Добави мнение Мнения:12
| Ей, най-после се откри виновника за хала на българското висше образование и наука - най-старият, най-престижният и най-рейтинговият университет на България, който, начи, неистово си мрази талантливите студенти. Не управителите - крадци, че и убийци, на ФНИ, не отговорните министри божем Игнатов, Пиргова, Танев, не - СУ е виновен. К'во значи 47 млн субсидия, да бяхте я дали в разбивка, а - срещу колко студенти в трите образователни степени, срещу обучение във всичките четири области на образование, срещу поддръжката на какъв сграден фонд, от който огромна сграда - паметник на културата, срещу само два (2!) млн такса смет на гъ-жа Фандъкова годишно (щото на кубатура, нали, се изчислява, та кварталните кръчми дори плащат по-малко). Туй е държавен университет - единственият с престиж по планетата, да напомня. Мъ все по-друго си'й НъБъУ и мутренският колеж в Албена, дето отскоро и той се сдоби с титлата университет през мутрите в НС, нели. Щото неолиберално и политкоректно отвсякъде, нели. За бълващите титли УБИТи и прочеето "престижности", си щадя клавиатурата просто. На мене лично би ми било неудобно от подобно заглавие, обаче к'во ли разбирам аз от висше образование и наука... Пък вий си продължавайте битката - до пълната ликвидация на истинското образование в България и последните, които го крепят. Колко му'й. Не остана много. П.П. Горното го пиша на основание личен опит на човек, завърши в СУ преди рИформите и два пъти докторант на СУ - малък и голям докторат. На малкия пръст на СУ в традиционните и утвърдени академични специалности за повече от столетие не могат да се опрат никакви юзута, нъбъута, вътъута и прочеето -ута - лични наблюдения от дългогодишен преподавателски и научноизследователски опит, от конференции, конгреси, публикации... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: SvSophia |
| П.П. В СУ, през "недемократичните" години, всички с успех над 4.00 получаваха стипендии, по спомени: Над 4.00 - 40 лв над 4.50 - 45 лв над 5.00 - 50 лв над 5.50 - 60 лв за 6.00 - 80 лв Аспирантите - 120 лв. Подобно бе и в другите ВУЗ... |
Редник, аз в ІV и V курс вземах стипендия - поименна - за отличен успех, без оглед на доходите на родителите ми, която беше 110 лв., горе-долу колкото заплатата на млад специалист. Същата стипендия вземаха всичките ми колеги за успех над 5.50. Но..., понеже парите не следваха студента, масово се пишеха двойки "по заслуги", за преписване се изключваше, имаше една-единствена поправителна сесия през есента, до която не се стигаше с повече от 2 невзети изпита. Онези, които не успяваха да си вземат изпитите, отиваха да работят 8 месеца в производството (понеже имаше производство, де  )... С невзети изпити никой не можеше да стигне до края на семестриалното си следване, както е в момента. И влизахме с по 2 приемни изпита при 4-5 хиляди кандидати и при реална конкуренция. А не с измислените "матури" на Най-новото демократично-рИформаторсско време.Кусурът бяха привилегиите за деца на АБПФК, рабфаковците и сегашните кадри на сегашното ДПС, но процентно те не бяха чак толку много, а правилата за следване си важаха за всички, без оглед на това с какви точно привилегии си се докопал до следване. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: SvSophia |
| 110 лв бяха доста пари... За повечето неща съм съгласен, но: ..имаше една-единствена поправителна сесия през есента, Поправителни сесии имаше след всяка сесия и, разбира се, есенна - след бригадите... Тези "ученички"  , които гонеха отличен успех, често не се явяваха на трудните изпити през редовната, а на поправителната, като така увеличаваха дните за подготовка.Онези, които не успяваха да си вземат изпитите, отиваха да работят 8 месеца в производството... Това рядко бе причината - повечето го правеха или за да си "починат", или за да поработят и изкарат пари, често по семейни причини... С невзети изпити никой не можеше да стигне до края на семестриалното си следване, както е в момента Изпити се "влачеха" с години - помня, с една много симпатична колежка преподавател се беше заял, та изпит от втори курс успя да го вземе чак в края на четвърти (как точно - не разбрах с подробности ).И влизахме с по 2 приемни изпита при 4-5 хиляди кандидати и при реална конкуренция. Така беше - за 1 място се явяваха 20-30 кандидати... ------------------------- Явно сме учили в близки години - пишете ми на пощата, работи, да не продължаваме тук, че зорки очи ни следят... |
| Моите спомени са от СУ, ФСлФ, в първата половина на 80-те години. Тогава и там никой не можеше да продължи с невзети изпити, имахме само една поправителна сесия - през септември, с не повече от 2 невзети изпита, а невзелите изпити отиваха за 8 месеца в производството. Възможно е при тебе нещата да са били по-различни. Знам го добре, щото отговарях за учебната работа на групата и курса си (не бях комсомолски кадър, а на обществени начала поради доверието на колегите ), съгласувах с преподавателите графиците за изпитите на 7 групи, носех книжки за подписи. И винаги имаше две колежки софиянки, вечно неявили се и невзели каквото трябва, та се изприщваха наесен да търсят медицински бележки, че по време на изпита си... третия на който не бяха се явили, са били смъртно болни |
Моите спомени са от СУ, ФСлФ, в първата половина на 80-те години Това са 1971-75 г. – така ли е? По-добре на пощата, че...пак ще отсъстваме 2 седмици... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: редник |
| 1980-1985 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
110 лв бяха доста пари...  Напомняш ми за една стипендия и една брошка (не струваше чак колкото стипендията де, но си беше лигавщина от моя страна) |
| Есента стипендиите ги даваха наведнъж за 3 месеца, а понякога и парите от бригадата, та доста се събираха – е, и купоните следваха един след друг... Ако останеха - отиваха за новогодишни подаръци за любимите колежки... За чудесните спомени за любими момичета, за SvSophia и deneb – една незабравима песен от тези години – Chris Norman & Suzi Quatro - Stumblin' In https://www.youtube.com/watch?v=iGaF4tKUl0o | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: редник |
| Благодаря, редник! Къде ме върна, къде... Сесия, зимна. Чакам за изпит при Цветана Георгиева, а върви бавно, бавно и мъчително. Приятелката ми пази вкъщи карантина, а аз на телефонния автомат с нея - целия албум изслушах на части, докато чаках. Чак на другия ден разбрах дали съм си взела изпита (при проф. Георгиева беше така - не казва нищо, не връща книжката в същия ден, само ако я хвърли бясно, си знаеш, че си изкарал не една, ами две двойки ) Та с част от този албум ви поздравявам, беше ми любим: https://www.youtube.com/watch?v=wTP2RUD_cL0 |
Добави мнение Мнения:12