НЕЩО ИНТЕРЕСНО ...
Добави мнение Мнения:8
| Тези дни четох нещо интересно и реших да го споделя тук. Струва ми се, има храна за размисъл в него. Бързам да се извиня на тези, които не ползват английски език. Ако статията представлява интерес, то Редакцията би могла да я преведе и публикува, поне частично. http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0123507 |
 This increase in non-cooperation leads to an interesting electoral paradox. While U.S. voters have been selecting increasingly partisan representatives for 40 years, public opinion of the U.S. Congress has been steadily declining. This decline [30] suggests that voters cast their ballots on a local basis for increasingly partisan representatives whom they view as best representing their increasingly partisan concerns, leaving few if any moderate legislators to connect parties for a more cohesive Congress. Elected representatives are increasingly unable to cooperate at a national Congressional level but are re-elected at least 90% of the time, reflecting an evasion of collective responsibility. Voters might believe that highly partisan candidates will ‘tip the scale’ in one party’s favor. However, based on correlations shown here, a partisan candidate may lack cooperation needed to pass legislation. More moderate legislators may have a competitive advantage in negotiating for their party’s legislation. Нещата са комплексни, доколкото съм запознат(не много), избирателните райони в Щатите са продукт на все по-брутален и по-циничен gerrymandering. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
| Едно от интересните и впечатляващи неща в статията е как със средствата на мрежовия модел и анализ е представено оттеглянето на републиканците от американския политически консенсус, започнало от началото на 80-те години на ХХ век, та до наши дни. Видно е, че те са тези, които задават тенденцията и може би поведението на демократите до голяма степен е реакция на техния демарш. Изкушен съм да свържа това с рейгъномиката, и бидейки пристрастен по темата - с нарастването на неравенството в американското общество, което е практически устойчиво, повне оттогава насам. Изведеният по-горе от wreckage пасаж очертава ефектите на електоралния избор върху консенсуса. Излъчва се представителство от "правоверни" и усърдни следовници на партийната линия, което обаче е все по-малко и все по-малко склонно или способно да създава и взима консенсусни решения. И това, длъжни сме да отбележим, въобще не е ефект на "кривия им характер" на почитаемите представители. Напротив, това е обективна реалност на разделение, ниско доверие и противопоставяне на интереси, все ефекти и въздействия на задълбочаващото се неравенство в американското общество. Как това засяга нас? Извън аналогиите с наша политическа и социална реалност, ние сме засегнати от трансформацията на американската политическа култура. Тя става все по-конфронтационна и все по-малко консенсусна. Американците вече не могат, а и не искат да генерират консенсусни или поне отчитащи многообразие от интереси решения. Политическата култура а ла Кисинджър вече е в графата на старите хубави неща, артефакт на отминало време, далеч от американската модерност днес. Неспособни и несклонни да го правят у дома - пред лицето на тежки социални проблеми, как да очакваме да търсят консенсус и компромис на световната сцена? |
| Двупартийната система е идеална среда за тежка поляризация, партизанщина и филибустерство. В момента следя развитието на предизборната борба в UK и установявам, че въпреки доста дърварската "двупартийност" там все пак съществуват някакви буфери, даващи терен за компромис в лицето на ЛибДем или малки тежинки за размърдване на кантара от сорта на СНП, зелените, уелската партия и идиотите на Фарадж. Както и да е, това няма отношение към темата.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
| Напротив, има. Ако погледнеш разпределенията на плътността на вероятността в статията, то виждаш как пиковете се "отдалечават" един от друг. Което е несложен системен процес, в смисъл, че системата е несложна - двупартийна. Към момента не-консеснсусните решения са по-вероятните. Същото е и при нас в Европа. Дали в Обединеното кралство, дали на юг - В Гърция, в Испания ... Писах тук и по-преди - левите избиратели искат (радикално) по-леви политики, десните избиратели искат (радикално) по-десни политики. Традиционните партии, бидейки инертни в традицията и неразбирането си за новата динамика на социалното и политическото, не са готови да последват изибирателите си или поне да дадат адекватен отговор на тежненията им. В резултат - политическо роене (в лявото, в дясното). Политическо роене, което от системна гледна точка наблюдават и авторите на статията. Но там "роят" на не-съгласието се отделя от "роя" на съгласието, създавайки дистанция между до вчера близките в подходите си демократи и републиканци. Пак ще упорствам и ще посоча, че това са ефекти на неравенството - обективно е. Нарастващото неравенство в икономическото разделя обществото, както в социалното, така и в политическото. Пада доверието, пада готовността за компромис. Не се търсят общи решения, а начин да се наложат частните и груповите, за да се защитят интересите (частни и групови, не обществени). |
| @Firmin 28 Апр 2015 11:05 Как това засяга нас? Извън аналогиите с наша политическа и социална реалност, ние сме засегнати от трансформацията на американската политическа култура. Тя става все по-конфронтационна и все по-малко консенсусна. А кога през последните 25 години ние сме имали някаква консенсусна политическа култура?! Да не се окаже, че американците са гледали от нас този път  |
Добави мнение Мнения:8