Комунистите навремето преследваха Йога

Комунистите навремето преследваха Йога

Разсекретените архиви на ДС показват много по-дълбоки абсурди от тривиалното пелтечене по въпросите с досиетата на ченгетата. Зяпнали в идиотщините на доносниците от Шести отдел (вече сме писали, че истинската кутия на Пандора не е в досиетата на Шесто, а в архивите на ЦК на БКП), никой не обръща внимание, че в тази клоака е имало още пет отдела.

Един от тях е Втори с началник някой си полковник Иван Дянков. Дори повърхностен анализ на докладите му веднага създава впечатление, че е от оная категория безмозъчни същества, които в казармата, когато я имаше, наричахме „натегачи". След като се разправя по йезуитски с опасността от дискотеките на 11 май 1982 г., на 29 май неуморният полковник пише справка за големите опасности пред бъдещето на социализма от развитието на йогизма в България.

Справката е строго секретна в два екземпляра - един за архива, а другия за Тодор Живков.
На цели 17 страници полковникът изразява дълбокото си възмущение и анализира опасностите от учението, което не било нищо друго, освен „условия за създаване по финен начин на противодържавна дейност".
Писанието по стил е като две капки вода с онова, което е писано в петдесетте години на миналия век в „Наръчник на агитатора" на в. „Работническо дело".

Заради нарасналите на брой до десетки хиляди последователи на йогизма, огромната специализирана литература (сочи се общ тираж на книгите за йога от над 200 000 екземпляра) и особено повишаващия се интерс към тази практика от страна на членове на БКП и АВПФК, то се сочи като особено опасно явление.
За придаване на тежест на пасквила си полковник Дянков използва изследвания на професор Николай Мизов, според който източните учения са „подлъгали доста объркани и търсещи личности, които на практика се явяват проводници на вредни идеи".

Ние нямаме представа колко агенти на отдела са били филтрирани в йога организациите в страната, но пък знаем псевдонимите на двама най-активни доносници - агентите „Жоро" и „Камо".
С тяхна помощ и пак с професор Мизов Дянков стига до извода, че „проблемът с вредното явление е много по-дълбок и сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед".

В страната положението е не по-малко тревожно, отколкото в столицата. В Бургас Божко Енев Маринов бил организирал две групи за изучаване на йогизма и разпространение на религиозна литература. Същото, пак в Бургас, вършел и Михаил Босев, като се ориентирал главно към неукрепнали политически младежи.
Опасността се засилвала, тъй като тия неформални групи се легализирали под формата на културни институти и спокойно провеждали антидържавна дейност.

Особено опасен за отдела се явявал Петко Иванов Петков от Велико Търново, един от най-изявените йоги в страната. Заедно със Стефан Трифонов Стефанов те привличали младежи, студенти и интелектуалци, които открито заставали на идеалистически философски позиции.
Петков бил прекарал 45 дни на курсове в Квебек, Канада, и като се върнал, се захванал със създаване на картотеки на практикуващите, а през 1979 г. достига до опит за създаване на „Автономно йога правителство" в България. Два пъти прави опити за свикване на събор на йогите, за което е „филтриран" в Главно следствено управление.

За да обърне внимание на ЦК на БКП, Дянков си служи с изпитан стар тоталитарен номер - писмо на възмутени родители - Филна и Райчо Босеви, живеещи на ул. „Граф Игнатиев" 44 в София пишат направо до ЦК на ДКМС, като изразяват възмущение и тревога от негативното въздействие, оказано върху дъщеря им в резултат от заниманията й с йога. У нея настъпила отчужденост, отказ от трудолюбие, нихилизъм...
Райчо Босев пък описва как сам ходил на сбирки на йоги и се възмутил, че никога не ставало дума за труд, за борба за благото на обществото. „Изграждат се – отбелязва той – негодни за обществото личности".

Втори отдел сигнализира и за друго вредно явление – опит на един подмазвач да извлече изгоди от йогизма, като бълва книга след книга, което само на пръв поглед е осмисляне на йогизма като школа за комунизъм. На бърза ръка Илия Славов Василев бил написал „капиталните" трудове „Йога и комунизма", „Йога и ДКМС", „Йогата и културата", „Йогата и новия комунистически механизъм". Такива книги водели до отрицателни резултати.
В края на справката си Иван Дянков стига до изводите, че „анализът на научните данни за развитието на йогизма у нас показва, че под негово прикритие се създават организационни и политически предпоставки за провеждане на идеологическа диверсия от противника.

Тъй като йогите постепенно се дистанцират от обществото и идва моментът, в който вече са готови да се противопоставят на социалистическата действителност".
И той отново прибягва към авторитетните заключения на професор Мизов: „Йогата е форма на проникване на идеологическата диверсия в страната ни".

Като добавка професорът бие камбаната за още по-голяма опасност: с йогизма като елемент на теософията се внасяла опасна тенденция за насаждане и у нас на възраждащия се в цял свят дъновизъм". И че целта на йогата била да докаже невъзможността на марксистко-ленинското учение да реши въпроса с качественото развитие и нравствено извисяване на човека.
Накрая полковник Дянков резюлира: „Целесъобразно е ЦК на БКП да вземе мерки за ликвидиране на разпространението на йогизма в България".