Бутафорната реформа на Петър Москов
Жулиета Недялкова | 27 апр. 2015 | 13:30

Един разказ за рейтинг, пакети и лимити

Министър-председателят накара анализаторите да ахнат, че едва ли не е сменил инфраструктурните си приоритети със здравни. Това стана, когато той уважи с присъствието си тежък форум за дебати по здравната реформа, по брюкселски назован „Цели за здраве 2020“.

Разбира се, и там житейски мъдро и проникновено премиерът разчупи тежкия чиновнически език, като отсече: „Няма по-ценно от здравето. Както се казва, здраве да е! Другото се оправя - и свлачища, и срутища.“

А до рамото му дяволито се усмихваше новият всенароден любимец сред министрите - д-р Петър Москов.
Да, от началото на годината здравният министър се радва на небивало народно одобрение, като личният му рейтинг има не просто положителна стойност, а на моменти надминава дори премиерския. С кои точно свои инструменти социолозите изчислиха тези почти 50% процента одобрение, в кои столични квартали го постигнаха, колко са роднините на Москов в представителната извадка, са все интересни въпроси.

Необяснимо одобрение

Супер е да се радваш на високо обществено доверие - тъкмо когато си наточил ножа на тежка структурна реформа или поне я анонсираш като такава.
Тук точно е мястото за сериозния въпрос - като как народът одобри... одобри, още залюби десен и консервативен министър, чиято реформаторска политика в сферата предполага и налага ограничаване на здравните права за голяма част от масовите пациенти, номинално ограничаване и твърде вероятно оскъпяване на достъпа до здравеопазване, подозрения за застрахователен лобизъм и пр. Направи ли този изтерзан народец чутовен скок в мисленето си, или просто не осъзнава какво го чака?

Възможните отговори не са много, но са кой от кой по-неприятни:
а) одобрението за Москов е само социологическо, което ще означава, че сме в разказа (така елегантно би се изразил сам Москов - в неговия изказ често уместно и още по-често не на място стърчи думата „разказ“ за поредния уговорен мач;
б) представителната извадка осъзнава готвената балтия, но не я приема сериозно и си одобрява Москов за неща, които са на друга плоскост - обиграно и интелигентно говорене, на моменти агресивно, като с призива да пазим спешните медици от малцинствени издевателства;

а+б=в) и одобрението, и реформите са бутафорни.

Не, това вече не е рейтингът на здравния министър. Това са проценти, които надничат поне в две от предлаганите ключови промени в здравеопазването.
Досегашното универсално покритие със здравна помощ чрез осигуряване се разделя на два пакета - основен и допълнителен.

Основният пакет да включва пълноценно лечение - от профилактиката до най-високоспециализираните изследвания - за всяко от социалнозначимите заболявания, предлага екипът на Москов. Такива групи диагнози са онкологичните, сърдечносъдовите, диабетът и др. Те представлявали фамозните 95% от причините за инвалидизация, смъртност, детска смъртност и лоши демографски показатели.

Въпроси без отговор

Обаче математиката и респективно статистиката са коварно и хлъзгаво нещо.
Кои точно 5 процента от най-опасните заболявания ще изскочат от основния пакет и по какви критерии ще се случи това? За сполетени от каквато и да било болест статистиката е 100-процентова и за тези хора няма да е все едно дали касата ще плаща лечението, или Москов ги праща към допълнителния пакет.
Ако човек няма допълнителна вноска, ще трябва да чака или да си доплати.

Министърът обича да илюстрира функционалността на основния пакет и необходимостта от пренастройване на финансирането с примера за инсулта.
В нормалния свят, казва той, запушването на мозъчна артерия е лечимо за един ден, като тромбът причинител се стопява.
И не можело за кожни заболявания да плащаме повече, отколкото за операция на дете. Всичко това е така. Но не е ли вярно, че кожният проблем може да е симптоматика за бъбречно заболяване или лупус например и престоят в листата на чакащите (ако не можеш да си позволиш допълнителни вноски) може да ти докара нещо много по-неприятно от пъпки?

Със сигурност професионалистите медици могат да предложат повече и по-подходящи примери за риска от това болестта ти да е в допълнителния пакет. С него Москов зареди критиците си с подозрения за застрахователен лобизъм и създаване на ситуация със сериозен корупционен потенциал.

Зад листите на чакащи пациенти наднича не просто опасност от лични драми за много хора, но и ескалация на напрежението по оста лекар - пациент с реална последваща опасност от рецидивиращи съдебни дела на пострадалите срещу лекари и болници.
И цяла отделна тема:
- как да се дефинират параметрите за спешност;
- как ще се изключи злоупотребата със спешната помощ от „любими“ на здравния министър етноси, но далеч не само от тях.

Други 95% разгневиха още повече лекарското съсловие.
Това е обещанието (или заплахата) на здравната каса, че болниците ще получат до 95% от изработеното през миналата година. Очевидното внушение е, че лани лечебните заведения са точили касата с прекомерни хоспитализации и съответно са виновни за дефицита в НЗОК. Може и да има доза истина в това твърдение. Но ако някой краде, затегни контрола, докажи вината и му спри кранчето. Ако ще променяме закона, нека касата да има право да може да осъществява реален контрол и да налага солени глоби, и дори да прекратява договори с болници. Вместо това ни предлагат лимити.

Нищо от гледна точка на пациента няма да се промени, смело увери Москов и добави, че има и случаи на изтичане на пари от болници (тази практика ще бъде прекратена). И отсече:
„И това не е предложение, а реалността, в която ще живеят болниците тази година. Гарантирам, че ще има ясен ред и по никакъв начин хаос.“

Тази гаранция обаче се сблъска челно с начертания от хората в бранша истински апокалипсис - купонна система, лимити, опашки, недофинансиране, корупционни схеми, та до изригването на проф. Милан Миланов от „Пирогов“, че новата методика на финансиране е престъпление срещу пациентите.

Сбъркана формула

Действителността може и да не е апокалипсис, но е достатъчно тягостна и с много нюанси сиво:
- чакане за планови операции до половин година;
- отлагане на манипулации и процедури с повече от година;
- вече оформени листи на чакащите даже и в тези почти 100 столични болници;
- двойно нарастване на пациентския поток в „Пирогов“.


Нелепото е, че от сложната методика касата всъщност няма да спести пари, защото пациентът ще обикаля, докато намери заведение с неизчерпан лимит. Защото, ако едно лечебно заведение е с изчерпан лимит, пациентът може да отиде в друго, а НЗОК пак ще плати за извършената операция. Проблемът е, че болният няма свобода на избора къде да се лекува.


Ранният Петър Москов (юли 2012 г.) казва за „Преса“:
„При здравеопазването нещата винаги се изкарват сложни, а те са прости. То има две предназначения - пациентите да бъдат доволни от лечението си и лекарите да печелят добре от труда си. Сега хората са недоволни, а лекарите бягат.“
Почти три години по-късно Москов има възможност да докаже колко прости са нещата в здравеопазването, но май не му се получава, защото пациентите са още по-недоволни, а лекарите не са спрели да бягат. Проблемът може и да е в сбърканата формула „пари срещу реформи“. А по цял свят е „първо пари, после реформа“. Иначе ще се окажем в едно вече реформирано, но пак недофинансирано здравеопазване.


Крайно време е държавата да гарантира, че никой няма да умре, защото няма пари, но и няма да си подобри здравето, ако не плаща по установения ред. Колко и как - това е въпрос на организация и разчет. Пакетите на Москов обаче не са нищо друго освен дискриминация по признак болест, а допълнителното осигуряване е причиняване на имуществена вреда поради липса на късмет от какво да боледуваш. Отложен риск, който си принуден да покриваш, или чист застрахователен лобизъм.

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е на Пловдивския митрополит Николай

28 април 2015 16:06, Пловдивска митрополия
Пловдивски митрополит Николай
О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

на Негово Високопреосвещенство

Пловдивския митрополит Николай

към клира, миряните и лекарското съсловие от Пловдивска епархия



Обични в Господа братя и сестри, скъпи медицински съработници,

Поканен бях днес да отправя молитва и призова Божията Майка св. Богородица да бъде застъпница пред Господа Иисуса Христа - Лекаря на лекарите - да даде изцеление на болните и страдащите. В тази връзка няма как да не кажа няколко думи по повод надигащото се недоволство от продължаващата в страната ни здравна реформа. Съществуват притеснения, че болните от онкологични заболявания остават без лекарства. Дано това да не е така. Отказвам да повярвам, че това е възможно. Звучи неправдоподобно някой съзнателно да е решил, че ще остави десетки хиляди наши съграждани без животоспасяващи медикаменти и ще ги подложи по този начин на геноцид или, както е политически коректно да се казва – на масово изтребление.

Позволете ми обаче, да кажа нещо за реформата по принцип. За тези нескончаеми реформи във всички сфери, чийто видим резултат е, че българите от 25 години насам стават все по-бедни, все по-неграмотни и все по-болни. Резултат, който води дотам, че тази нация изчезва. Всички се питат защо това е така? Нали уж го мислим за добро? Нали такъв е модерният повей – да се реформираме? А то става все по-лошо и по-лошо. Реформирахме образованието и образованието изчезна. Реформирахме икономиката и предприятията бяха продадени за скрап, а икономиката изчезна. Реформирахме и продължаваме да реформираме здравеопазването и то също е на път да изчезне. Ако ми позволите една аналогия и един пример – през всичките тези години има множество гласове, които настояват, а някои дори опитаха чрез политически разкол Църквата също да се реформира. Не може така, всички сфери на живота се реформират, за да са в крак с времето, а Църквата да стои отстрана, нереформирана и немодерна. Благодарете се, че Църквата не се реформира. Ако се беше реформирала, щеше и тя да е изчезнала. Позволих си да нарека лекарите и медицинските сестри наши, на Църквата съработници. Казвам това с пълното съзнание, че ние – свещенослужителите, и вие – хората в бели престилки, служим и изпълняваме всеки със своите средства една обща задача. Ние имаме една обща мисия. Ние помагаме на душата. Със силата на нашите молитви ние ободряваме духа и му даваме сили и духовна радост, а когато се налага го лекуваме. Вие със силата на вашите знания и опит се грижите за тялото на човека, давате му сила и бодрост, а когато се налага, го лекувате. Никой не е казал, че Бог иска хората да са бедни, болни и нещастни. Напротив, Бог иска Неговите люде, хората родени с Неговата благодатна сила и воля, да са здрави и щастливи, за да могат с изпълнено сърце да Го славословят и да Му благодарят. Ние и вие служим на една обща цел. Не е вярно, че Църквата отрича науката. Църквата е тази, която знае, че и научното знание идва от Бога. Че всички съществуващи лекарствени средства ги има, защото Бог е промислил да ни даде елементите, от които те се приготовляват. А знанията и уменията на лекарите са знания и умения на човека, който е Божи образ и подобие. Не е вярно също така, че лекарите са атеисти. Напротив. Лекарите са тези, които най-често се срещат с Бога и които най-добре от всички знаят, че отвъд научното познание стои онази Всемогъща сила, Която оживотворява всичко и без Която ние сме безсилни. Така че Църквата винаги ще подкрепя лекарите, защото знае, че в най-трудните си моменти всеки лекар в сърцето си се обръща за помощ към Бога и по този начин става неразделна част от Църквата.

В евангеския текст, братя и сестри, има една фраза, която никога не бива да забравяме и никога не бива да спираме да повтаряме. Тя е: „Възлюби ближния си, както обичаш себе си”. Църквата, скъпи мои чеда, има един много прост критерий, с който преценява дали едно деяние на човеците е добро, или е зло. Той е, че постъпките на човека се преценяват съобразно това дали тези постъпки са израз на любов към ближния или не. Здравната реформа я преценяваме и ще я преценяваме по това дали резултатът показва наличието на любов към ближния или не.

Грижата за здравето на човека е неразделна от любовта към човека. Не към абстрактния, а към конкретния човек. Този, който стои пред вас, гледа ви с надежда в очите и ви моли да му помогнете. Казвам ви, всеки такъв човек, беден или богат, българин или чужденец, всяка възрастна жена, както и всяко ромско дете, са човешки същества, които по Божията милост и воля са се родили на този Божи свят и имат равно на всеки друг право на грижа и помощ. Няма оправдание, поради което да не им бъде оказана помощ, когато те имат нужда от нея. Няма такова оправдание! Чуваме по медиите: нямало да има лекарства за онкоболните. После нямало да има ваксини за децата. Нямало да има за диабета и още за кой знае коя болест. Как в целия цивилизован свят има, само в България и за българите няма? Как е възможно това? Ще ви кажа как. Когато не обичаш хората - е така.

Църквата не разбира от макроикономика, от съвременни концепции за публичен мениджмънт и рационални методи за управление на публичните финанси. Това, от което Църквата обаче разбира, е човещина. Има ли човещина, или няма. Това, което Църквата вижда и разбира, както и всеки от нас е, че лекарите масово напускат България. Но и болните, които могат да си позволят, вече масово напускат България и предпочитат да се лекуват в чужбина. Български болни, които се лекуват в чужди болници от български лекари! Братя! Какво става? Това ли искаме ние, това ли иска властта, това ли е, което ни харесва? - Да отидем всички в чужбина, където чак да разберем, че грижата за човека е главна и единствена ценност и задача на всяко нормално общество? Че всяко общество е изградено и съществува, за да се чувства отделният човек добре. Да е той здрав. Да са децата му здрави. Да са възрастните му родители обгрижени. Нищо друго! Никаква макрорамка и никаква самоцелна структурна реформа нямат значение! Само човекът! Когото ние сме длъжни да обичаме, както обичаме себе си. И както Бог обича всички ни.

Бих искал, министърът на здравеопазването, ако има човещина в себе си, да излезе и да каже: имаме толкова и толкова онкологично болни; нито един от тях няма да остане без лекарство. Да каже, че нито едно българско дете няма да остане без ваксина. Че държавата и обществените системи ще направят всичко необходимо, затова щото нито един болен човек в тази страна да не остава с усещането, че държавата му го мрази. И да не му обясняват, че системата е нереформирана! За човещината не е нужна реформа. Нея или я има, или я няма. Бих искал да вярвам, че за всеки един от вас е важно хората да напускат болничните заведения здрави и бодри. Не вярвам, че някой наистина вярва, че колкото повече болни има, толкова е по-добре, защото има толкова повече бизнес. Толкова безпомощно и късогледо мислене не може да има.

В благословените стари времена, всъщност не толкова отдавна, но когато човекът е бил единен с Бога и всички обществени структури са подкрепяли и насърчавали това единение, е била честа картина да срещнете на селския или градския площад енорийския свещеник да разговаря с общинския доктор. Те двамата, които, както казах, са имали една обща грижа – хората поверени на тях да се чувстват добре, да са здрави и бодри. Няма по-голяма радост от това да срещаш всекидневно около себе си здрави хора с бодър дух. Толкова ли е трудно да се постигне това? Не, не е трудно. Имали сме го и можем пак да го имаме. Достатъчно е да погледнем на човека не като на стока, не като на потребител на медицинска услуга, а като на наш ближен, който обичаме толкова, колкото обичаме себе си. И ви уверявам, че в момента, в който почувстваме в сърцата си тази обич, здравната реформа ще се е случила.

Благославям всички ви и ви желая от сърце да служите на хората с човещина. Бог да ви дари със здраве, благословен успех и душевно спасение. Амин!

Фирмине, ти с мен, с църквата или с ПетърМос си правиш бъзик, даге?