Към Редакцията : Трудно ли е
Добави мнение Мнения:1
| Трудно ли е , когато се правят интервюта , статиите да изглеждат така : " Проф. Младенова, на какъв етап е вече разгорещената дискусия между гилдията и Министерството на културата във връзка с така наречената реформа на театралната реформа? Очертава ли се дългосрочна война, каквито опасения изразиха ваши колеги, или все пак има надежда за партньорство? - Като член на експертния съвет към Министерството на културата мога да кажа, че има чуваемост. Всички сме наясно, че така повече не може. На път сме да променим системата и да се случи една перспективна по отношение на европейските практики реформа. Отдавна не съм изричала тези думи, но пак ги повтарям: има шанс за промяна. Защото да се дотира театрална култура единствено и само на принципа на бройка зрители е едно българско изобретение, което няма аналог в европейската практика. Ако беше продуктивна система, някой щеше вече да се е сетил. - Като казвате, че така повече не може, какво точно имате предвид? - Тази реформа е от 5 години и изначално беше мотивирана от въпросния принцип: колкото повече зрители, толкова по-голяма субсидия за театъра. Този количествен патос действително не е безпочвен, защото той предизвика отключвания на скрити ресурси и енергии. Но впоследствие се оказа, че зрителите са толкова много, че бюджетът не може да ги прогнозира. Не може дори да си изпълнява ангажимента към този принцип на бройка зрители по единен базов показател. И тогава министерството въведе рестрикции в методиките, които за сметка на бройката зрители да качват процента самофинансиране. Така се трупат минуси, та да могат да се регулират тези изкушения, на които самата формула подложи театралните ръководства. Причина за това бяха до голяма степен и зачестилите опити да се продават билети на унизително ниски цени - 2 или 3 лв., а да се трупат точки от дотация. Самата единица мярка предизвика много андрешковщина в противоречие с този наплив на енергия да са пълни залите, откъдето тръгна цялата работа...." Или така : " Проф. Младенова, на какъв етап е вече разгорещената дискусия между гилдията и Министерството на културата във връзка с така наречената реформа на театралната реформа? Очертава ли се дългосрочна война, каквито опасения изразиха ваши колеги, или все пак има надежда за партньорство? - Като член на експертния съвет към Министерството на културата мога да кажа, че има чуваемост. Всички сме наясно, че така повече не може. На път сме да променим системата и да се случи една перспективна по отношение на европейските практики реформа. Отдавна не съм изричала тези думи, но пак ги повтарям: има шанс за промяна. Защото да се дотира театрална култура единствено и само на принципа на бройка зрители е едно българско изобретение, което няма аналог в европейската практика. Ако беше продуктивна система, някой щеше вече да се е сетил. - Като казвате, че така повече не може, какво точно имате предвид? - Тази реформа е от 5 години и изначално беше мотивирана от въпросния принцип: колкото повече зрители, толкова по-голяма субсидия за театъра. Този количествен патос действително не е безпочвен, защото той предизвика отключвания на скрити ресурси и енергии. Но впоследствие се оказа, че зрителите са толкова много, че бюджетът не може да ги прогнозира. Не може дори да си изпълнява ангажимента към този принцип на бройка зрители по единен базов показател. И тогава министерството въведе рестрикции в методиките, които за сметка на бройката зрители да качват процента самофинансиране. Така се трупат минуси, та да могат да се регулират тези изкушения, на които самата формула подложи театралните ръководства. Причина за това бяха до голяма степен и зачестилите опити да се продават билети на унизително ниски цени - 2 или 3 лв., а да се трупат точки от дотация. Самата единица мярка предизвика много андрешковщина в противоречие с този наплив на енергия да са пълни залите, откъдето тръгна цялата работа...."  |
Добави мнение Мнения:1