Отиди на страница:
и някак леко величествена. С рускините това се случва по-често Аха, вика му се, че стават тьоти. |
В изобилието от пирони, клечки и счупени стъкла Р. закачила чорапогащника си и той безславно си заминал. Сега я утешават, но тя не приема - не допуска, че в България може да си купи нов. Обяснява, че месеци в Москва е пробвала да се сдобие, докато успяла. Това било най-ценната й вещ в момента. Дефицит номер едно в СССР. Вие не разбирате, това не са отделни чорапи, това са калготки. Западна мода, иностранна. В нашите страни я няма. Е, че това си е жалка работа. Няма да коментирам, защото никой няма да иска да признае какви поколения могат да израстнат и да се възпитат в подобни условия. Аз лично щах да падна от масата докато наблюдавах руска група как оплюска отрано сервирана салата краставици с кока-кола! |
| През 88-ма, след закъснение на полета кацнахме в Тбилиси в 3 след полунощ. Бяхме голяма група екскурзианти. Имах чувството, че целият персонал на хотела ни чака. Направо събличаха дрехи от гърба. Продадох маратонки ромика сигурно 5 пъти над цената. И едно"дипломатическо куфарче". А алкохол в Тбилиси имаше всякакъв, но в Москва видях опашки от километър. |
| Браво, страхотна статия! Разбирам автора напълно - преди няколко години четох интересна книга за историята на съветската космонавтика. Особено ме впечатлиха две неща: 1. Качвайки се в кораба, Гагарин е знаел, че шансовете му да се върне са около 50%. Въпреки това не е трепнал (поне външно) и е настоявал да лети. Поклон! 2. Когато се връща, получава редица награди, включително - костюми за него и жена му, бельо и т.н. Тук вече се ужасих - най-популярната личност на земята, човекът, с който всички президенти искат да се снимат, вечеря с английската кралица - а в родината му го награждават с резервни гащи. Това е, което може да му даде страната за изключителния подвиг. Беше едновременно жестоко и трогателно. Но понеже съм бил там, не се учудвам. Преди три-четири години водихме жесток спор с една украинска българка в един от форумите на Икономедия - и тя, макар че накрая стана за смях на всички, така и не можа да повярва, че отивайки сутрин на работа, ние не се спъваме в пияни тела по тротоарите. Когато й казах, че у нас няма такива, тя ме нарече "лицемер." Затова и не обичам болшевизма - той накара изключителни хора да се чувстват щастливи, че са успели да си купят чорапи или гащи. В това няма нищо хуманно, възвишено или свръхсправедливо. Това е просто трагедия. |
| И каква е дълбоката мисъл на този опус ? Че в миналото ни има години на тежки стокови дефицити ? Вярно. Че някои неща, дефицитни в СССР, са били достъпни у нас ? И това е вярно. Вяно е, че имаше неща, дефицитни у нас, но достъпни в СССР. И какво още ? Че една жена, дори и добра актриса да е, е преди всичко жена ? Оригинално, няма що. |
Затова и не обичам болшевизма - той накара изключителни хора да се чувстват щастливи, че са успели да си купят чорапи или гащи. "Магазинът "Мъжко, дамско и детско облекло” се намираше под огромно табло, заемащо цялата фасада на двуетажна къща. На него бяха изрисувани десетки фигури: жълтолики мъже с тънки мустачки, облечени в кожени палта от порчета с отгърнати поли, дами с маншони на ръцете, късокраки деца с моряшки костюмчета, комсомолки с червени забрадки и мрачни стопански работници, потънали в кожени ботуши чак до бедрата. Цялото това великолепие се разбиваше в една малка бележка, закачена на вратата на магазина: ГАЩИ НЯМА.” |
| Хареса ми - не знам защо. Просто една история...Да разкажа ли как в Батуми едно девойче направо щеше да ми смъкне чантата - "Хочу сумкуууу..." Не я дадох, но за пуловера ми - на една година, 20 лева тук, веднага платиха 60 рубли... А в Ялта... Но много истории, много... Времето... И ние... Най-важното - нашите младежи са били дискретни, тихи и безкористни... ------------------ Сайтът на Генек |
Затова и не обичам болшевизма - той накара изключителни хора да се чувстват щастливи, че са успели да си купят чорапи или гащи. В това няма нищо хуманно, възвишено или свръхсправедливо. Това е просто трагедия. СЕГА остава ти, Тимурчо, със или без командосите си, да ни обясниш, като особено компетентен, как от щастливците, дето с досада си купуват гащи и чорапи, се правят изключителни хора. |
ГАЩИ НЯМА.” "Поне да бяха написали по-интелигентно - "няма панталони" - отбеляза Остап Бендер." "Златният телец", ако не се лъжа?  |
| А бяхме и щастливи в дефицита. Намериш гащи - щастие, намериш книга - щастие, намериш плоча - щастие, намерих луканка - щастие... Сега има всичко - но е комунизъм. Пари няма. Да не говорим какви са гащите, книгите, пълнежа на флашките... Пък луканката да не споменавам... ------------------------ Сайтът на Генек |
СЕГА остава ти, Тимурчо, със или без командосите си, да ни обясниш, като особено компетентен, как от щастливците, дето с досада си купуват гащи и чорапи, се правят изключителни хора. ФирминЧО, не всички велики хора са родени в СССР. Сигурно няма да повярваш. но някои от тях са дори аристократи по рождение. Не е въпросът в гащите, а в това, че една уж велика държава, може да предложи като изключителна награда ... два чифта резервни гащи. За това говорим. ...И махни "чо" -то за в бъдеще, все пак не сме пасли овцете заедно навремето - или поне аз не те помня. Просташкото обръщение никога не е било аргумент. |
той накара изключителни хора да се чувстват щастливи, че са успели да си купят чорапи или гащи. В огромната част от случаите хората, дори изключителните, се чувстват щастливи по всякакви нищожни поводи. |
| Хора мили, превъртете лентата малко назад. Платът за сватбената рокля на тогава принцесата Елизабет, днес кралица Елизабет Втора, е купен с купони заради ограниченията след войната! Аз помня разказа на моя гимназиален директор, тогава съвсем млад мъж, който заварил една от ученичките си да реве в коридора заради цвета на чорапите, които изисквала униформата. Те трябвало да са черни, а девойката идвала от Варна, където искали кафяви и вече майка й се била охарчила за кафяви, за черни пари не останали. Не мерете всичко с днешните мерки на боллук. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| На някои хора винаги ще им липсва нещо за да станат велики или просто щастливи. На кой чорапи, на кой джакузи, на кой ролс-ройс. Западната протестантска парадигма не предполага щастие. Труд, имане и нещастие докато не се възнесеш на майната си. Православието и католицизма напротив преполагат лично извисяване преживе, семейно щастие и щастие сред приятелите. Звучи като глупост, ама не е. |
| Това с "преживе-то" много ми допадна, ще те помоля да ми позволиш да го ползвам другаде... А иначе в онези години ми се случи да бъда за няколко дни в съветски Ереван. Там нямаше не само гащи в магазина. Нямаше дори и бележка. А нещастните ереванци танцуваха на тротоара просто защото беше слънчево...глей какви нрави са били... |
| Това не им пречеше първото нещо което им идваше и още им идва наум да е "Курица не птица, Болгария не заграница" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikolay_rs |
Хареса ми  Жеста, отношението към женската суета А за Гагарин - ами сбъркани приоритети. Не е ли по - нормално да произведат първо бельо, пък после да изпращат човек в Космоса. |
| То и в България в началото нямаше чорапогащи и ги носеха от чужбина. Понеже имаше и доста арабски студенти, заможни за българските стандарти, българките им се лепяха като мухи на мед с надеждата да се омъжат за чужденец. Е, след това успелите преживяваха културен шок при сблъсъка с традициите в новата си родина. Та оттогава е следното стихче: Арабин към българка: "Ела, ела, в мойто кола. Добър араб даде тебе чорап." |