Добави мнение Мнения:21
Дончо Цончев го помня все небръснат, а Калин Донков, като му гледам прическата... Аз пък пиша за футбол по форумите, и на мен връзката ми с футбола е аз на трибуните, той на терена.  |
| *** | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sybil |
И за какво му беше на Дончо да става депутат ( и от БСП на всичко отгоре  ) та да се излага на стари години ? |
| Есето е едновременно интересно, задълбочено, добронамерено и забавно. КД държи себе си далеч от фокуса на вниманието. Няма нито намек за каквато и да е пропаганда. Удивително висококачествен човек. |
| Калин Донков е може би последния романтик на света. L'ultimo, l'ultimo romantico di un mondo, както пееше големият Серджо Ендриго. Такова изящно и в същото време - нежно слово, че спокойно да сгушиш и намериш подслон в неговите редове от цинично арогантната градушка на съвременното ежедневие. Той е като един любящ баща за тези, които го разбират. |
| Приятно и ведро за четене. Не случайно в славянските езици има толкова имена на "слава". Белким някак си я притеглим, да ни обгърне като мас пехливанин. |
| Удоволствие за мен беше да прочета нещо толкова чудесно написано! Не съм по литературните разбори. Браво-то трябва да каже всичко! |
| Всички коментари изглеждат като написани от едно и също лице. Да не би г-н Донков да има рожден ден тия дни, или някаква друга особена заслуга? |
| Има особена способност да пише . Не е малко и във всеки случай е напълно достатъчно за добрите отзиви тук. |
| Да, чете се леко и приятно, но защо е написано - не ми стана ясно... Предишната "писаница" ми допадна повече.  |
Lord Voldemort 12 Юни 2015 06:35 Има особена способност да пише . Не е малко и във всеки случай е напълно достатъчно за добрите отзиви тук.   Калин Донков с нещо прилича на майсториците на парцалени одеала, събрал е парченца и ги е съшил майсторски, станало е нещо ново, сгряващо и радващо. Душа има в написаното, затова. |
| 67AF 12 Юни 2015 07:18 ... Душа има в написаното, затова... - Ами така е...  За да напишеш нещо, то трябва да е НЕЩО ! Е, верно, че и на четящи читатели да случиш  ! |
През 1954 г. в Швейцария тогавашната ФРГ печели сензационно световното първенство по футбол. Победата е изненада за следвоенния свят. Разбира се след изключително груба игра на гермаците. Тогава Унгария беше вундертима. Малко преди това бяха разгромили англичаните на Уембли с 6:3 и в Унгария с 7;1 ако не се лъжа. Спомням си, че слушахме мача в един парк от високоговорителите там. В предварителните групи Унгария беше била Германия с 8;3. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
| >>><<< Душа има в написаното, затова. Така е, спор няма. Бачо Калин е като врата към друго измерение, но писаниците на ДИ по приличат на съшитите от парцалчета одеала или палта (виж Песента на Доли Партън!) Бачо Калин ги боцка, като си носи канава и конци за фината бродерия. На ДИ писаниците са като джиг-соо пъзел, трябва да си ги сглобяваш "за домашно", а понякога търсиш поредното парченце на дъното на чашата с... песента: https://www.youtube.com/watch?v=w_-YbWHs6DE Лириката: https://www.youtube.com/watch?v=emBbTE-iYD0 Бачо, наздраве! Да надживейш секвоите! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sluncho6 |
| Разбира се след изключително груба игра на гермаците. и отменен чист гол на пушкаш. и други съдийски подкрепи. |
| Писателите от онова време не успяха да направят нищо съществено и запомнящо се. Проста сметка. Подстригани са и обръснати. |
zzz07 12 Юни 2015 20:42 Писателите от онова време не успяха да направят нищо съществено и запомнящо се. Проста сметка. Подстригани са и обръснати. Нали знаеш, то от една искра може да пламне пламък, но само ако попадне на горим материал... Дето казва колегата по-горе, трябва и на читатели да случиш! Есетата на Васил Попов могат да тръшнат оземи доста есеисти, но са известни на два вагона хора, само казвам. |
По форумите валят оплаквания от тях. Не помагат. Каквито им диетите, такава им и славата... Бих искал да отбележа, че "слава" и "популярност" са две съвсем различни неща. За слава говорим обикновено при някаква победа в името на доброто. Славата винаги има положителен заряд. Останалото е популярност, която не е морално заредена. Азис и Джъстин Бийбър са популярни, но не са "славни". Славна е българската армия от Балканската война. За много от националните ни герои обаче не може директно да се каже, че са "славни", понеже не са постигнали реални победи - Левски и Ботев например. Но ние смятаме, че чрез героизма си те са постигнали морална победа над този, срещу когото са се борили - и им признаваме правото на слава. Според мен за "слава" в литературата може да се говори само при спечелване на престижна награда. Останалото е успех и известност. Например - "вулгарните романи" донесоха успех и известност на Христо Калчев, но унищожиха авторитета, който си беше създал с "Луда вода" и "Вътрешна светлина" и го зачеркнаха завинаги като кандидат за литературна слава. Вярно, в ежедневието ние използваме израза "слави се като...", но това е нещо съвсем различно. Аз лично винаги съм свързвал термина с древногръцката представа за света - на земята са хората, на небето - боговете, а свързващото звено между тях са героите. Именно те са носителите на славата и тя ги прави нещо като богоподобни хора. А в нашето съвремие аз нещо не виждам такива... ама хич даже. |
Добави мнение Мнения:21