| Проблема е във фразата - минимална работна заплата, защото в БГ я третират, като постоянен коефициент за всички професии. На запад такова жУвотно нема. Минимална работна заплата е тази заплата, която е неквалифициран човешки труд. Ако си сервитьор, шивачка, дюлгер, механик, монтажник и т.н., няма как да си на минимална заплата, тъй като труда ти е квалифициран. Учил си за това. Но ако си чистач на улица, мъкнеш на ръце камъни от точка А до точка Б и обратно, береш череши или копаеш водопроводен канал на ръка - труда е неквалифициран и тогава си на минимална работна заплата. С две думи, синдикатите в БГ са за трепене. |
| Истината е, че българските "полтици" са от болшевишката школа: дръж хората гладни за да те слушат. Ако пенсионерът на село има достойна пенсия ще може без проблем да си купи дърва за зимата, или климатик, а няма да целува краката на кмета за да му даде евтини дърва, и то срещу "правилно" гласуване... И - същото е в цялата ни държава.. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mi6osp. |
| Всяка рутинна дейност на управлението на страната стана "реформа". Реформа в заплащането? Празни приказки, докато управляващите смятат, че ниската цена на труда в България е основно предимство при привличането на чужди инвестиции. Повишаването на заплащането на труда може да стане само чрез масов натиск отдолу, от страна на работещите- стачки и национални стачки, организирани от профсъюзи. Но българинът е индивидуалист, опитва да се спасява индивидуално вече 25г. и се надява на повишение на доходите си на тотото. Профсъюзите са паразитираща пародия, стачките са екзотика, националните стачки - непознато явление. Резултатите засега са 6.5пъти по-ниско средно заплащане от това в ЕС, деградация на живота,образованието,здравето на населението като следствие от ниските доходи. Така ще е , докато робът не разбере,че няма какво да губи, освен оковите си. Тогава стават не реформи, а революции. |
Повишаването на заплащането на труда може да стане само чрез масов натиск отдолу, от страна на работещите глупости. повишаването може да стане само по сегашния начин - с целенасоченото вдигане на минималната заплата и осигурителните прагове по браншове. другото са утопии. а феодалите - така де, работодателите - да си мрънкат. |
| Повишаване на заплащането може да стане само с увеличаване на произведеното и повишено търсене на труд, не с празни приказки и директиви. При сравнения с други страни е редно да се оценява какъв дял от произведеното се получава като заплащане, а не абсолютните стойности. Много е хубаво за почти всички да се получава по-голямо заплащане, но ако парите за него не са изкарани или има много кандидати да работят същото за по-малко пари просто не става. При повишаване на минималната работна заплата пък, ако съответното работно място не може да осигури приходи за плащането на такава сума (плюс осигуровки и издръжка), просто изчезва, независимо какво казва директивата или "реформата". |
| Държавата наистина не би трябвало глупаво да се меси в заплатите, обаче и бизнесмените си ги бива! Къде е логиката за една и съща работа заплатата дори във Варна да е 2 пъти по- ниска от тази в София? Цените са еднакви, наемите -също. Защо един млад необременен със семейни проблеми човек би останал дори във Варна, камо ли- в Силистра? |
| Допускането, че имаме свободен пазар на труда, който да определя заплатите е неточно. Нямаме, както нямаме и свободен пазар въобще. Стопанството ни се управлява от олигарси, които избягват да се конкурират, а се договарят и подкупват. Всичко, което може, е картелирано, до ниво квартален пазар, т.е. няма свободно ценообразуване. Няма национална политика за развитие на предприемачеството и икономиката въобще, защото олигарсите не искат повече играчи и конкуренция... НЯма развитие - няма растеж, няма глад за работници - няма увеличаване на богатството, няма нарастване на капитали... Ако не са парите от гурбетчиите държавата щеше да е фалирала отдавна. То явно, че този ефект е бил очакван... |
| От мрънкането на бизнеса може да се изведат две хипотези: 1. наистина наште мениджъри/собственици са толкова зле, че не могат да си пласират стоките на цени, които да включват в себе си и тези мизерни заплати, които дават. 2.Огромен марж между себестойност и продажна цена, от който свръхпечалбата е на една стъпка. А принципно наистина е възможен и вариант на огромен марж, ниски заплати и въпреки това ниска норма на рентабилност - да си отговярт т.нар. мениджъри или собственици как може да се получава така (а единия възможен отговор е за прокуратура). И да не прехвърлят вината върху работника. |