оливие (постепенно станало олио) и зе(х)тин Доколкото си спомням, оливия произхожда от търговска марка "Оливия" (както сега има "Бисер Олива" ). Тоест от собствено име се развива до нарицателно име (какъвто е и случаят с веро, джип). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
Д-р Тормозчиян 17 Юли 2015 14:33 оливие (постепенно станало олио) и зе(х)тин Доколкото си спомням, оливия произхожда от търговска марка "Оливия" (както сега има "Бисер Олива" ). Абе то "оливие-то" май произхожда от надписа по тенекиите "Oliva oil", ама нека Калин Донков да каже. Хем е по-вещ, хем и по красиво ще го напише. |
В Силистренско преди има-няма 35 години родата от женска страна вареше невероятен маджун от дини. Не знам от сегашните дали би излязло нещо - то си иска захарност. |
От "никнейма" на колегата се сетих за един стар виц, извън темата. Тодор Живков и Станко Тодоров отишли в една братска африканска страна. Там имало странни обичаи и един от тях бил, че преговорите се водели на поляната, пред целия народ и се провеждал своеобразен референдум. Нашите ръководители обещавали разни неща, а племето отговаряло с вик "Балуба" на всяко обещание. Като свършила официалната част, вождът, така де, ръководителят на братската африканска страна обяснил на високите гости, че по традиция племето се къпе в лагуната със най-обичните си гости, но всички трябва да са голи. Съблекли се и навлезли във водата. Преводачът който се въртял наоколо, чул едно дете да казва на баща си: Абе тате, защо са им толкова малки балубите на тези високи гости? |
На адреса http://ibl.bas.bg/rbe/?q=олио пише: „От ит. olio 'зехтин'“. |
Калине, доволен съм, че поде майсторски идеята за възраждане на позабравени думи в българския език. Да живейш за радост на всички българоезиколюбци! МЪЗГA - хубава дума! В цялото й смислово многообразие. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Даскал Цеко |
Прекрасно четиво!! Калине както винаги на висота.Толкова мило, уютно и сладко-тъжно ми стана като четях за маншончето на Златка и зелено-жълтата куртка със "златни" копчета на Милко, въпреки, че моите ученически години са отдалечени от твоите.Във времената, когато ако ми се случеше да не мигна цяла нощ, то на сутринта кипях със силата на вечерта, маншончето на Златка бе заменено с "шушляково" яке, а куртката на Милко, ех за нея няма аналог - ние всички бяхме задължени да носим ученически балтон през зимата.Та и нашата Златка беше най-хубавото момиче и все още не мога да си обясня как и позволяваха да ходи на училище с това яке. В първите месеци на зимата байчото трудно нагаждаше силата на парното и затова бе или непоносимо горещо или пък кучешки студ, та често се налагаше да седим с палта в клас.И ако се случеше в някой от тези студени дни да изпитат Златка пред дъската тя излизаше с нейното жестоко шушляково яке и започваше да разказва урока, но понеже бе неспокойно момиче постоянно си движеше ръцете и якето шушкаше ли шушкаше, докато учителката не и направеше забележка: Ама моля те престани да си движиш ръцете, не мога да чуя за какво говориш!! |
Пенчо бре за вица, бях го забравил, толкова се смях!! Даскале, и ти да живейш!!!Върло ми е драго като ти мерна прякора! |
Като настъпи така наречената демокрация, хората първо се върнаха към някои позабравени от миналото неща . Едно от тях беше варенето на маджун.Така през 1990 г. в селото, където имам вила, масово всички си засяха по малко захарна тръстика. Засях и аз. Не помня откъде взех семето. Есента всички се наредихме на опашка пред двора на един мой братовчед, който си беше направил валцова изтисквачка. След това варихме маджун. Излезе черен и много сладък. Следващите години много от селото сяха захарна тръстика и след това сока използуваха да варят ракия. Сигурно и сега има хора, които отглеждат тръстика.А маджун се прави и от грозде. Варя си всяка година. Но нали Калин Донков живее в София и се е откъснал от живия живот () и мисли, че вече има маджун само за прозорци. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: gogin |
Много нежно побългаряване например "тещик"(тех. водопровод и канализация ), на немски в оргинал..... T-Stück! Натисни тук Всъщност МАНШОН или МАНШЕТ? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sofeto |
ivo kunchev 19 Юли 2015 05:49 Даскале, и ти да живейш!!! Върло ми е драго като ти мерна прякора! Иво, драгостта е взаимна. Жив-здрав. ПП: Внезапно в съзнанието ми изскочи хубавата стара дума - ДРАГОСТ. Българинът ще земе българско-българския речник и ще са запъне да чете с драгост думите от милия си език. Добри Немиров ДРАГОСТ - ДРАГОСТЕН - ДРАГОЦЕН - ДРАГОЦЕНЕН |
Маджунът в смисъл петмез е известен само в района, откъдето е автора! Маджунът в железарските магазини е онова вещество, с което се подлепваха прозорците, за да стоят стъклата и да не духа. Сега вече не се продава, а и не е нужно. Колкото до маншона и мунициите, не ми се коментира - не ми е интересно. Удивително слаба дописка, не го очаквах! |
Удивително слаба дописка, не го очаквах! Ми как да очакваш нещо, дето го няма? Авторът изобщо не е написал дописка. |
sofeto 2015-07-19 12:31:46 Всъщност МАНШОН или МАНШЕТ? Преди години имаше една страхотна книжка "Маншон, полуобувка и мъхеста брада". Това е маншон Маншети има на ръкави и на панталони | |
Редактирано: 12 пъти. Последна промяна от: Domino |
... Нямат нищо общо. Терминът "мъст" се използва във: - Да бе... Те не се варят, галиба, а?- винарството (гроздова мъст, известна още като шира, шара) - пивоварството (сладка пивна мъст - течната фаза на озахарената малцова каша)... |