Отиди на страница:
Този номер с обувките не ме трогна. Аз пък не му вярвам. Лорчето, лека й пръст, беше импулсивна фантазьорка, плеснала го е да подсили декларираните чувства и така останало за поколенията. |
| Чудя се коя е Клавдия "от другата гимназия" - те бяха две, "Мъжката" и "девическата", макар и вече смесени. Моята беше "единно", дето после стана МГ, тази на Калин стана руска, а по-после - ГПЧЕ. И нашата химичка беше хубава мома с кандидати, през 1959-60 премина в Мъжката, омъжи се за физкултурника там, дещеря им се затри в обединена Германия, но се намери. Химичката пееше в хорове, остана тук, овдовя и наскоро почина. Останали са ни няколко учителя само живи, един завуч и другото жени. Някои доживяхя над 90, други по-рано. НЕ ВСИЧКИ ИМАТ ПОДОБНИ ИСТОРИИ, НО, ИНТЕРЕСНО, много от учителите ни бяха на "ти" с теаътра. Биваха пом. режисьори, инспициенти и прочее в ученическте ни постановки. Един беше поет и писател, хуморист, оперетен артист - играеше характерни роли, дългия моряк във "Волния вятър" и много още. Как от всякя тема изниква нещо, което вече го няма. Лошото е, че няма и заместител, или ако има, то канабисът е замести гръстите. |