Кратка алтайска сводка
Добави мнение Мнения:13
| Няма нищо по-приятно от това да откраднеш малко време за пътуване. Харесвам тези кратки моменти повече от нарочните екскурзии – в тях липсва усещането за пропуснати гледки, в тях всичко, което си видял, е подарък. Исках да видя Алтай. Късата клечка беше изтеглена от село Чемал – до там има ежедневен транспорт и можех да сместя пътуването в почивните дни. Селцето е разположено на брега на река Катунь, между два планински хребета. На това място в Катунь се влива река Чемал, и там е изградена красива ВЕЦ. И така, изборът беше направен, в петък след работа се метнах на автобуса и пътуването започна. Пристигане в 9 сутринта, бързо кафе за разсънване след безсънната нощ – и бях готова да търся приключения. Избягвайки предишни грешки, реших още от сутринта да си организирам туровете. Искате сплав? Разбира се, в 10 часа тръгва една група, можем да ви включим! След час групата се събра и едно автобусче ни закара нагоре по течението на Катунь, от където започна рафтингът. Това е причалът, от който тръгнахме.   Красиви ридове, беседка с огнище, а на брега – походна баня:  Пали се огън, камъните се нагряват, след което около „огнището“ се опъва найлонова палатка – и банята е готова  Ние също сме готови, така че отблъскваме лодката и сплавът започва. Две снимки от спокойните моменти (в които може да се извади фотоапарат от сухата чанта и да се снима):   В един се върнахме в базата, поизмокрени и доволни. Аз се отправих към хотела си – трябваше бързо да си оставя багажа и да се върна, защото за 15 часа беше предвидена конната ми разходка. Оказа се, че заради кратките превалявания останалите от групата са се отказали, така че останах сама. Това се оказа много добре за мен, защото заради малко объркване бях заведена не на едночасов, а на четиричасов поход. Какво по-хубаво за начинаещ като мен? Конната база се намираше на няколко километра нагоре по течението на реката, на другия бряг:  Моето конче е петнистото, оседлано меринче. Кратък инструктаж как се качва, как се слиза, команди за спиране, тръгване и завой – и съм на коня. Отначало вървим край реката, почти равно е. С водачката ми разговаряме за Алтай, за близките забележителности, за живота на хората там. Край нас свободно пасат коне, които никога не са затворени.  Разказва ми, че зимата по тези места е мека, снегът никога не е много и конете го разравят и успяват да се изхранят с тревата отдолу дори и без да им се дава допълнително сено. Но, разбира се, не ги товарят тогава, защото иначе се изтощават. За местните конните преходи са нормалният начин за придвижване – разстоянията са огромни, а пътищата – много обиколни. Всички алтайци от деца са на коне. Дребни, жилави кончета – специална алтайска порода, идеални за планински преходи. Както разговаряме, започва стръмно изкачване. Вървим по тясна козя пътека, от едната страна е склон, а от другата стръмна пропаст към реката. Сърцето ми се свива, идва ми да сляза от коня и да го водя на повода. Водачката ми се смее – никакво слизане, той по-добре от тебе знае как да върви тук! Съгласно инструкцията, навела съм се леко напред при изкачването и се моля конят да не се подхлъзне ... Накрая излизаме на обзорната площадка, гледката е невероятна. Поглед на юг, нагоре по течението:  Поглед на север:  Още малко надолу по течението, зад завоя на реката се вижда стената на язовира:  Следва стръмното слизане, след което спокойно се връщаме в конната база. След четирите часа на седлото ми е малко трудно да седна ... Угостяват ме с лапша и ме връщат в селото. Остава ми да видя храма на Йоан Богослов на остров Патмос. Според легендата, Йоан Богослов сънувал два храма високо над водата – единият в Средиземно море, а другият – на другия край на земята. Всички разказват, че катунският остров Патмос е наречен на гръцкия, но не бих се учудила, ако просто гръцки монаси са стигали до Алтай и са дали името на острова. До този остров се стига само по въжен мост, който вечер се затваря. Въженият мост, скалистият остров и храма в ляво:  Свещено изворче пред църквата:  Поглед от моста към реката:  В неделя – девет часа път обратно, алтайска медовина и обещание да се върна. |
кога да чакаме следващото? За летене със самолет трябва да е... Тя все с влак пътува... Гледам нависочко се е качвала, та не би трябвало да има опасения от аеропланче някакво... Иначе - благодаря за разходката.  |
| Красива разходка... Край реката видях няколко мацки. Която и да е Хексето - уха! ------------------------ Сайтът на Генек |
| Благодаря на всички ви! Не зная кога ще е следващото по-необичайно пътуване, и на мен ми се иска още Които ме познават, знаят, че често пътувам, но сводки пиша само за по-необикновени, рядко посещавани и непознати за повечето от нас места, затова и сводките не са много.ПП Калки, използвам случая да те поздравя тук с малко закъснение с рождения ден!  |
| Прелестни местенца и хубави картинки Хексе, но не видяхме никъде това, дето си го сляла отгоре в една дума сводка, а трябва да е било и "С ВОДКА" Наздраве за приятелите!!! |
"По усам текло, в рот не попало!", но ти разказвай, разказвай, и ние да оплакнем око! Добави мнение Мнения:13