Отиди на страница:
Изключително нелеп опит за пишман елитаризъм. Да, ако ни е позволено да се изразим директно. Народът пребивавал в робствата (тва е неква нпо-шка мазнотия), моля ви се! Балканджията Йово, Индже, Кочо Честименски, Раковски, Караджата, А. Кънчев, Батак, Перущица, да не приказваме за нашия светец-покровител Левски и светец-поет Ботев, и всички мъченици на дръвника или на кладата, да ги забравим! За Айподи и п*тки майни? I sictir! |
Масите имат нужда от историческа помпозност, за да се мотивират да живеят (нали помните - национализмът е последното убежище...). Каква тотална нищета! Чула нещо дамата за национализма и го лепи дето й падне! Помним какво е национализмът, многоуважаема авторке! Помним! Но и знаем каква е разликата между национализъм, патриотизъм и грантове. Ще пропуснем, защото сме толерантни, арогантното "масите". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
| Айде многоуважаемата авторка, да отиде в Америка и да се изхрачи на паметта на касапина генерал Кастър, пък да видим. |
Айде многоуважаемата авторка, да отиде в Америка и да се изхрачи на паметта на касапина генерал Кастър, пък да видим. Пък даже няма да видим и останки.  |
Пък даже няма да видим и останки. Ей затуй ги харесвам американците. И папер няма да оставят от некви екземпляри, поругаващи светините им.  А наште, отворили лакоми г*зове за грантове - "Всичко за продан!" |
И бахмааму на народеца. Ми нали я четеш - народът е назадничав, отмъстителен и прост. Апропо, нещо хем е малко офтопик, хем в контекста. Оня ден, имаше изпит в СУ по литература за КС. Питат неква госпойца кво иска да й се падне - тя: поезия! Питат я - кой поет? Тя - Йовков! Хубу де, ама и журналиската изпадна в ступор - Ма Йовков е писател! Мацето: А, извинявам се - Смирненски! Е, що? Бил приятен! Направо да беше казала - "кефи ме!", Ма не я кефи - просто той си проби път в задръстената й памет. "Приятен"! Смирненски приятен! Смирненски е най-малкото вълнуващ бе, моме! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: hamel |
Хубу де, ама и журналиската изпадна в ступор - Ма Йовков е писател! Че коя е таз журналистка? Ще я съблазня. Тя даже умна, Хамеле. За кандидат студентката - съболезнования. Не на учители, на родители не е попаднала. За видеото с Аспарух Лешников и образа на Смирненски  Уникално, приятелю! |
Кой е тоя генерал Кастър? почетен генерал. Дж. А. Къстър е известен с действията си срещу американските индианци по време на войните за завоюване на Американския Запад. Сред индианците бил известен с различни имена; сиуксите го наричали Пахуска (Дългокосият), а кроу - Синът на Утринната Звезда. Дж. А. Къстър е роден в Ню Ръмли, Охайо, в семейство на потомци на немски емигранти. |
Кой е тоя генерал Кастър? Who the fuck is that general? Жми сюда |
За видеото с Аспарух Лешников Майка ми ноо кльопа Ари Лешников. Преди много години, след едно студентско кръводаряване, наваксвахме с домашно вино и кебап, споменах за Ари, и домакинът измъкна плочата от грамофона и ми вика: "От мен - на майка ти" След 10 месеца издъхна от рак. На 24 години. Апропо, текстът на Кафето е на Смирненски, Валтере! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: hamel |
| Хамел, от Смирненски и финала на "Пролетта на робите": А ще дойде таз огнена пролет с ореол от рубин и звезди; тя ще дойде сред черни беди – милиони за нея се молят! И ще гръмне навред по земята: "Пролетарии от всички страни, пролетта и за нас прозвъни огнекрилия зов на борбата!" Болднато е от мен и за теб, и за приятелите.  |
Апропо, текстът на Кафето е на Смирненски, Валтере! Знам, знам. За това преди малко цитирах Смирненски. |
| Да, Валтере, Смирненски е Вселена. Има ли нещо по-вълнуващо от "Ескадроните!" Господи! Какви гениални песни! А Вапцаров! Оня ден колеги бяха сложили негови стихове! А Гео! Стиховете от "Септември" с една дума! И кво оставиха от него? Окото му! Което гледа мижитурството ни, а очаква да раздадем звучни шамари! |
Което гледа мижитурството ни, а очаква да раздадем звучни шамари! Срамувам се, че не раздадох звучни шамари, когато трябваше/1991-92/ и когато бях наистина много силен и влиятелен. На 33 трябваше да ударя по-здраво по масата, но признавам - не го направих. И ме боли. Като сценката, Вапцаров беше убит - Багряна си живя до хубави социалистически години. |
| Гледай шибания Смирненски Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал. С погледа смутен и влажен на прокудена русалка между масите пристъпя и предлага плахо тя: златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка и усмивката смирена по рубинени уста. Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна, като черни пипала се плъзгат погледи отвред и в усмивки иронични блика мисъл неприветна, че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет. И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди, гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак, понесат се нависоко волнокрили, смели, горди и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг. Но от маса къмто маса свойта кошничка показва светлокосата девойка с поглед смътен и нерад, а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва хиляди души разбити – дебне каменния град. Приятно! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |