Първата е за приватизацията в Гърция и германската идея в независим фонд в Люксембург да бъдат прехвърлени гръцки активи за 50 млрд. евро, а фондът да ги продава и да плаща с приходите дълговете на Атина. Гърците твърдят, че не могат да съберат активи за повече от 17 млрд. евро и че цялата схема не е добра.

Втората спорна точка - доста изненадващо за мнозина - е настояването на Алексис Ципрас силно да се се намали или напълно да отпадне ролята на МВФ. СИРИЗА не харесва участието на МВФ в спасителните програми, защото се смята, че фондът се влияе много по-малко от политически съображения, отколкото ЕС. Но в момента МВФ е институцията, която най-открито и активно настоява да бъдат опростени част от дълговете на Гърция.

До сряда, 15 юли, правителството и парламентът в Атина трябва да приемат следното законодателство:

- Унифициране на ДДС ставките и разширяване на данъчната основа, така че да се увеличат приходите.

- Първоначални мерки за подобряване на дългосрочната устойчивост на пенсионната система, като част от цялостна пенсионна реформа.

- Гарантирана на пълната независимост на статистическата служба ЕЛСТАТ.

- Пълно прилагане на съответните разпоредби от Договора за стабилност, координиране и управление в Икономическия и паричен съюз, особено пускане в действие на Фискалния съвет, преди финализиранe на Меморандума за разбирателство и въвеждане на квазиавтоматични съкращения на разходите при отклонения от амбициозните цели за първичния излишък след консултация с Фискалния съвет и които са обект на първоначално одобрение от институциите.

До 22 юли:

- Приемане на Граждански процесуален кодекс, който да съдържа мащабна реформа на процедурите и договореностите в системата за гражданско правосъдие и който значително да увеличи скоростта на съдебните процеси и да намали разходите.

- Прилагане на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките.


Гърция е приела като част от помощта да приватизира активи за €50 млрд. чрез фонда, който ще бъде базиран в Гърция и ръководен от експерти. Приходите от него ще отидат за погасяване на дълговете на държавата (€12.5 млрд) и рекапитализиране на банките (€25 млрд).

Лидерите от еврозоната са се договорили още Гърция да модернизира и значително да подсили държавната администрация, да проведе програма, в партньорство с Европейската комисия, която да деполитизира администрацията и да изгради капацитета й. Първото предложени в тази сфера трябва да бъде предоставен до 20 юли след дискусии с институциите.

"Изброените ангажименти са минималните изисквания за започване на преговори с гръцките власти", пише в текста.

В хода на дебатите обаче стана ясна и част от плана на оглавяваното от министъра на икономическото развитие и енергетиката Панайотис Лафазанис течение. Той разкри, че част от предлагания от Лявата платформа план „Б” е било връщането към национална валута. За прилагането му било необходимо „да вземем 22 милиарда евро от Банката на Гърция, с тях да платим заплатите и пенсиите и междувременно да отпечатаме наша валута”.
Според гръцки правителствени източници Лафазанис представил изготвения от членове на Лявата платформа алтернативен план на заседание на кабинета. Той предвиждал нахлуване в Монетния двор, където се съхранява финансовият резерв на Банката на Гърция, с който тя снабдява с ликвидност гръцките банки след съответно разрешение от страна на Европейската централна банка. Според Лафазанис тези пари щели да бъдат използвани за изплащането на заплати и пенсии след налагането на капиталовия контрол.