Отиди на страница:
| Няма нужда да си пиша името, тъй като Миряна е интелигентна и ще се сети сама, а пък аз пиша на нея. Не бих реагирал, но вчера колежка ми показа публикация в страницата "После", поздрави ме, че са ми приели идеята и попита защо не са ми написали името отдолу. И аз питам същото. Или при вас не е прието? Е, поредактирано е малко, личи си "прелетния" стил. Ама идейката, како, идейката откъде се пръкна? И защо точно на 29 юли ви хрумна? Обидно е да посякаш на чуждото заради жалкия хонорар от две-три вестникарски дописки. Не е прието по ниските етажи. Не знам как е там горе при вас, на шестия, най-високия, над цъвтящите кестени... |
| Не се оплаквам, Anon4o, просто констатирам един стил на живот и поведение. Не моят, естествено. Аз от недостиг на идеи не се оплаквам. Нито пък на морал. |
| А бе Автора, ти си бил много лесен бе, теб могат да те бъзикат както си искат. Какво очакваш? Да се трогнат ли? Те знаеш ли тези техните шести етажи как са ги заселили? Тряс някого по главата, заравят го в трапа, обявяват го за народен враг и му конфискуват къщата. Или изселват някой евреин, пращат го някъде из Близкия изток да изнася революция, пък му изкупуват срещу две-три петачета цялото имущество – барабар с бидето, сребърните прибори и тампоните за уши. Ето така са свикнали. Жалко е, че са паднали дотам да се излагат за двайсет лева, но в никакъв случай не е изненадващо. |
| Поради определена причина, която ще кажа после, се заинтересувах от претенциите на Авторът. Надникнах в страницата на "После" на 29 юли и видях четири писания. Цитирам: Реконтра Веднага ще ви кажа ПРЕЛЕТ НАД ПЕЧАТА Автомобили и катастрофи Мемоари на деня 29 юли - някога, някога... Толкова някога! СУПЕРОФЕРТА СЕГА надникнете в двата свята на Нешка Робева Та да помислим кое от тези творения е на Авторът. Едва ли е първото - Весел Цанков е име или псевдоним, което отдавна съм срещала на страниците на този вестник. Прелет на печата пък винаги е без подпис, но обикновено по стила си личи, че го пише Миряна Башева. Пък и той си е Прелет на печата - идея, която едва ли принадлежи на един човек. За анонса към интервюто с Нешка Робева едва ли става въпрос. Остават само мемоарите на деня. Значи Авторът има претенции за тях. Оставяйки настрана, че и тук идеята е откак съществува печатното слово, но съм ги писала аз! А аз не съм Авторът, който се оплаква. Рождените дни и събития, не са обект на авторско право, по-точно мога да претендирам за начина, по който съм ги свързала. Иначе цялата информация съм я взела от http://oneday.ru да не говорим, че темата се разработва и от форумците в раздел "Литература", но повтарям, същността е в това да свържеш събитията по определен начин. Ако Авторът ги е свързал по същия начин като мен, то искам да го помоля да посочи къде е публикувал или предал произведението си или идеята. Дотогава бих нарекла неговите претенции клевета и то анонимна. Ваша Темпора Оморес |
| О, Темпора. анонимния автор треска го тресе, а пък вие му се стягате за претенцията. По-споко малко. Това си е човек около вас, видно е. И някак не върви да ме оставяте с впечатлението, че поне магаретата не си познавате. Разпознават се лесно - по големите кафяви уши. А дали магарето е мъжко, или не, най-добре се познава с пипане. Съответно - напипване, или ненапипване. |
Уважаема Темпора ! При цялото Ви великолепие никога не бих предположил, че бихте се заобиколили с друго, освен жребци. Но магаретата, магаретата са навсякъде около нас. И около Вас. Зад ъгъла, в сенките вечер, в кафенето на последния етаж при орлите.... нав-ся-къ-де.. И ни гледат.  |
| Eeee, определено не си права. Обиколих целия нет, за да ти хареса дънкито, а ти ! Никак не е честно, ама никак. И всичко това го направих, за да ти поолекне малко от разните претенциозни автори. Всуе съм се мотал. Щом не те впечатли..... |
| Не се сърди. Чак сега погледнах, че са австралийски TM. Чао засега. Трябва да работиме, за да ни забележат и нас орлите, нали така? ;-) |
Нали жребци?!! Какви орли сега... то само кафенето е горе, при орлите. Приятна работа. Удоволствието беше мое.  |
| Пояснявам специално за Темпора. Тя пише: «...Остават само мемоарите на деня. Значи Авторът има претенции за тях. Оставяйки настрана, че и тук идеята е откак съществува печатното слово, но съм ги писала аз! А аз не съм Авторът, който се оплаква. Рождените дни и събития, не са обект на авторско право, по-точно мога да претендирам за начина, по който съм ги свързала. Иначе цялата информация съм я взела от http://oneday.ru да не говорим, че темата се разработва и от форумците в раздел "Литература", но повтарям, същността е в това да свържеш събитията по определен начин. Ако Авторът ги е свързал по същия начин като мен, то искам да го помоля да посочи къде е публикувал или предал произведението си или идеята. Дотогава бих нарекла неговите претенции клевета и то анонимна.” Ти какво, нали беше Темпора? Да не се изживяваш като някаква забележителност, около която някой търси евтина популярност? Не, Миряна, нe е клевета, нито пък е анонимна. Не твърдя, разбира се, че някой е преписвал мой текст. Не става дума и за няколкото факта, взети от един или друг руски или португалски сайт. Нито пък предявявам претенции за авторство върху датите от историята. Не, Миряна, не съм го публикувал – предадох го лично в кабинета на главната редакторка на 18 юли в 10:30 като писмено предложение за рубрика от този тип, развита с конкретни текстове за датите от 22 до 28 август. С ресурс за поддържането й за броеве напред. Не ме върнаха. Не ми отказаха. Да бяха ми рекли - пробвай да го развиеш така и така (защото може всякак), пък аз да не съм се справил, тогава - добре. Но не. Просто изчакаха да стане 29-о число - първата дата, за която формално текст не съм представял предварително - и тутакси развиха идеята. Не, че тя е кой знае каква, но явно не ви е идвало на ума на го правите. Пък щом веднага след 28-о число сте почнали да го правите, значи идеята не е била за изхвърляне. Някакси не сте се сещали за онзи руски сайт по-рано, ами внезапно ви е осенило точно на 29 юли. За това иде реч. Не за моите 7-8 страници, а за междучовешките отношения. Очевидно, имаме съществени различия по въпроса кое е допустимо, и кое - не. |
| Уведомявам ви, AU, че вашата идея е била прилагана на практика на същата страница още от времето на малкоформатния вестник. Тогава ползвахме дневните календари на БТА и Ройтерс, тъй като нямахме интернет. Спомням си как лично съм обвързвала една визита на тогавашната президентша в Рим с разни исторически събития. Нищо не мога да ви кажа по въпроса за вашето предложение до гл. редактор - за първи път чувам за него. Уверявам ви, че колежката Темпора и някои форумци отдавна предлагаха такава рубрика. Съжалявам, че вместо да се обадите като почтен човек с името си, предизвиквате такова всефорумно обсъждане. И пак не става ясно на какво отгоре. |
| Както мъдро биха отбелязали някои форумци, като моя милост, меракът умира последен, гожа Башева. Пуснете му една колонка на младежа, че ще се свърши от мъка де. Бива ли такова безразличие към така явно подчертания мерак.... Апропо, не съм и предполагал, че много хора се натискат за работа при вас, защото (тъй като не пускате талони) едва ли са фантастични благоматериалните ви условия.... но нейсе |
| Забележително! Впрочем, знаете ли, че вашите системни администратори са спрели достъпа на компютъра с моите cookies до височайшата ви трибуна? Znaete, razbira se. Чудна свобода на словото. Само че компютри има колкото искате в BG. Пак не обяснавате нищо. Повтарям. Постъпило ли такова писмено предложение в редакцията ви - постъпило е. Отхвърлено ли е - не е. Оставил ли съм координати - оставил съм. Обадихте ли ми се - не сте. Мълчахте ли точно толкова дълго, че да минат датите от 22 до 28 – мълчахте. Сетихте ли се точно на 29 юли, че има интернет, с който може да се замени платения абонамент на БТА и Ройтерс - ами някакси точно на 29 се сетихте. Bсички представени на вашата редакция текстове, естествено, пазя на магнитен носител. Пък така се случи, че преди да ги донеса при вас, споделих с колеги – исках мнение. Та те видяха какво ще ви дам – още предният ден. И точно те ме попитаха защо не съм подписан в публикацията. И само заради това реаирах – не че съм очаквал ответ от арменския поп. Две и две е четири. Всичко останало е въпрос на личен морал или липсата му. Просто нямам какво да добавя. |
| Ами че изтрий кукитата бе друже, просто ги тръкни от машинката бе. Пък и да не го направиш, не е голяма загуба... и за двете страни.  |
| Мосю - или ситоайен - запазете си магнитния носител за Страсбург. Там много обичат такива унижени и оскърбени. |
