След дъжд - качулка! Промените в закона ще предвидят ли известна диференция между професорите (респ. доцентите) в зависимост от изискванията, спрямо които са били избрани за такива? |
Професор значи преподавател във ВУЗ. Виновни са ония, които вложиха в думата смисъл на изключителни познания и опит и внушиха това на обществото. На практика повечето от тях са обикновени даскали. |
А какво възнамеряват да правят с напроизведените на килограм доценти и професори, че и доктори, от края на 2010-та, когато влезе в сила ЗРАСРБ, до момента на влизането в сила на промените?! Или: нашите хора си ги уредихме, оттук нататък ... И като ще ползваме чуждия опит, защо ще продължаваме да делим хабилитираните на доценти и професори? Да не говорим, че като се спомене за "наукометрични" параметри (гонене на бройки публикации, цитати и прочее...), почва да ми се повръща. Като зная как едни други най-"наукометрично" се цитират... Че и нови жанрове се пръкнаха покрай ликвидирането на СНС-тата: монография от трима автори примерно. |
Сега липсват единни изисквания за заемане на академични длъжности и всяко висше училище и научна организация сами определяха правила за провеждането на конкурсите. Това доведе до бум на професори и доценти. За 4 г. броят на професорите се е увеличил двойно - от 773 на 1414. Всичко това е следствие на умствената дейност на оня малоумник египотолога Игнатов. Той трябваше да уреди неговите хора от НБУ със звания (длъжности според него), като миндянина Евгений Дайнов, когото ВАК не направи професор. Аз когато станах през ВАК бях единствена за годината в Университета. След като излезе законът можах да преброя над 20-тина професори (сега станаха много повече), а доцентите не можеха да се преброя. Един ВАК-овски професор стана на тяхното представяне и запита ректорката: "Вие отчетохте намаление на научната продукция н Университета, а рязко увеличение на професории и доценти". Най-голямата простотия беше, че всеки си избира рецензетите, които най-мнаого му прилягат. Във ВАК ние имахме 2 рецензии (от рецензенти, които избираше съвета) + 18-20 души, които гласуват и във всеки случай имаше различни мнения. Имаше и високи критерии и кандидати, които не отговаряха на тези критерии не се допускаха от самите научни звена да кандидатстват. След Игнатовската простотия всяко звено във всеки унивесритет си направи изключително занишени критерии ( с изключение на институтие на БАН и СУ) и даже тези критерии не се спазваха. Много сега стават доценти на втория ден след вземане на докторска степен, а професори, 1 година след доцентското звание. Нямаше го контрола на ВАК. |
suhar Професор значи преподавател във ВУЗ. Виновни са ония, които вложиха в думата смисъл на изключителни познания и опит и внушиха това на обществото. На практика повечето от тях са обикновени даскали Ей много ги разбираш тези работи. Туй във вашто село ли ги правят така професорите, да преподават в селското даскало. Инак в цял свят за професор се гледа каква научна продукция има. Във Франция професор се прави централизирано, като това е титла (или звание както беше у нас). След това той може да си търси работа в цяла Ф ранция с това звание. Истина е, че в Германия университетите ги правят, но германците нямат нашия манталитет. Те се стремят да назначат именит професор. Университетъут в Ерланген беше назначил професор от САЩ, защото има високи научни постижения и на нашия етаж имаше доцент (той сигурно сега е професор) от Англия. |
Понеже св. София и Маркса непрекъснато пишат, че хабилитациите били на килограм, че драмата е пълна без изискванията на ВАК, ето какво пише шефът на СУБ и замшеф на БАН в доклада си : Сборът на академичните длъжности „доцент” и „професор” за 2011 – 2014 г. е по-нисък, отколкото за 2007 – 2010 г. Следователно хиперболите в пресата, че новият закон е отворил пътя за лавина от избиране на подобни академични длъжности, е пресилен, а се развива нормалният необходим процес за създаване на нови хабилитирани кадри. Натисни тук |
Тук някой пише какъв професор е, дава съвети, показва ампломб, а гледам бая грешки е допуснал като е писал Сигур и професорските му неща са такива , ама иначе на другите кусур намира |
Все едно е, с какви диаманти ще се накичи една умираща старица - истински или имитации. Впечатленията и в двата случая ще са близки. Умиращата старица в случая е академията (разбирайте го в широкия смисъл) в България. Академичните титли са декорацията. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Patriot1965 |
Само искам да напомня пак за румънския пример (отново неудобен в България?): там отмениха всички титли, получени по закона подобен на нашия и конкурсите се проведоха отново. Толкова. Всичко друго е еквилибристика. |