Добави мнение Мнения:8
Бях още момче и обяснимо ме приковаха "Балкон" ("Стопаните дори не подозираха,/че къщата им имала балкон"  , "Старите моми" ("Последният жених да дойде/и скъса нишката на две.", "Дяволско" ("И аз ще се изплезя на света,/обесен върху черния прозорец", "Сняг" ("Бял сняг ще има само във градините,/където са играели деца.", "Младост" ("И за да виждам ясно сънищата/аз лягах си със очила".Стига, бе... Точно същите ме впечатлиха - е, не в детските години...  ----------------------- Сайтът на Генек |
| Присъединявам се към двамата Г. и Г. - просто няма какво повече да се каже... Благословени да са дори моментните озарения, стига да имаме късмет за тях, да ги забележим и още по-рядко - да ги осъзнаем! |
| Много хубаво. За жалост нашето време няма да остави почти нищо било от архитектура или което и да е изкуство. Време на разруха. А зодчество не ми е по сърце, нещо... |
задушевен и доверителен слог на речта, с който писателите от миналото извайваха не само своите герои, но и своите читатели. Ухххх бре, майсторе! Прочетох го, потръпнах, дочетох, върнах се да го намеря пак и още повече ми хареса. |
| много интересно и ценно наблюдение как всяко поколение има начин да се срещне с нещо важно. и май май срещата с помощта на поета дава не по-малко от снимки и клипчета. а понякога и повече. |
| Интересно! Когато гледам картини, статуи, чета книги, се опитвам да си представя всичко това на живо. Как се движат хората, как тичат и играят деца около тях, как разговарят, за какво говорят. И намирам тези мои мисли, изразени по такъв вълшебен начин. Калин Донков, благодаря за този "Дует"! Благодаря, че Ви има и че пишете прекрасни неща. |
Добави мнение Мнения:8