Общественият съвет ще включва един представител на финансиращия орган, поне 3-ма на родителите и един от училищното настоятелство. За школата, предлагащи професионална квалификация, има изискване за присъствие и на човек от бизнеса. Родителите в него ще се избират от събрание, свикано от директора. Членовете му - работодатели, пък ще се определят от областния управител... Новият орган е натоварен с доста функции - той ще одобрява стратегията за развитие на училището и ще предлага мерки за подобряване на образователния процес, ще участва в част от работата на педагогическия съвет, ще дава становища за разпределението на бюджета, ще съгласува учебния план, избора на учителите, план-приемът, ще участва в комисиите по атестиране на директорите и ще сигнализира при нарушения в нормативните актове.

- Не ще, та не ще!... - продължаваше Иванчо. - Тогава не се стърпях, ами му рекох: "Най-после ти си баща на четиринайсет деца и прочия... какъв пример ще им оставиш? Помисли: ти си баща!"
- На Селямсъза ли? - обади се Хаджи Смион, които не можеше да се удържи и да не се похвали за доброто дело, що, извърши тая заран. - И аз сущото рекох на Варлаама, гаче сме се наговорили.
Иванчо го погледна намусено, па подзе:
- Но, гледам, той пак шава... "Аз, каже, това и това!" Не! рекох му аз благодарно, господине, ти си настоятел училищний, тая чест за колко я считаш?
Хаджи Смион се обади пак, като се готвеше да си изуе лявата калевра:
- И аз му казах същото на Варлаама - рекох му: А бе, избраха те училищен епитроп и аз дадох глас за тебе... сега ни посрамяваш... вярвай Бога, посрамяваш ни.
Иванчо махна с ръка на Хаджи Смиона, изгледа го кисело и продължи:
- Тогава Селямсъзът се поубеди малко... Видях, че моите думи го жегнаха. Той ми каза:" Право имаш, Иванчо..."
- И Варлаам най-напред не лягаше, но най-подир ми каза: "Имаш право"... Се сущото! - и Хаджи Смион изгледа важно сьбранието.
Иванчо погледна свирепо Хаджи Смиона и като съзря, че си е изул калеврата, за да говори, превари го:
- Кажи, че го убедих целокупно, но изведнъж като каза: "Гръбнакът, не возприимам, та не возприимам: аз, този анадолски капасъзин да ми стори това безчестие на портата..."
- Сущо! И Варлаам: "Аз каже, този смертоубиец и Юда Искариотски, дето ми обезчести фамилията."
- Мълчи бе, дивак! Епитропи! Срам за българския народ! - изкрещя Иванчо разлютен.
Няколко души се изсмяха.
Хаджи Смион погледна обидно на Иванчо и му каза строго:
- Господине, бъди американец, благородно.
Подир една минута обаче гневът му мина и той прие драговолно предложението на Иванча да играят на кончина...
- Но честно и почтено - прибави Иванчо.
- Американски - издума Хаджи Смион, като се намещаваше.
Няколко пъти се хвърлиха книгите, а играчите мълчаха.