БатВаню 15 Юни 2015 10:39 Мнения: 1,999 От: France Както навремето казахме ΟΧΙ... И какво стана като казахте ОХИ, бре? Юнкерите пак развяха знамето с пречупения кръст над Партенона. След като не знаеш как се казва ΟΧΙ и си свикнал само с ДА, как да ти обясня разликата? |
След като не знаеш как се казва ΟΧΙ и си свикнал само с ДА, как да ти обясня разликата? Ами - просто е. Вземаш чужди пари - това е ДА, Искат ти да ги върнеш - това е ОХИ. |
Ами - просто е. Вземаш чужди пари - това е ДА, Искат ти да ги върнеш - това е ОХИ. Комплекси избиваш май, нещо ново и по въпроса конкретно. |
Ойрото го девалвираха.Ако си мислите че "количествени облекчения" значи нещо друго - грешите. Абе количествени...така е думата, никакви количества не са , жълти стотинки с 6 години закъснение, и то само за тези на които не им трябват, все пак сме отдавна в ликвиден капан.Много повече трябва, поне трилион на тримесечие, и то много по свободно да се отпускат. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: cisco |
Ей това не им го разбирам на защитниците на ципрасите - значи, да се девалвира еврото, че гърците да се успокоят. А че с тази девалвация ще намалеят пенсии и заплати на цяла Европа, включително и нашите - няма значение. Важното е да има бузуки, сиртаки и чакараки. Не само това, нищо не разбираш! Останал ти е сигурно от иванкостовщината навик да си смяташ заплатата в долари все едно си американец дошъл у нас на гурбет и ще си я харчиш в Ню Йорк! Няма никакво значение че заплатите ни ще намалеят сметнати в някаква си друга валута, защото ще си купиш с една заплата толкова, колкото си си купивал и преди, вноса е от еврозоната, срещу евро, вързани сме за еврото и ЕС е свободен пазар! Друго ще се промени, стоките ни ще станат продаваеми извън съюза, турските и китайските стоки ще намалеят силно по пазартите ни че родните ще станат отново конкурентни и туристите които ходят в Турция за по еврино ще престанат, тук отново ще им бъде по изгодно. |
Няма никакво значение че заплатите ни ще намалеят сметнати в някаква си друга валута, защото ще си купиш с една заплата толкова, колкото си си купивал и преди, вноса е от еврозоната, срещу евро, вързани сме за еврото и ЕС е свободен пазар! Много макроикономист, много нещо, брей! Само че всички на журналистическо ниво. Колега, ти запознат ли си със структурата на вноса ни? Ако еврото падне спрямо долара, какво ще се случи със суровините, които нашата промишленост внася извън евросъюза? Например - масово се работи с ламарина от Турция и Русия. Как ще се промени себестойността тогава? Тази теория, че ще се подпомогнел износа, важи само ако сам си произвеждаш всичко или поне стратегическите суровини. Но ако ги внасяш извън ЕС, жална ти майка. При това има и друго - евтините турски и китайски стоки донякъде сдържат алчността на нашите производители. Ако останем само на вътрешно производство, цените ще скочат почти до западноевропейските - говоря за неща, които сега се внасят. Тоест, едно дънки ще струват не 30, а 50 лв., при същото качество. Не съм убеден дали това няма да засегне и цените на горивата, които обикновено се търгуват в долари. Най-вероятно ще поскъпнат, а след тях - по веригата всичко. Всички призиви за поощряване на родния бизнес са приказки за малки деца, за да се оправдаят свръх печалбите. Ето, Румъния свали ДДС-то на хранителните стоки. Румънците спряха да ходят да пазаруват в Русе, а обратното - русенци тръгнаха към Гюргево и Букурещ. И веднага местният бизнес изпищя - олеле, искаме защита, ще фалираме... Ами продавайте в други градове. Само че когато Русе беше пълен с румънци и цените там бяха най-високите в България, никой не каза - дайте да защитим местния потребител. Къде ти - смениха джиповете с нови и си свиркаха, сега обаче държавата трябва да помага. Но пак казвам - разсъждаваш само като гражданин, но вероятно нямаш представа колко суровини влизат у нас от Китай, Турция, Русия и арабските страни. И всичко е в долари. |
И нещо интересно, макар и малко дълго: .................. ...Сега Ципрас бленува, че все още има коз, а именно страхът на Европа от гръцки фалит. Но това е илюзия, която бива насаждана от финансовия министър Янис Варуфакис. Професорът по "теория на игрите", наскоро се похвали пред New York Times, че "малката Гърция, за да оцелее, може да съсипе целия финансов свят", както и че неговия имидж на "нерационален глупак работи добре за мен", като заплашва останалите финансови министри от Еврозоната. Явно Варуфакис вярва, че неговото "задълбочено познаване на теорията на игрите" дава на Гърция съществено предимство в "сложната динамика" на преговорите. Всъщност, играта, която се играе в Европа прилича по-малко на шах и повече на морски шах, в който равенството е нормален изход, но грешния ход означава фалит. Правилата на играта са много по-прости, отколкото Варуфакис очакваше, заради момента, в който се случва всичко или по-точно същата седмица, в която изборите в Гърция бяха спечелени от Сириза. На 22 януари 2015, ЕЦБ взе решение да предпази Еврозоната от потенциален гръцки фалит. Обявявайки огромна програма за изкупуване на държавни ценни книжа, много по-голяма, вземайки предвид пазара на европейски държавни ценни книжа, спрямо подобни схеми в САЩ, Великобритания или Япония, президентът на ЕЦБ Марио Драги изгради непробиваема защитна стена, която бе нужна от много време, за да предпазва от финансови стопявания като това на Лемън Брадърс. Новата възможност на ЕЦБ да печата пари, реално без ограничение, за да оказва подкрепа на банките и правителствата, намалиха гръцката зараза до несъщественост. Това представлява сериозен завой в европейските финанси, който гръцките политици, а и редица икономически анализатори не успяха да проумеят. Преди това решение на ЕЦБ, гръцката зараза бе съществена опасност. Ако гръцкото правителство фалираше или се опиташе да напусне Еврозоната, гръцките банки щяха да се сринат, гърците, които не са успели да си изтеглят парите от страната, щяха да изгубят спестяванията си, както се случи в Кипър през 2013 година. Когато спестяващите в други държави със сериозен дълг като Португалия и Испания видят това, те биха изпитали страх от сходни загуби и биха преместили парите си в банки в Германия или Австрия, както и притежаваните от тях държавни ценни книжа на Португалия и Испания. Преди януари, това развитие на нещата бе доста вероятно, но програмата на ЕЦБ за изкупуване на държавни ценни книжа, сложи спирачка на всяка една стъпка от процеса на зараза. Ако собствениците на португалски държавни ценни книжа биват обезпокоени от предстоящ фалит на Гърция, ЕЦБ просто ще увеличи купуването на подобни книжа, без да има ограничения в обема, което лесно ще спре процеса на масова разпродажба. Ако спестяващите в португалски банки започнат да местят парите си в Германия, ЕЦБ ще върне тези пари в Португалия чрез междубанкови депозити. И отново няма ограничения за количеството пари, което ЕЦБ може да върне по този начин, стига португалските банки да останат платежоспособни, а те ще останат, тъй като ЕЦБ ще продължава едновременно да купува и португалски държавни ценни книжа. Накратко, програмата за изкупуване на държавен дълг на ЕЦБ трансформира централната банка от пасивен наблюдател на евро кризата, парализиран от остарели законово ограничения от Маастрихското споразумение, в кредитор от последна инстанция. Със силата да монетизира държавни ценни книжа подобно на щатския Федерален резерв, Японската централната банка и Английската централна банка, ЕЦБ най-накрая може да предпазва Еврозоната от финансови зарази. За жалост на Гърция, това бе пропуснато от правителството на Ципрас. Гръцките политици, които все още страха от финансова зараза като свой коз в преговорите, трябва да обърнат внимание на съвпадението на времето между гръцките избори и новата програма на ЕЦБ за изкупуване на държавен дълг, и следва да си направят изводите. Новата политика на ЕЦБ е конструирана, за да предпази еврото от излизане на Гърция от Еврозоната или фалит. Най-новият елемент в гръцката стратегия за преговори е да се иска откуп, за да не се самоубие страната. Подобна стратегия може да проработи за самоубиец с бомба, но Гърция държи пистолет насочен към собственото слепоочие и на Европа не и пука особено, ако сама натисне спусъка. ............. Анатоли Калетски, главен икономист и съпредседател на Gavekal Dragonomics и председател на Института за ново икономическо мислене, анализира ситуацията с гръцката дългова криза пред независимото издание Project Syndicate. |
Убеден съм, че тъпият ход на преговарящите чиновници е бил веднага отменен на 19-а СЗ улица и още днес делегацията беглец ще кацне обратно на масата на преговорите и ще подпише "този бартер" без гък. Несериозното отношение на Атина към преговорния процес вече кара някои дипломати в Брюксел да се запитат на коя планета живеят гърците. Само един пример: тази неделя в 8 часа сутринта представителите на кредиторите вече бяха на масата за преговори в очакване на гръцката делегация. В същото време пратениците на Атина бяха забелязани от журналисти да си похапват спокойно в техния брюкселски хотел. В крайна сметка гръцката делегация се появи чак в следобедните часове, а срещата ѝ с представителите на кредиторите продължи само 45 минути и завърши без резултат. Та, кой прави тъпи ходове? |
Колега, ти запознат ли си със структурата на вноса ни? Ако еврото падне спрямо долара, какво ще се случи със суровините, които нашата промишленост внася извън евросъюза? Наистина не ми е ясна структурата на износа и вноса!Знаех че ние суровините ги изнасяме, не ги внасяме, износа ни е предимно скраб, мед , руда... |
Наистина не ми е ясна структурата на износа и вноса!Знаех че ние суровините ги изнасяме, не ги внасяме, износа ни е предимно скраб, мед , руда... Почти всички основни суровини в ЕС се внасят (имам предвид това, което се явява суровина за нашата промишленост). Например - алуминий - от Русия или арабските страни. Метали и валцовани изделия - Русия, Китай, Турция. Не се сещам за друг европейски производител на ламарина например, освен Фьойст Алпине, но и те май не копаят рудата в Австрия. Нефт - ясно. Каучук - също. Горива? Е, и Норвегия добива, Румъния също, но колко е то? Електроника (по-скоро елементи за управление - все повече Китай. Битова техника и електроника - Китай, Южна Корея и Тайван. Отделно, че някои неща се произвеждат и в Европа, и извън нея - например, неорганични пигменти, които се слагат в боите, с тях се оцветяват пластмасите, мазилките и т.н. Само че производството в Китай и Индия е много по-евтино и то определя себестойността на нашите стоки (европейското е нищожно като процент и "обира луфтовете" на логистиката. На теория една пратка с кораб идва от Китай за две седмици, на практика - за четири, което е твърде много.) Платове - мисля, че у нас вече не останаха тъкачници. Вярно, много работят на ишлеме, но който произвежда крайно изделие - зависим е. Тоест, ниското евро ще помогне (вероятно) на селското стопанство, на туризма и обслужването. Но на машиностроенето и другите подобни производства по-скоро ще попречи. В смисъл, може да не повлияе на износа и дори леко да му помогне, но ще удари жестоко вътрешния потребител - тоест, всички нас. |
Да наистина, коя нация стои зад МВФ? Не, не е САЩ. Проблемът от къде дас е отрежат 400 милиона евро,(не еврА), задължително от ниските пенсии, не от военните разходи, не е нужно да си икономически корифей, за да си наясно че такива "реформи" довеждат длъжника до още по-голяма невъзможност да си връщат дълговете, в МВФ едва ли са се объркали, а осмиваните "конспиратори" ще се окажат прави, че целта е не въщане на заеми, а лихвено заробване и накрая превземане на страната, и защо не целия свят, да, той им бил обещан от Йехова, само за тях. |
Тимуре не така, получава се свинско със зеле както го структурираш ти този внос, прави разлика за кой е свинското и за кой зелето, все пак на нас алуминий и ламарина не ни трябват, коли се произвеждат в Германия, не в България, а бюджета го пълним от услуги, туризъм и лека промишленост да кажем, това което още вирее в деиндустриализирана страна.Обезцененото евро ще удари жестоко немската икономика , както и на останалите северноевропейски страни, докато ще се окаже много полезно за нас и за останалите южни страни, ще бележим ръст на БВП поне по 6% годишно. |