| Учителите са подложени на натиск да пишат високи оценки и в никакъв случай двойки. В противен случай им казват: "Не си ги научил", или "Не си ги заинтересувал" и такива подобни. Изобщо са подложени на натиск отвсякъде. Повечето родители знаят това и преди кандидатствате във ВУЗ плащат на учители за частни уроци. Но какво да се прави, биология. Хора са и учители, но трябва да оцелеят. И това далеч не е само тяхна житейска стратегия. |
| Липсва жанрова класификация на учебните жанрове от първи до последен клас... Т. нар. ЛНС и есе се припокриват като матрици, самото есе е модулирано и подстригано като за учебен жанр, но е художествено...или философско. Министерството пък е като търговски посредник между учениците и издателите на учебници и все по-малко иска да е възложител на последните, сред авторите има и такива с различна от предмета специалност, а всички автори от завършване на средното са стъпвали в училище само на родителски срещи, евентуално. |
| 1) Хората отдааавна са го казали: Има три основни жанра в писаните текстове - описание, поучение, разсъждение. 2) Българското училищно и академично образование по т.нар. БЕЛ има дъъъълга тррадиция: Училищното - отпреди Освобождението, тоест отпреди българите да имат държава; Академичното - от 1888 - филологията седи в началото на създаването на Висшето училище, станало Софийски университет през 1904. 3) Оттогава до 1989 тази традиция произвеждаше грамотни и добре образовани среднисти и висшисти - несравнимо по-грамотни, по-образовани и по-мислещи, отколкото в момента. 4) Залитанията по чужди модели, тестове (хеле пък проверката на знания и умения за владеенето на един език и създаването на писмени и устни изказвания със затворени въпроси е пълно безумие), ПИСИ-МИСИ и всевъзможни простотии доведе не само до тотална неграмотност, но и до пълна невъзможност да се изрази простичка мисъл в свързано, логически издържано и смислено изречение, за равнището на текста не може и дума да става. Тъй като целият ми живот е минал в системата на образованието, а и като проверяващ години наред прочутите кандидат-студентски "есета" (отказах се, силно депресиращо е), и като човек, който години вече влиза в първи курс, първи семестър, да чете "Теория на литературата", виждам, че резултатите от година на година са все по-трагични. Не става дума за запетайки и пълни членове изобщо. Става дума за все по-отчайващо невладеене на речта (а езикът уж бил дом и битие на човека), зад което стои неумение, невъзможност и нежелание да се мисли, анализира и да се правят простичики връзки между явленията. Глупостите с матурите и външните оценявания се решават от някакви чиновнички в МОН, а хората, които ги съветват, са тайна секта - някой да е прочел по какви признаци и доколко прозрачно са събрани комисиите, които определят учебните програми и форматите на изпитите по БЕЛ? Да е забелязал това да става на прозрачни конкурсни начала? Да ми посочи имената на университетски преподаватели, които участват в тая задруга, и прозрачността, с която са подбирани? Едно именце изникна чак след сканадала с неприеменате на предложената от тях нова учебна програма, от която на практика бяха изхвърлени класическите автори на българската, европейската, руската, че и славянските литератури. Някой да ми обясни за какво образование и мотивация за знания може да става дума в общество, в което полуграмотници, илитерати, олигофренични пишманбизнесмени, откровени мутри, хора, сменили по 5-6 партии, крадци на едро, недообразовани парвенюта и пр. се разхождат из най-високите етажи на изпълнителната и законодателната власт, отделя се най-ниският процент за образование и наука, младите учители и асистенти получават заплати, колкото чистачка в банка, а назначенците за шефове на ФНИ са или крадци, или убийци, но в никакъв случай учени, а електронните медии разпространяват чудовищни с глупостта и простотията си език, "мислене", шоута, сериали? |