката?  |
| Да се верва на саветската стъкмистика по онова време е проява меко казано проява на наивност. Що се отнася до гордите елини они са световни шампиони по фалити за отрицателно време, включително и между войните... |
Историческа справка - депутатът Серафим Георгиев описва в Народното събрание на 12 март 1940 г. жизненото равнище в България: "Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….че 19,5% от селските семейства живеят в тухлени, а 61% в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57% от домакинствата; нямат клозети 17,4% от тях. Нямат кревати 20% от домакинствата, а останалите 80% от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5% от домакинствата, а 36% нямат стол. Нямат печка 28% от домакинствата. Нямат юрган 36% от тях. Нямат дюшеци 46,5%, а 34% нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53% от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато." Ама са имали пазарна икономика и демокрация, заедно с монархията. Значи са били добре. |