Идиокрация
Отиди на страница:
бонго-бонго 26 Май 2015 13:13 Пак цитираш избирателно. Само един абзац по-горе е същността, която пропускаш ("ето защо" -то) "И оттам на въпроса ви защо българите са се провалили – това, което аз виждам, е липсата, първо, на смислена, организирана, осмислена съпротива срещу матрицата, в която българите са вкарани." Това не е липса на идеология, а именно липса на общност. И не става дума за 'национално усилие' - на друго място той говори за онова малцинство, коеот трябва да организира и поведе въпросната съпротива (не ми се търси сега). Не знам дали Христов съжалява, че се е родил българин, но съм съгласен, че е много песимистичен по отношение на българския 'народ' и 'държава'. Аз също съм. Какво друго отношение можеш да имаш към народ, чийто предпочитан кумир е ББ ? Ако все още имаш съмнения, намери и изгледай запис от концерта на Слави Трифонов, който излъчиха снощи по БТВ. Само първите 15 минути стигат, за да решиш, че Христов е умерен оптимист. Ха със здраве, както казва проф МишоКо. |
| Не е в песимизма проблема. Питат го - Е, щом е толкова зле, какво трябва да се направи, че да се променят нещата? Той неизменно отговаря - нищо. Всичко вече е унищожено. България не съществува. (хиперболизирам) Сори. Този вече я е приключил държавата България. Ние - съгласни ли сме? |
| Нещо в противовес на хартиения романтизъм на автора. Откакто имам тъпфон се уверих, че го използвам предимнио за…четене на книги. Ровичкам главно из Читанката, където ще намерите и собствените ми произведения. Правя го основно заради лесната навигация, заради множеството файлови формати и, разбира се, защото е безплатно. Домът ми продължава да е отрупан с хартиени книги, но не мога да кажа с ръка на сърцето, че този факт продължава да ме кефи. Не съм спрял да ходя по премиери. Не съм спрял да колекционирам томчета с автограф. Не съм спрял да давам назаем, да обменям, да събирам книжни издания, не съм спрял и да купувам от книжарниците. ОБАЧЕ хартиените книги губят постепенно мястото си в моя живот. Както морално-физически, така и пропорционално-статистически го губят. И това е необратим процес. Ето ви няколко добри причини защо: 1/ Скъпи са 15-20 лв за томче се равнява на дневната заплата. В провинцията. Извинявам се много, но дори да си ерген, дори да си без жена и деца, дори да си без ипотека, без потребителски заем и без кредитна карта, последното нещо, за което ще похарчиш ЦЯЛАТА си надница е книга. Най-малкото, преди това ще си купиш поне сирене, хляб и яйца, за да си забъркаш един омлет. И няма да ти останат за книга…. 2/ Обемни са Ми, заемат ебахти многото място! Вече ги държа на склад. И вкъщи си имам. И складът е пълен. Какво значи това? Това значи, че нито аз, нито друг ще ги отвори тези книги, ще ги разлисти, ще ги прочете. Никой никога няма да се поинтересува от тях. Обречени са да изгиният от влага или да изгорят в пожар, или да бъдат затрупани от земетресение, или да ги предадат на вторични суровини. Или да ги изядат мишките. Кофти край за световното литературно наследство, не мислите ли? А виждали ли сте отрупаните с книги библиотеки на вашите родители? Те заемат 1/8-ма от хола. Чели ли сте някога, някак, поне 1/80-та от тях? 3/ Тежат Сигурно книгите, които съм събрал през живота си, вече надвишават един тон. 4/ Непреносими са Никъде не можеш да отидеш с тях. Нуждаеш се от специализиран транспорт. Смених 20 квартири, повечето книги раздадох, някои забравих, други изхвърлих. И пак не мога да взема, дори малкото, което е останало, с мен. Просто е невъзможно. За почивките преди избирах един-два тома, сега ходя на море и на планина с 20-30 романа, понякога и със сто. В тъпфона. 5/ Неудобни са Заемат неприличен обем. По летищата ги таксуват като екстра багаж. А съдържат толкова малко текст… Дори в сравнение с една средновековна дискета, с една допотопна флашка или с един дървен таблет. 6/ Непродаваеми са Само букинистите знаят как да продават стари книги. Мен техният занаят не ме интересува. Ако им ги оставя на консигнация, ще чакам до пенсия, за да изкарам 30-40 лв. Повечето хора им ги подаряват от жалост по самите книги, защото не им се занимава и трябва да разчистят вкъщи, а не защото от вторични суровини не биха изкарали повече, при това – веднага. Все пак, книгите си тежат. Виж точка 3. 7/ Абсолютна загуба са на време На новия си адрес заварих „в наследство“ почти цяла библитека. Две седмици подред влизах в тоалетната сутрин и лягах в леглото вечер с различна книга под мишница. 99% от тях са a fucking waste of time. Това, че е издадено на хартия не значи, че става за четене. 8/ Колекционерска стойност имат само копията с автограф Колекционирам книги с автограф, защото има вероятност поне един от авторите им някога да умре и да се прочуе. Докато съм жив. Тогава ще имам възможност да продам копието на търг. Повечето писатели получават славата и признанието си посмъртно. Успелите, пък, се самоубиват. Или се пропиват. Или първо се пропиват и после се самоубиват. Или умират в самолетна / автомобилна катастрофа. Или се разболяват от рак. Или ги екзекутират. Или тънат в бедност, за да може после да ни наблюдават от банкнотите. Повечето банкноти са некролози на мъртви писатели. Тъжна професия е писателската! Четете биографии. В претрупаната библиотека на вашите сигурно има и доста такива. 9/ Между миналото и бъдещето в десет от десет случая ще заложа на бъдещето Гугъл променя алгоритъма си, за да улесни търсенето с мобилни устройства. Амазон продава повече електронни книги, отколкото копия на хартия. Навсякъде около мен се разкарват зомбита, забили поглед в мобилните си устройства. С напъхани в ушите слушалки. Откъснати изцяло от света. Аз самият чета все повече и повече книги на мобилното си устройство и все по-малко и по-малко книги на хартия. Един процент от книгите, които поглъщам чрез лаптоп, таблет или тъпфон са платени, 99% са безплатни. По-малко „обръчи“ имам за прескачане. На един клик разстояние са. Лесно достъпни. Едва ли бих могъл да очаквам нещо различно от своите читатели. Такива са младите. Такова е бъдещето. 10/ „Ама, все пак, ароматът на хартия си е друго!“ Подобно твърдение показва, че си морално (или физически) остарял. Че робуваш на клишета. Че не си в час. За да угодя на твоя „хартиен романтизъм“ примерно аз, като писател, трябва да избирам между два варианта: а/ да затворя новия си роман между две хартиени корици в обидно нисък тираж и да позволя на издатели и разпространители да ограбят 90% от коричната му цена или б/ да си бръкна дълбоко в джоба, за да се самоиздавам, саморекламирам и саморазпространявам, ограничавайки аудиторията си до минимум, само и само някой „хартиен романтик“ да похарчи дневната си заплата за хартиения ми „шедьовър“. Има си принтери за хората, които все още не могат да четат „от екран“. Тихомир Димитров  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Engels 28 Май 2015 07:04 Мнения: 1,723 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Не разбрах по какъв повод и от какъв зор си го постнал горното , но .. когато един уред се използва от тъпаци , той е ТЪПфон , ТЪПометър , ТЪПовизия тнт. Когато се използва от разумни същества той е Айфон , Смартфон , Телевизия и др. Един *****фон има много опции и приложения и ако ти се ограничаваш само или предимно в четене на книги - по-добре си купи таблет или четец . Наистина това е едно улеснение - компактно , удобно , но ... за да четеш книги онлайн , ти трябва добър обхват , връзка , а в планината и в по-отдалечени места връзката или е слаба , или я няма въобще . Ако книгата е вкарана в паметта добре , но ... не всички сайтове позволяват да се смъкват книги като файлове и не всяка книга която търсиш , я има на файл така , че ще трябва понякога и да посегнеш към хартиеното издание . Твърде е рано да изхвърляме всички книги за хартиени отпадъци , на боклука и дори на антикваря - много от тях имат непреходна стойност или ги няма в Интернет . Умният човек успява да намери баланса между едното и другото , хамавият се прехласва по новото , без да е в състояние да оцени старото , като пишман демократ по псевдодемокрация ! |
Наистина това е едно улеснение - компактно , удобно , но ... за да четеш книги онлайн , ти трябва добър обхват , връзка , а в планината и в по-отдалечени места връзката или е слаба , или я няма въобще . Ако книгата е вкарана в паметта добре , но ... не всички сайтове позволяват да се смъкват книги като файлове и не всяка книга която търсиш , я има на файл така , че ще трябва понякога и да посегнеш към хартиеното издание . От началото на годината сме купили у дома 12 хартиени книги и сме прочели online или download над 100. Тенденцията е към е-книги. |
Добра тема, Калки, предразполага към размисъл, а и интервюто на Иво Христов е бисера в нея. Не толкова материалът на Милена Фучеджиева. Аз, за съжаление съм отдавнашен песимист. Бях свидетел отблизо на обществени процеси, в които българинът масово, едва ли не с радост се отказваше от социални практики, които бяха жизнено важни за оцеляването не само на социума, а и буквално за физическото съществуване на индивида. Не може да бъде здраво едно общество, което се отказва от проверени през вековете принципи като свобода, солидарност, равенство. Еле па солидарността. Няма го тоя ген у нас и това е завинаги. Преди няколко години купих Киндъл за мен и Кобо за жена ми. Разкошни инструменти, силно интензивно четене. Но оня ден купих техническа книга, новите постижения в моята област на знанието. Много приятно изживяване - рагръщаш лист след лист, а тя цялата лежи в ръката ти. |